Двама американци разказват спомените си за края на Първата световна война
Дневната светлина избледняваше на 8 ноември, когато Харолд „Хиги“ Хигинботъм и неговият взвод тръгват през гората в Аргона. Клоните на дърветата ги удрят по лицата, докато минава през храсталаците, раниците им са тежки, а започва да вали. Няма пътека, няма път, само компас, който ги води в тъмното. Новината за примирие беше стигнал чак до фронта. „Днес се появи слух, че е обявен мир“, пише Хиги в дневника си. Ако има някаква истина в това, той тепърва ще се уверява. Със или без слухове за мир, компания Б все още има работа за вършене. Следващата й атака е на около 25 километра на север, на открито място през река Маас, откъдето германците се бяха изтеглили по-рано. Камиони ги бяха докарали по средата, но заради падащите снаряди, мъжете трябва да се махнат от откритото и да се придвижват под прикритие пеша.
Те преминават през потоци и блата и се плъзгат по хълмовете, псувайки пресечения терен. Някои от тях продължават да питат новия лейтенант, който отговаря за тях, къде отиват. Един мъж падна два пъти и има проблеми да се изправи; съответно останалите мъже трябва да го влачат на крака. Те намират някакъв път, но калта е дълбока до коляното. Изглеждащите германски сили са директно над главите им и въпреки че мъжете знаеха, че река Маас се намира между двете армиите, все пак се чудят дали не са се заблудили по някакъв нелеп начин и не са влезли във вражеска територия. Вода влизаше в ботушите и чорапите на Хиги. Когато най-накрая спират за през нощта, храсталакът е толкова гъст, че е невъзможно да се разположи лагер, така че Хиги просто се завива на палатката си, колкото може, и ляга на склона.
Хиги се събужда на следващата сутрин в локва с вода и скача на крака, псувайки. Има кал навсякъде, но поне на дневна светлина мъжете виждат къде са и накъде отиват. Той занесе бомби до предните позиции, връща се за кафе, след което направи още един курс с бомби, плъзгайки се в калта. Още хора от компанията се присъединяват към тях, носейки минохвъргачки. Хиги започва да се чувства по-добре – походът го беше затоплил и той беше намерил страхотно място за лагер тази нощ, място, сгушено сред дървета, скрито от германците. Всички са мокри и запечени в кал, но поне Хиги намира сухо място. Когато си ляга, въздухът е толкова студен, че той и друг мъж топлят, прегръщайки се цяла нощ.
Когато идва студената сутрин на 10 ноември, някои от мъжете запалват парчета хартия и ги пъхат в замръзналите си ботуши, за да ги размразят. Хиги прави горещо кафе и разстила одеялото си, за да изсъхне. Късно тази нощ 177-а бригада щеше да направи укрепления при Маас, а ротата на Хиги трябва да заблуди врага, за да изтегли огъня му.
Другаде Компания А има друга задача. В 16:00 ч. трябва да изстреля фосген по опозиция с картечници, принуждавайки германците да избягат. Същата нощ Компания Д изстрелва термитни снаряди над германските картечни позиции на около 10 километра северно от Хиги и поставя димна завеса, която позволява на Четвърта пехота да премине през Маас. Хиги се свива в одеялото, за да поспи преди битката късно същата вечер. Но тя е отменена, пехотата форсира реката без димната завеса и Хиги не може и да бъде по-щастлив. Той се зави отново в одеялото си и пак заспа.
Хиги спи като мъртъв, когато редник на име Чарлз Стемерман го събужда в 4:00 сутринта на 11 ноември. Отново падат снаряди и той казва на Хиги да се укрие по-дълбоко в гората; техният лейтенант и сержант вече се бяха оттеглили. Хиги пренебрегва предупреждението – ако снарядите се приближат, ще се премести, казва. После се обърна и заспа отново.
Той се събуди пак около 8:00 ч. и забеляза, че сутрешният обстрел беше приключил. На светлината на утрото непроницаема мъгла покрива гората, толкова гъста, че не може да види повече от 3-4 метра пред себе си. Стана да приготви закуска и се подготви за сутрешното нападение, минометна атака с термит.
Тогава лейтенантът се появи през мъглата с най-добрите новини, които Хиги беше чувал от много време. Всички оръжия са спрели да стрелят в 11:00 часа. Германците са се съгласили с условията за примирие. Войната приключи! Хиги невярващо си помисли, че може би лейтенантът се шегува. Изглежда твърде хубаво, за да е истина. Прибра си раницата и се оттегли по-навътре в гората, за всеки случай да бъде на сигурно място. Бяха преживели толкова много, бяха видели толкова много неща, които иначе би помислил за невъзможни, че сега не му се рискуваше.
Войник с изгаряния от иприт през Първата световна война
На югоизток старата Компания С на Том Джабин подготвя термитна атака срещу германски батальон в Ремойвил. Часът на атаката е 10:30 сутринта, след 15 минути. Мъжете обаче виждат движение през линията. Компанията наблюдава предпазливо как 100 германски войници се изправят в полезрението им. Те стават на крака и пъхат ръце в джобовете си – жест на предаване. Един от офицерите се изкачва от германския окоп и американците гледат как той преминава през ничията земя. Примирието е подписано, казва той и иска атаката да бъде отменена. Подозирайки капан, американците прекратяват операцията, но задържат позициите си, за всеки случай. Минути по-късно пристига вест от 11-та пехота. Вярно е: Примирието е подписано. Войната свърши!
На стотици километри разстояние звукът на свирки и църковни камбани достигна до Том Джабин, докато лежи в болничното си легло в базата в Нант, където пристига няколко дни по-рано. Дни след като през октомври на вратата на землянката му се детонира бомба с иприт, той лежи в болнично легло в Лангрес, възпалените му очи бяха подути, а гърлото и белите му дробове горят. След известно време превръзките са свалени и той най-накрая отново може да вижда. Все още не може да чете, но дори и да можеше, писма от вкъщи не бяха стигнали до полевата болница. Армията все още не е изпратила официална вест за раните му, но след като писмата му до дома внезапно спират, семейството му в Йонкерс сигурно се страхува от най-лошото.
В началото на ноември армията го прехвърля в базовата болница в Нант. Нито едно писмо не стига до Том след нараняването му. Той може да ходи, но очите му все още го болят и му е трудно да пише. Повече от три седмици след като е обгазен, той най-накрая успява да вземе писалка и да напише кратко писмо до майка си. „Обгазиха ни леко, което ме изпрати в болницата. Стана в битката при Аргонската гора край Вердън. Ами оттогава съм в болницата и се подобрявам всеки ден.“
Когато звукът от градските кули стига до ушите му, той посяга към писалка и хартия, за да пише отново на майка си. „Дойде добрата новина, че примирието е подписано и боевете са прекратени. Всички се надяваме, че това означава край на войната и предполагам, че е така. Трудно е да се повярва, че е истина, но аз съм благодарен, че е така. Когато дойдохме, никога не очаквах да видя този ден толкова скоро, или въобще някога“, пише той. Сега, може би, той би могъл да се присъедини към Компанията си и да се прибере вкъщи. „Това изглежда прекалено хубаво, за да е истина, но се надявам да не е дълго.“
