Децата, които отидоха на война
Безстрашните младенци на Бога
Въоръжена с евангелието, млада християнска армия тръгва на кръстоносен поход към Йерусалим. Оказва се, че мисията й е невъзможна
През 1212 г. около 30 000 деца от цяла Европа се обединяват и тръгват към Йерусалим. Въпреки че фактите са забулени в митове и липсата на исторически източници, ние знаем, че тяхната цел е мирно да придърпат мюсюлманите към християнството. Различни версии на историята – над 50 от които са намерени датиращи от 13 век – ни разказват за действията на най-различни деца-лидери. Едно от тях е младото френско момче, Стефан Клойски, който вярва, че е избран от Исус да ръководи божествената мисия. Той събира последователи, като прави чудеса и знамения и твърди, че Средиземно море ще се раздели на две за неговите последователи по пътя им. На целия континент деца се присъединяват към каузата, давайки обет на кръстоносците, който е едновременно армейски и правно обвързващ.
За съжаление, мисията им завършва с катастрофа. След като групата стига до брега и морето остава неподвижно, тези, които решават да продължат пътуването си с кораби, са отведени в Тунис и продадени в робство или умират в корабокрушения. Въпреки провала им обаче, тяхната организация може би е първото масово европейско младежко движение.
.jpg)
Благородни воини
Момчета-пажове често се срещат на средновековните бойни полета и са смъртоносни с арбалет
В средновековна Европа момчетата-пажове са имали специално отредено място в домовете на аристократите. На седемгодишна възраст момчета от благородни семейства се изпращат от техните домове в друго аристократично домакинство, където послушно да служат на господаря на имението, вършейки мъжки домакински задължения и лична служба.
В замяна те получават гостоприемство и образование. Също преминават военно обучение, научавайки се как да използват оръжия и да яздят. Децата първоначално се качват на дървени коне, научават се как да боравят с копия и как да атакуват мишени.
Младите пажове често виждат и битки, където обличат и въоръжавайки своите господари на бойното поле. Те изпълняват главно второстепенни спомагателни роли, но в случай на обсада се очаква да знаят основите на това как да защитават замъка с арбалет. Това е едно от малкото оръжия, които едно дете може да използва; тетивата може да се изтеглят назад с лост или чрез навиване на манивела, което улеснява може би още слабичкото дето и означава, че то така може да убива, без да участва в пряка битка с възрастен. Въпреки военната им подготовка, дори в разгара на битката е лоша да се считат момчетата за цел. В битката при Агинкур през 1415 г. се твърди, че Хенри V бил толкова ядосан от французите, които посягат на момчетата в армията му, че отвръща като прерязва вратовете на затворниците.
Малките Томита
Деца на 12 и 13 години лъжат за възрастта си, за да се бият за Великобритания през Първата световна война
По време на Първата световна война британските младежки движения като бойскаути, морски скаути и момичета водачи милитаризират младежта на нацията и им предоставят практически медицински умения и умения за оцеляване. Тези деца след това бързат да предоставят доброволната си служба. Едно такова дете, деветгодишният Алфи Найт, моли тогавашния държавен секретар по войната лорд Китченер да го остави да се присъедини към армията: „Искам да отида на фронта. Мога да карам много бързо на велосипеда си и бих могъл да служа като експедитор. Не бих позволил на германците да успеят.“ Китченер отговаря като благодари на момчето, но отбелязва, че е още малко твърде млад, за да се бие.
Много млади момчета обаче намират начин да се присъединят към армията. Приблизително 250 000 британски войници са били под законната възрастова граница от 19 години. Най-младият признат войник е 12-годишният Сидни Луис, който се бие в Битката при Сома. Друг млад новобранец, 13-годишният Джордж Махер, лъже за възрастта си и е изпратен на фронтовата линия. Истинската му възраст е разкрита, след като е открит да плаче по време на тежки обстрели. Списание Punch сатиризира тази епидемия от невръстни войници с карикатура. В нея офицер посочва младо момче с войнишка униформа и крещи: „Знаете ли къде отиват момчетата, които казват лъжи?“
А момчето отговаря: „На фронта, сър.“
