Ейбъл Арчър 83 или как за малко не настъпи Трета световна война

В началото на ноември 1983 г., НАТО започва военно учение с кодово име Ейбъл Арчър 83, за да репетира процедури за изстрелване на ядрено оръжие. Въпреки че съветите са информирани, това предизвика паника в Москва, която смята, че учението е маскировка и съветското ръководство издава заповеди за подготовка на ядрения арсенал за война.

Към края на 70-те години на миналия век американското дясно крило започна да чувства, че съветите използват периода на спокойствие, за да развият оръжейния си арсенал и да го използват в развиващия се свят. Роналд Рейгън използва тази тема в кампанията си за президент през 1980 г. и след избирането му разрешава масивно натрупване на оръжия, включително нови бомбардировачи, ракети и танкове, заедно с драстично нарастване на морската мощ. Пентагонът получава почти всичко, което иска. Рейгън се надява в крайна сметка да преговаря със съветите – но само от силна позиция.

Но той е известен и с дълбоката си враждебност към комунизма. Като президент на Гилдията на екранните актьори в края на 40-те и 50-те години на миналия век Рейгън се бори срещу комунистическия заговор за проникване в Холивуд и вижда марксизма-ленинизма като идеология, която поставя държавата над хората и която винаги използва крайната си цел, за да оправдае каквито и да било средства. А в неговите очи крайната цел не е нищо по-различно от световно господство.

Като президент Рейгън знае, че икономиката на Съединените щати е силна. През 80-те години се ражда технологична революция, която ще трансформира обществото и ще създаде голямо богатство. Това, Рейгънс вярва, е свързано със свободното предприемачество – да се даде възможност на хората да постигнат своите амбиции. Според него ролята на правителството е да осигури стабилност, но след това да позволи на свободния пазар да създаде най-добрите икономически резултати за най-голям брой хора. Tака Рейгън излага своята теза: през март 1983 г. той описа Съветския съюз като „фокуса на злото в съвременния свят“.

Но нито Рейгън, нито неговите съветници по сигурността и разузнаването имат представа за въздействието на техните думи и дела върху Москва. Въпреки че ЦРУ е увеличило информацията за оръжейните системи на техните съперници чрез шпиони и наблюдение, то нямат представа за мисленето на съветските лидери. Така американския антикомунистически кръстоносен поход продължава, без да усеща паниката, която междувременно се генерира в Кремъл.

На този фон НАТО започва Ейбъл Арчър 83. И към нощта на 9 ноември съветите вече са убедени, че това не е учение, а подготовка за ядрен удар.

Брежнев след реч пред Централния комитет на Комсомола, 1968 г.

Ситуацията изглежда много различна в Кремъл. В началото на 80-те години новият президент на САЩ е възприет от руснаците като агресивен и заплашителен. Съветските лидери са горди мъже: те председателстват огромна държава, простираща се от Арктика до пустините на Централна Азия и от границата на Европа до най-отдалечените точки на Източна Азия, и контролират огромен ядрен арсенал от десетки хиляди бойни глави и армия от пет милиона мъже и жени.

За Москва западът представлява по същество един индивидуалистичен, алчен, агресивен дух. Марксизмът-ленинизмът, напротив, е ангажиран с колективни действия в полза на всички.

Леонид Брежнев иска мир със Запада, като същевременно запазва съветската власт над режимите в Източна Европа. Той беше видял разрушенията след Втората световна война и е решен да избегне ядрена конфронтация като вярва, че американското ръководство споделя мнението му. Но тъй като икономиките на Запада се разрастват драстично, Съветският съюз при Брежнев изпада в дълъг период на стагнация.

Комсомолската книжка на Юрий Андропов

Когато Брежнев почива през ноември 1982 г., Политбюрото единодушно избира Юрий Андропов за лидер. Той е човек, който до сега е ръководил Комитета за държавна сигурност – КГБ – в продължение на 15 години и има пълната подкрепа на военните. Андропов ще въведе икономически реформи, но ще бърка само по краищата.

Той вярва, че агресията на Рейгън е прелюдия към изненадваща атака. Агентите на КГБ започват да откриват доказателства, които предизвикват нарастваща загриженост в Москва. След като камион-бомба в Бейрут убива 241 морски пехотинци и моряци, американските военни поставят базите си по целия свят в състояние на повишена готовност. Това е интерпретирано от КГБ като ясни доказателства за подготовка на нападение. Така че, когато НАТО започва военната тренировка, която включва симулиране на процедури по пускането на ядрени оръжия, Андропов е убеден, че това е измама – в крайна сметка самият Съветски съюз разработва планове за атака на Запад под прикритието на военни учения.

Към ноември 1983 г. Андропов страда от бъбречно заболяване, което без съмнение не помага на психическото му състояние. Винаги параноик, той е убеден, че предстои ядрена атака и знае, че ако американски ракети бъдат изстреляни към Москва, той ще има само минути за отговор.

SS-20

След това, на 9 ноември, НАТО започва да използва неизвестен код – очевидно за изстрелване на своите ракети. Кремъл е убеден, че това не е упражнение, а съвсем истинско нещо. Целият съветски ядрен арсенал е подложен на максимална бойна готовност. Огромни ракети SS-19 са подготвени; разположени са подводници, въоръжени с ядрено оръжие; мобилни SS-20 са изпратени за изстрелване на позиции, скрити в руската провинция; самолети в Полша и Източна Германия са в режим на готовност с включени двигатели. Планетата е на ръба на Третата световна война.

Но няма атака от НАТО… Ейбъл Арчър 83 е военна симулация и нищо повече. Съветите поддържат ядрените си сили в състояние на повишена готовност в продължение на няколко седмици, но моментът на максимална опасност отминава.

На 11 ноември учението на НАТО приключва – и съветските страхове отшумяват. Тогава ядреният арсенал е спрян.

Когато Рейгън чува за уплахата, той е изумен, че съветското ръководство може да повярва, че всъщност ще се предприеме ядрена атака срещу тях. Той решава да приеме по-помирителен тон и в кампанията си за преизбиране през 1984 г. смекчава антикомунистическата си реторика. Освен това, когато е назначен Михаил Горбачов – нов, по-млад съветски лидер, решава, че трябва да се срещне лице в лице, за да гарантира, че няма как да възникне недоразумение в този мащаб отново. Последвалите американо-съветски срещи на високо равнище в Женева, Рейкявик, Вашингтон и Москва откриват диалог, който помага да се сложи край на дългогодишното напрежение.