Директорът на музей, който се опълчи на нацистите

Посланието на Пол Риве е толкова политическо, колкото и научно. За разлика от много негови съвременници – и за разлика от много учени и днес – Риве винаги е смятал политиката и науката за неразделни, виждайки как „научните“ представи за върховенство на една конкретна раса могат да доведат до насилие. Той е откровен критик на антисемитизма, който довелжда до осъждането на френския артилерийски офицер Алфред Дрейфус за предателство през 1894 г., и е виден член на антифашисткото движение на Франция през 30-те години на миналия век. Посещавайки Берлин през 1933 г., той е шокиран да открие колко дълбоко е проникнала нацистка идеология в германското общество. В писмо до близък колега, германско-американския антрополог Франц Боас, той пише, че „в Германия цари истински режим на терор и този режим изглежда не предизвиква никаква негативна реакция“ сред много германци.

Ривет започва да набира германски евреи в изгнание и източноевропейци, за да им даде убежище и работа. Според биографа му Кристин Лориер той също иска да увеличи представителността на източноевропейските култури в неговия Музей на човека (Musée de l’Homme) като ги разглежда като опора срещу фашизма. Сред тези хора са 26-годишният Борис Вилде, руснак, лингвист и етнолог, специализирал във фино-угорските народи на Североизточна Европа, и 30-годишният Анатол Левицки, висок, аристократичен руснак, който учи шаманизъм в Сибир и кара такси в Париж, когото Риве го открива. Те обитават мазето на музея, в което се помещаваха научноизследователските отдели, и се обръщат към Ривет като Черния Доктор.

Когато избухва война, Вилде и Люицки – вече натурализирани френски граждани – са призовани за военна служба. Ранен и пленен от германците, Вилде е интерниран в лагера на затвора в планините Юра, между Франция и Швейцария, от който успява да избяга. По-късно Риве припомня появата му в музея, на 5 юли 1940 г.: „Споделяхме пестеливо храната, когато се появи нашият приятел, подпирайки се на бастун, слаб, изтощен. Без дума той седна сред нас – беше се върнал в лоното на духовното си семейство.“ Левицки също се завърна същото лято, след като бяга от плен в Германия.

Вилде, Левицки и Ивон Оддон, библиотекарката на музея и любовница на Левицки, започват кампания на организирано неподчинение срещу нашествениците – и срещу френското колаборационистко правителство. С Вилде намират приятели и колеги в Париж и в рамките на няколко месеца „малката група се развива до истинска паяжина, която покрива цяла Франция“, пише Татяна Бенфугал, биограф на Вилде. Риве, прекалено известен, за да вземе активна роля, помага – той ги свързва с парижките интелектуалци, които симпатизират на тяхната кауза, превежда речи на Чърчил и Рузвелт за тях, и преди всичко той им предоставя база и логистична подкрепа под формата на музея, който обещава при избухването на войната да поддържа отворен. Вилде, под прикритие на работата си в музея, обикаля окупираните и свободни зони на Франция, набира дисиденти, събира военно разузнаване и организира маршрути за бягство за съюзничесите военнопленници от нациските лагерите. В един момент заявява, че има на разположение 12 000 души сила и впечатляващ запас от оръжие. Това несъмнено е преувеличение, но той разбира силата на думите подобно на Йозеф Гьобелс, министъра на пропагандата на Хитлер.

Мимеограф

С благословията на Риве, групата използва мимеограф в мазето, за да произведе нелегален вестник, Résistance. Оддон предлага името, припомняйки, че през 18 век хугенотските жени, затворени заради протестантството си, издълбават дуната RESISTER в камъните на своя затвор. Редакция от първия брой от 15 декември 1940 г. пише: „Съпротива! Това е викът, който се чува от сърцата ви, във това време на беда, сполетяло нашата нация.“ Копия са разпространени из града. Това е опасна работа – ако ги хванат от Гестапо, резистантите рискуват да бъдат подложени на мъчения и / или екзекутирани, така че те те си създават кодови имена и пароли. Когато един от тях искаше да говори с Оддон по въпросите на съпротивата, той се появява в библиотеката и обявява: „Дойдох за урок по английски.“

Риве участва в борбата от публично място като изнася изключително популярни лекции пред пълна зала за глупостта на научния расизъм. През юли 1940 г. той пише първото от три отворени писма до лидера на колаборационистите във Франция, маршал Филип Петейн, в което посочва: „Маршал, страната не е с вас.“

Гестапо арестува Вилде на 26 март 1941 г., след като е предаден от други двама руски емигранти, работещи в музея, и от френски двоен агент. Или Гестапо, или Абвера – германска разузнавателна организация – арестува колегите му по същото време. След като прекарват почти година в затвора, германски военен трибунал ги призна за виновни. Въпреки петициите на влиятелни френски фигури, включително поета Пол Валери и Риве, който е в заточение, през февруари 1942 г. във форт Мон-Валериен, крепост извън Париж, отряд екзекутира Вилде, Левицки и петима други чрез разстрел. Трибуналът променя присъдата на Оддон и тя прекарва известно време в различни затвори, преди да бъде депортирана в концентрационния лагер Равенсбрюк в Германия в края на 1944г.