Детският кръстоносен поход от 1212 г.: Когато 30 000 деца искаха да си върнат Светите земи

Детският кръстоносен поход от 1212 г. е известен цялостно като катастрофа и провал, но много за това любопитно събитие все още е загадка. Има само кратко споменаване за него в летописите на кръстоносните походи. Технически то дори не е кръстоносен поход, тъй като папата никога не го санкционира официално. Известно е обаче, че е едно от най-необичайните събития в историята.

През 1095 г. папа Урбан II призовава за първия от кръстоносните походи – и през следващите 300 години от време на време папите ще призовават своите последователи да се отправят към ислямските страни и да се бият с мюсюлманите. Стивън от Клуас обаче се чувства подтикнат не от папата, а направо от самото небе, да отведе последователите си в Светата земя, за да я върне за християнството. Според източници той събира 30 000 последователи и се насочва към Париж, за да спечели подкрепата на краля.

Забележителното е, че той успява да получи аудиенция при него. Но е още по-забележително, че тогава Стивън е бил само на дванадесет години и неговите 30 000 последователи са само деца.

Междувременно Николай от Кьолн ръководи друга група, която се състои от десетки хиляди възрастни, както и деца. Той вярва, че ангел му е казал да започне кръстоносен поход, и така повежда групата си последователи през Алпите по пътя им към Йерусалим.

Въпреки религиозния плам, проявен от тези деца и техните последователи и въпреки че често дават същите обети като тези, които участват в папските кръстоносни походи, Църквата ги вижда като заплаха, а не като съюзници. Фактът, че една личност може да вдъхне такава преданост в хиляди други хора, плаши местното духовенство и го кара да се страхува, че губи контрол над своите миряни.

Но Стивън и Никола вдъхновяват последователите си с песни, проповеди и обещания за чудеса. Всъщност някои смятат Николай за вдъхновение за Хамелнският ловец на плъхове.

„Хамелнският ловец на плъхове извежда хамелнските деца“, худ. Кейт Грийнауей

Колкото и момчетата да вдъхновяват фанатична преданост у своите последователи, те не се справят добре с логистиката на кръстоносния поход. Николай повежда групата си през Алпите и влиза в Генуа, Италия, където жителите на града не са особено развълнувани да приемат голяма група уморени, гладни, религиозно разпалени деца. Групата на Стивън среща почти същата реакция, когато стига до Марсилия.

Историята не дава яснота какво се случва с групите на този етап, но изглежда, че те се разделят, когато стигат до крайбрежните градове. Някои от членовете им си намират местна работа, докато чакат кораб, който да ги отведе до Йерусалим. Някои се връщат у дома. Някои са продадени в робство, а други удавени в морето…

Някои казват, че една група все пак продължаава към Рим, за да получи благословията на папата. Папа Инокентий III обаче ги похвалва за ентусиазма им и им каза да си се прибират у дома, тъй като са твърде млади за кръстоносен поход.

През 1977 г. Питър Рад хвърля още един поглед върху хрониките от този период и установява, че тези, които са участвали в Детския кръстоносен поход, са бедни и маргинализирани от обществото. Той вярва, че те са смятали, че именно бедни и маргинализирани хора трябва да поемат кръстоносните походи, след като първият се проваля.

Рад е на мнение, че Детският кръстоносен поход не е бил съставен само от деца, а от бедните – което означава, че дори името на кръстоносния поход може да е погрешно.

В историческите записи няма много, което да потвърди дали участниците са деца. Но има достатъчно доказателства, че само няколко души могат да убедят хиляди да участват в движение – дори в такова с неефективни или пагубни последици.