Фондацията твърди, че е открила изгубено нацистко съкровище в Южна Полша

Едно от най-ценните находки за търсачите на съкровища е скрито злато и плячка, взети от германската армия по време на Втората световна война.

Сега една група твърди, че е намерила част от такова съкровище – 4 тона злато – под изоставена зимна градина в южното полско село Минковски.

Според Фондация Силезийски мост, златото се намира в кутия, заровена на 3 метра под земята в двореца Зейдлиц. Твърди се, че е с дължина между 1,2 и 1,5 метра и диаметър 50 cm. Мястото, на което е заровена кутията, някога е било използвано като публичен дом от Вафен-СС, оглавявано от Хайнрих Химлер.

Скритото съкровище е намерено, след като на групата са предоставени документи, дневникът на офицер от СС и карта. Те са дарени от потомци на СС като форма на репарация за страданията, претърпели тези в Полша по време на Втората световна война.

След като разглежда документите, групата използва георадар, за да определи точното местоположение на кутията. След това те пробиват серия от дупки в терена, с които потвърждават аномалии под повърхността. Те също така откриват, че има камъни и скали, които естествено не се намират на това място.

Според документите съкровището вероятно е „Златото на Бреслау“, което е депозирано в Райхсбанк в града (сега Вроцлав) и по-късно откраднато през последните месеци на войната за финансиране на така наречения Четвърти райх.

Под охраната на СС златото е транспортирано през град Хиршберг – сега Йеленя Гура – преди да бъде изпратено в Судетските планини. След това дирята им се губи и местоположението на съкровището остава мистерия и до днес.

Пред The ​​First News ръководителят на фондацията Роман Фурманяк казва, че документите показват, че „СС планира да използва златото, за да възстанови селското стопанство в Украйна, за да изхрани новия Райх“.

Според The ​​Daily Mail дневникът е написан от офицер от СС на име Михаелис и отбелязва, че в Долна Силезия има 11 различни тайника със съкровища. Това скривалище по-специално е скрито от друг офицер на име фон Щайн.

В дневника също така пише за един тайник, който съдържа 47 произведения на изкуството, откраднати от Франция, включително произведения на Рембранд, Ботичели, Рафаел, Моне, Сезан, Дюрер и Караваджо. Всичките са скрити, за да се пазят от ръцете на настъпващата Червена армия.

Хайнрих I Птицелов със съпругата си Матилда

Твърди се, че Михаелис е бил връзката между СС и местните аристократи. Той е част от Кведлинбургерите – група, свързана с култовото поклонение на Третия райх през 30-те и 40-те години на миналия век. Историята им датира от 10 век, когато крал Хайнрих I Птицелов управлява Германия. Третият райх използва наследството му, за да легитимира собствената си власт и на годишнината от смъртта му провежда церемонии в неговата гробница в Кведлинбург.

Твърди се, че Химлер е бил очарован от управлението на Хайнрих и вярвал, че той е прероденият владетел.

В подкрепа на тяхното търсене Фондация Силезийски мост сключва 10-годишен договор за наем на двореца Зейдлиц. В момента групата очаква разрешение да извади кутията на повърхността, както и разрешение от армейски сапьори, тъй като смятат, че в района може да има капани, поставени от СС. Очаква се последното да отнеме месеци.

* * *

От края на 90-те години на миналия век, в реакция срещу все по-енергичните усилия на международната общност да спре унищожаването на световното културно наследство в световните води, компании за лов на съкровища започват да наемат археолози, които да им помогнат да ги открият и опишат. Но дори когато се извършват висококачествени археологически проучвания, остават опасенията, че търсенето на съкровища по дефиниция пренебрегва принципа опазването на културното наследство да е на първо място и че продажбата на намерените артефакти нарушава цялостния ансамбъл на намереното съкровище, което води до загуба на възможност да се изучи историята по-добре. Контрааргументът е, че професионалните ловци имат ресурсите да финансират археологически проучвания на обекти, които иначе биха били забравени и съответно биха били унищожени от грабежи или природни сили.

Ранните етапи на развитието на археологията включват значителен аспект на лов на съкровища; Разкопките на Хайнрих Шлиман в Троя, а по-късно и в Микена, откриват значителни находки на златни артефакти. Ранните работи в египтологията също включват подобен мотив. Съвременните любители ловци на съкровища използват сравнително евтини металотърсачи, за да локализират находки.