Фридрих II и 7-годишната война на Прусия срещу Европа

Войната настъпва тогава, когато дипломацията официално не може да гарантира повече мира. Историята често дава примери с хора, които са в една вечна дилема – да продължават сражението или да се предават. Фредрик II от Прусия, известен за поданиците си като „Велики“ е особен пример за тежки военни решения. По време на неговото управление има достатъчно доброжелатели, които с удоволствие биха добавили територии от Прусия към своите собствени. През 1756 г. страната разполага с приблизително 4 милиона поданици, голяма част от тях се намират в Селизея – регион в Централна Европа, който днес е разделен между Чехия и Германия.

Фредрик II осъзнава, че е обграден от врагове като Франция, Австрия, Русия и Германия. Съседите постоянно повишавали своята военна сила, а за монархът е повече от ясно, че Мария Тереза от Австрия изобщо не храни топли чувства към него. В защита на Фридрих II трябва да отбележим, че и той не оставал особено длъжен. Осъзнавайки, че скоро преговорите за мир ще се водят само след демонстрация на сила, той също започва да инвестира в инструментите на войната. Нещо повече, владетелят е сравнително млад и за много от своите опоненти е разглезено малко момче, което не знае какво говори и как да ръководи страната.

Никой обаче не можел да види вътрешната дисциплина, интелектът и бистрият ум. Фридрих II наследява армия от 100 000 души, но бързо я повишава до 150 000. Тренировките на бойците минавали под най-строг контрол. Резултатът е перфектна дисциплина, която позволявала невероятна маневреност на бойното поле, а що се отнася до бойният дух, нито един от 150-те хиляди души не показвал милост. Следващата стъпка е пускането на шпиони сред вражеските редици. За кратко време Прусия започва да разкрива всички планове на съседите, настроенията на обществото и желанието им за война. Пристигащата информация не изненадва генералите, нито владетеля – примката започва да се затяга и е въпрос на време кой ще нанесе първия удар.

Снимка: By Carl Röchling – Scan by AlexvonF, (Nach einem Gemälde von Röchling, aus:Svensen, Konungarnas tidehvarf, Norrköping 1913), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=175696

При опит да договори условия с Австрия за временно примирие, Фридрих II получава несигурен отговор, какъвто най-вероятно е очаквал. Докато противниците се подготвят за удар, армията на Прусия окупира Саксония и се подготвя за защита на западната граница. С това започва и официалната 7-годишна война. Европа моментално дамгосва Прусия като агресор. Мнението на противника не е важно, особено след като шпионите съобщават за сериозна подготовка за война. Доказателствата идват и след откриването на документи в Саксония, които показват, че заобикалящите страни са подписали пакт за унищожаването на Фридрих II и вече са поделили теоритично териториите.

Оказва се, че Англия все пак е проявила някакъв здрав разум, докато Уилям Пит е управлявал, но след него историята се променила в грешната посока. Скоро през границата на Прусия започват да навлизат армии от всички страни. Фридрих II трябва да се разправи със 105 000 френски войника, 20 000 немски войника, 133 000 австрийски бойци, 60 000 руски гвардейци и около 16 000 шведи. Сцената за една от най-отчаяните битки за оцеляване вече е наредена. Командването изпраща пруската армия да удари първо слабите опоненти, а след това да се разправя и с евентуално по-сериозната заплаха. На 6 май 1757 г. пруските бойци официално охлаждат всички страсти на Австрия. В отчаяна битка покрай Прага, прусите успяват да извояват сериозна победа.

Снимка: By Unknown artist – Friederisiko. Friedrich der Große. Die Ausstellung, ed. Generaldirektion der Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg (Munich: Hirmer, 2012), p. 143Uploader: James Steakley, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29367712

Докато тази битка се провежда, руските части успяват да навлязат в Източна Прусия, а шведите вече са успели да акустират в Померания. Развитието на театъра на войната принуждава Фридрих II да мисли за самоубийство през цялото време. До края на войната ще носи със себе си шишенце отрова. Следващата битка се води в Росбах и пруската армия за пореден път доказва, че инвестираното време в тренировки дава резултат. Прусите се движили като призраци и рядко срещали съпротива на бойното поле. Скоро мнозина не виждали сражението като война, а като чиста форма на клане. Макар и да е добавил още една победа в актива си, Фридрих II осъзнава, че времето не е на негова страна, колкото и велик владетел да е, никой не може да се справи с толкова много опоненти.

Снимка: By Bernhard Rode – Rainer Michaelis, Fridericiana. Christian Bernhardt Rode (1725-1797) (Berlin 1999) S. 30 – Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg (GKI 30074), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6025653

Войната може да се подкрепи с дипломация и през 1761 г. прусите се обръщат към англичаните. Те, както и всички останали в Европа, започнали да мислят, че пруският владетел наистина е полезен само като труп, следователно чакали рано или късно късметът му да свърши. Междувременно дори армията на владетеля започва да се обръща срещу самия него. Сраженията не спират, победите са налице, но дори и победителите започват да се изморяват, при това все по-сериозно и по-сериозно. Битката при Торгау на река Елба се оказва поредната сериозна победа срещу австрийците, но 13 120 войника на пруската армия умират и това очевидно е последната сламка от военното търпение. Кралят повежда войниците в битка и три негови коня са простреляни в гръб с надеждата, че най-накрая ще успеят да стигнат до примирие чрез залавянето му.

В последствие започнали да го заплашват, че ще го оставят да води битката си сам и ще се предадат на противника. В този миг, ситуацията излизала извън контрол. Прусия всеки момент можела да изчезне като нация и просто да се подели между всички останали. Съдбата обича смелите и очевидно в този момент решила да се усмихне на пруския владетел. Руската императрица Елисавета умира внезапно на 5 януари 1762 г. На негово място се издига цар Петър III, който имал много по-добро мнение за пруския си колега. Петър III често виждал Фридрих II като владетел-философ и точно по тази причина не смятал да продължи военните действия.

Снимка: By Lucas Conrad Pfandzelt – http://www.hermitagemuseum.org/wps/portal/hermitage/digital-collection/01.+Paintings/38602/?lng=ru, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2950608

Първата му работа е да подпише договор за мир, а след него веднага и Швеция се съгласява да изтегли войските си. Много скоро до пруските войници се нареждат и руските. Петър III бил толкова вдъхновен, че свалил руската си униформа и сложил пруска, дори се съобразил с личните команди на пруския владетел. Тези действия много скоро щели да костват свалянето му от власт, както и убийството, но Русия вече не участвала в бойните сражения. Междувременно 7-годишната война дава своите отражения и върху липсата на мъже, които да обработват земята, гладните години източили всички ресурси, а още по-лошото е, че Прусия се оказала костелив орех.

Накрая военните действия се прекратяват, царят се завръща в Берлин и е посрещнат като герой. Неговата най-голяма победа е фактът, че е успял да спаси парчето земя, което било завещано от баща му. Фридрих II успял да докаже на противниците си, че ако един противник успее да издържи битката, шансовете му много скоро ще се променят!

Заглавна снимка: By Carl Röchling (1855-1920) – inc, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7655225