Дълбоките фалшификати за войната в Украйна крият още по-голяма опасност

Ново проучване на фалшивите видеоклипове за руската инвазия в Украйна показва, че те успяват да изкривят представата на хората за реалността и така създават опасна атмосфера, в която много потребители не се доверяват на никоя медия, която виждат. А с това дълбоко недоверие се дава възможност за разцвет на конспиративните теории и параноята…

Манипулираните изображения в политическата пропаганда не са нещо ново. Един от най-известните примери в историята е снимка от 1937 г., на която Йосиф Сталин се разхожда по Московския канал с Николай Ежов, някогашния ръководител на съветската тайна полиция, организирал „голямата чистка“. През 1940 г. Ежов става жертва на пагубната система, която сам създава, и е екзекутиран. Оригиналната снимка е подправена, за да се премахне фигурата му напълно от изображението.

Новите технологии съживиха тези стари трикове. В епохата на социалните медии и изкуствения интелект (ИИ) подправените изображения вече са още по-реалистични – и още по-опасни.

В ново проучване изследователи от Университетския колеж в Корк, Ирландия, разглеждат отблизо как хората в интернет (конкретно X, по-рано Twitter) са реагирали на фалшиво съдържание по време на продължаващата руско-украинска война. Основният извод е, че много хора са загубили вярата си в истинността на военните медии, почти до степен, в която вече не вярват на нищо.

„Изследователи и коментатори отдавна се опасяват, че фалшификатите имат потенциала да подкопаят истината, да разпространяват дезинформация и да подкопават доверието в точността на новинарските медии. Те могат да ни накарат да се съмняваме това, което знаем, че е вярно, когато се вземат за автентични и обратно“, казва в изявление д-р Конър Линехан, автор на изследването от Училището по приложна психология към Университетския колеж в Корк.

Т. нар. „дълбоки фалшификати“ (от английски – deep fakes) са аудиовизуални материали (често изобразяващи хора), които са били манипулирани с помощта на изкуствен интелект, за да създадат фалшиво впечатление. Често срещана техника е да се „вмъкне“ образа на нечие лице (да речем на известен политик) върху видеозапис на друг човек. Това позволява на фалшификатора да създаде впечатлението, че политикът казва или прави неща, които никога не е казвал или правил – като хиперреалистична виртуална марионетка.

In #Russia, several radio stations and even local TV networks appear to have been hacked to broadcast a deep fake address allegedly by president Putin.

This fake address announced mass mobilisation and introduced martial law in border regions.

1/2pic.twitter.com/Z79Jqjil6W

— Alex Kokcharov (@AlexKokcharov) June 5, 2023

„В #Русия няколко радиостанции и местни телевизионни мрежи изглежда са били хакнати, за да излъчат фалшиво обръщение на президента Путин.

Това фалшиво обръщение обявява масова мобилизация и въвежда военно положение в граничните райони.“

Изследователите установяват, че фалшиви видеоклипове за настоящия конфликт в Украйна идват от всички страни. В началото на март 2022 г. се появи видео на руския президент Владимир Путин, който обявява мир с Украйна. Подобни материали, в които украинският президент Володимир Зеленски казва на войниците си да захвърлят оръжието си, също бяха широко разпространени.

В друг пример за дезинформация Министерството на отбраната на Украйна публикува в Туитър кадри, за които твърдеше, че показват легендарния пилот на изтребител, наречен „Призракът на Киев“, само няколко дни след началото на инвазията през февруари 2022 г. Всъщност това е просто видеоматериал, взет от видеоиграта Digital Combat Simulator.

Но основният проблем, установен от изследователите, е обратният – в повечето от примерите в техния набор от данни медиите неправилно обявяват съвсем легитимни материали за фалшифицирани.

И в това се крие проблемът: дълбоките фалшификати вече са подкопали доверието на потребителите в автентичността на видеа и снимки дотолкова, че те са загубили доверие във всички такива материали, които засягат конфликта. Вече никой не може да каже кое е истинско и кое е фалшиво, дори и източници на новини, на които по-рано се е вярвало.

Изследователите установяват, че този дълбок скептицизъм се е пропил с антимедийни настроения, които според тях „се използват за оправдаване на конспиративното мислене и недоверието към надеждните източници на новини“.

Например, значителен брой потребители на X правят коментари в духа на: „Не може да се вярва на нито един от видеоклиповете, които излизат от тази война. През следващите години медиите ще използват все по-често по-усъвършенстван софтуер за фалшификации.“

* * *

Изследователите стигат до заключението, че се нуждаем от по-добра „осведоменост по отношение на фалшификациите“, за да разберем кога ни лъжат. Проучването обаче също така предполага, че усилията за повишаване на тази осведомеността могат да породят недоверие към легитимните видеоклипове… В този смисъл новинарските организации и правителствата трябва да бъдат изключително внимателни в начина, по който се справят с проблема с манипулираните медии, тъй като рискуват да подкопаят доверието изцяло.

„Отразяването на дълбоките фалшификати в новините трябва да се съсредоточи върху информирането на хората за това какво представляват те, какъв е техният потенциал и какви са настоящите им възможности и как ще се развиват през следващите години“, добави Джон Туоми, водещ автор на изследването от Училището по приложна психология към Университетския колеж в Корк.