Евакуацията на трупа на Ленин от мавзолея му

През лятото на 1941 г. с началото на Втората световна война Москва е във военно положение. Набезите на германски бомбардировачи принуждават правителството да започне евакуация на ценни предмети, важни архивни документи, културни предмети и музейни експонати. Един от най-важните и скъпи обекти за евакуация е мумията на лидера на Октомврийската революция и първия владетел на съветската държава Владимир Ленин.

Във връзка с военното положение в Москва, специална комисия работи по план за запазване на тялото на Ленин. Трима инженери – Смирнов, Кудин и Никитин – предлагат да се укрепи мавзолея и да се запълни централната му част с пясък. Тази идея обаче не е одобрена и е взето спешно решение за евакуация на тялото на Ленин на безопасно място.

Скоро след като това е решено, професор Борис Збарски спешно е извикан в Кремъл. Той ръководи специалната лаборатория на мавзолея, която запазва тялото на Ленин и участва в процеса на балсамиране. Збарски е информиран, че тялото на Ленин трябва да бъде евакуирано от мавзолея в Москва в град Тюмен и че той и неговият персонал ще отговарят за безопасността на „товара“.

Съответно мумията на Ленин е поставена „в специален вагон на специален влак за евакуация към град Тюмен“. За евакуацията на Ленин са използвани общо три влака със специално предназначение – първият влак превозва голям брой пазачи, вторият влак носи тялото на Ленин и целия персонал, а в последния влак има още военни.

Преди да тръгнат, чекистите извършват задълбочена проверка на техническото състояние на влаковете. Влакът, в който е транспортирано тялото на Ленин, е оборудван със специални амортисьори, а интериорът е модифициран, за да се създаде и поддържа оптимален микроклимат, който се контролира от екип от специалисти.

По време на пътуването професор Збарски спира влака няколко пъти, за да провери дали цялото оборудване все още работи. Всички жп гари по протежение на коловозите са строго охранявани. През 1945 г. Борис Збарски дава интервю, първоначално класифицирано, за московски журналист:

В Мавзолея тялото лежеше неподвижно в продължение на 17 години, но тук беше необходимо да го карате с кола и няколко дни с влак. В Мавзолея той се поддържа при постоянна температура от 16 градуса, а на 3 юли имаше адска жега на улицата, 37 градуса на сянка, същата жега и в колите и в самия Тюмен. О, страдахме от страхове и мъки! Но нашият метод издържа всички тестове.

След пристигането на влака в Тюмен, където охраната стои дежурна във всеки вагон, чекистите изваждат тялото на Ленин и веднага го поставят в камион. Никой в ​​Тюмен, включително местните власти, не е предупреден за пристигането на толкова ценен товар. Едва след пристигането му е уведомена администрацията на града.

Двуетажната сграда на бивше училище е използвана като временен мавзолей. Тя се намира в центъра на града и е оградена с висока ограда. Саркофагът е поставен на втория етаж, а всички прозорци са покрити с тухли, за да се осигури допълнителна сигурност. На първия етаж пък се настаняват комендантът на мавзолея, охраната и поддръжката начело със Збарски.

На всеки десет дни Збарски докладва на Сталин по телефона за състоянието на Ленин и за всички инциденти, станали през този период. Веднъж в града се случва временно прекъсване на електричеството. По тази причина е положен специален кабел, който осигурява непрекъснато захранване директно от електроцентралата до сградата на училището.

По време на войната. в Тюмен изглежда няма причина за тайни или високо охранявани обекти, така че сред местното население тръгват много слухове. По същото време в Москва почетният караул продължава дава смени до празния мавзолей. Това е, за да се запази тайната и никой да не подозира, че мавзолеят е празен.

Предполага се, че през 1942 г. професор Збарски открива черна плесен по тялото на Ленин. Според правилата, когато това се случи, засегнатата част на тялото трябва да бъде унищожена или изгорена с киселина. Професорът и неговият персонал обаче ще влязат в затвора за прилагането на такива методи. Збарски все пак успя да премахне заплахата и да гарантира, че мухълът не уврежда тялото.

След войната мъжът си спомня: „През декември 1943 г. в Тюмен дойде правителствена комисия, назначена по мое желание. Народният комисар на здравеопазването на СССР Мителев и… академиците Абрикосов, Бурденко и Орбели. Те признаха, че тялото на Ленин не се е променило от 20 години. Той пази образа на Илич, както е запазен в паметта на съветските хора. „

В продължение на 3 години и 9 месеца тялото на Ленин се съхранява в Тюмен. Збарски, страхувайки се от повторна поява на черната плесен, многократно настоява тялото да се върне в Москва, но чак на 29 март 1945 г. е издадена заповед за преместване на тялото на Ленин обратно в Москва.

През април 1945 г. тялото потегля обратно, а през септември мавзолеят е отворен отново. Преместването в Тюмен по време на войната е единственият път, когато балсамираното тяло на лидера на световния пролетариат напуска Мавзолея на Червения площад. На 26 юли 1945 г. за изключителни научни постижения, значими за държавата, Борис Збарски е удостоен със званието Герой на социалистическия труд.

Въпреки това, през 1952 г. той е арестуван по несправедливо обвинение. Според сина му Иля, „Знам, че не е осъждан… той просто прекарва година и половина в затвора… и единственото нещо, което ми каза, беше, че е обвинен като немски шпионин… Не видях наказателното му дело.“

Збарски е освободен от затвора през декември 1953 г., няколко месеца след смъртта на Сталин.