Френските асове стават за посмешище през Втората Световна война
Легендите за френската армия винаги са идвали с особено чувство за хумор, а още по-добрата новина е, че мнозина са попадали на шегите за френските танкове – разполагащи с няколко задни скорости и една предна. Имайки предвид, че последният качествен пълководец в архивите на френската армия е Наполеон, през останалото време много често попадаме на обявата „Продавам френски карабини, никога не е стреляно с тях, един път са хвърлени на земята.“.
Как е възможно за французите, които разполагат с повече танкове от германците, по-добра артилерия и достатъчно добре въоръжени войници, да изгубят толкова бързо войната и да посрещат немските танкове в столицата. Точно така, ако шегите за танкове и армия са само една страна на проблема, другата е изключително слабата авиация.
Немските пилоти са натрупали известни качества по време на испанската революция, освен това конструкторите отдавна са се фокусирали върху създаването на качествен изтребител и до края на войната успяват да държат нивото на авиацията си доста високо. Messerschmitt няма аналог във въздушното пространство и когато започва светкавичната война, Хитлер изпраща ескадрила от близо 1000 самолета. Междувременно общият брой самолети на Белгия, Франция и Великобритания не минава сумата от 800 самолета, както и още 120 холандски изтребителя.
Когато започва войната и английските „Урагани“ идват на помощ на холандците, резултат е плачевен. Немският самолет е в пъти по-бърз, много по-маневрен и още по-лошото е, че англичаните не могат да противодействат. Още тогава става ясно, че Великобритания трябва да промени значително своята стратегия, ако желае да продължи да съществува. Танковете на Хитлер продължават да настъпват към Франция, а междувременно след като по-съвременни самолети като „Урагана“ не могат да се справят, какво може да очаква човек от скромните Saulnier MS. 406? Макар и с доста по-слаби самолети, някои французи успяват да покажат зъби на самозабравилите се немски пилоти.
Не трябва да забравяме, че численото превъзходство също е значително . Немските въздушни сили разполагат с близо 1200 бомбардриовача, докато общите сили на отбраняващите страни са едва 400. И нещо още по-тъжно е фактът, че френската авиация дори не се е опитвала да извади нови самолети, последният им актуален модел, който се пуска по спешност в авиацията, дори не е изчестен от дефектите си. Пристигащите американски самолети Martin 167 и Douglas DB-7 не могат да влязат в боя поне една-две седмици, защото французите трябва да ги оборудват и подготвят за сражение. На 10 май, белгийските летища започват да изпитват сериозни затруднения и много от самолетите им не могат дори да влязат в бой.
Междувременно 31 френски летища от 91 са нападнати и много от техните самолети получават сериозни главоболия. Германците са толкова превъзбудени, че на 10 май хвърлят бомбите над собственото си летище, бъркайки го за летището в Дижон. Чести са тези въздушни грешки, но въпреки това не трябва да забравяме, че авиацията върши много добра работа в тази мисия. На 3 юни повече от 300 немски бомбардировача изсипват бомбите си върху 16 летища, разрушават стабилно железопътните линии. Освен това, французите често забравят истината и повтарят, че са имали над 10 000 ПВО-та, докато германците са категорични, че в най-добрия случай общият им брой не е надвишавал сумата от 1500.
Колкото повече напредвали немските самолети, толкова по-бързо германците инсталирали собствените си противовъздушни оръдия, с които да засилят значително влиянието си и защитата на въздушното пространство. Друг основен проблем е, че никой не можел да организира много точно френската авиация. В голяма част от времето, господата просто се чудели дали да нападат самолетите във въздуха или да помогнат с поразяването на наземни цели. И нещо друго забавно е фактът, че 20 мм патрони за картечниците на френските самолети се произвеждат по милион на месец от всеки завод, но междувременно в края на 6-седмичната кампания, френските пилоти заявяват, че са изхабили едва 80 000.
Междувременно британските самолети остават без патрони, докато се опитват да помогнат на своите бойни другари. Въпреки това не трябва да забравяме, че французите често се хвалят за невероятните си победи и постигат вълнуващи резултати. Например най-големият френски ас Едмонд Марин се хвали, че е успял да свали 16 самолета, но истината е, че сам успява да свали едва 4 самолета, останалите 12 победи са колективни и с помощ от колегите. Впрочем тези архивни постижения продължават да бъдат записвани така още от Първата Световна война. Фиаското продължава и с други безумия.
Армията не може да достави части за някои модели като Potez 63.11. Повечето самолети стоят в сервиза без перки, онези, които се оборудват за бойни самолети от авиационните училища, бързо получават оръжие, но цял месец няма заповед, която да ги зачисли към бойните пилоти. За съжаление французите не успяват да противодействат и тяхната битка е толкова жалка, че в повечето случаи самите французи успяват да са саботират сами, преди да дойдат германците. Без никакво радио, никакво ориентиране във въздуха, рядко влизайки в бой, френските асове се оказват просто посетители в авиацията и нищо повече. Битката свършва достатъчно бързо, за да се спрат поне униженията. Следва напускането и на армията към Великобритания и чакането на следващите по-добри дни, които ще дойдат след няколко години. Луфтвафе се оказва костелив орех, с достатъчно техника, за да постави на колене въздушната битка за Европа. Единствено Великобритания успява да издържи на жестокото нападение, но това не идва без огромни жертви, те поне не взимат пример от френските си колеги.
