Битката при Броукън Хил – една нищожна, но особена част от Първата световна война

Войната изглежда много далеч за гражданите на Броукън Хил на този 1 януари.

Южното лято е в разгара и австралийският град за добив на сребро се пече в далечната пустинна жега, на 1200 километра от Сидни и на половин свят от калта и кръвта на Западния фронт. Първата световна война започва преди по-малко от 5 месеца и само глупак би обвинил закоравелите миньори на Броукън Хил в липса на патриотизъм, но в този първи ден на 1915 г. те не искат нищо повече от това да се насладят на една от редките им почивки със семействата си и да забравят за своите тревоги – не само за войната, към която Австралия се присъедини заедно с Великобритания в деня, в който е обявена, но и за икономически тежките времена, в които мини се затваряха и миньорите оставаха без работа.

Трамвай в Броукън Хил, 1908 г.

Повече от 1200 мъже, жени и деца се качват на борда на малко паянтов, импровизиран влак, който да ги отведе на няколко километра до Силвъртън за ежегодния пикник. Но за Броукън Хил тази Нова година войната не е на 20 000 километра разстояние – тя е малко над билото на 2-3 километра по линиите на влака, където двама афганистанци вдигат турското знаме над количка за сладолед и се готвят да започнат война.

Гражданите виждат тези мъжете, докато влакът им пъпли бавно нагоре по хълма; някои хора дори им махат, мислейки, че двамата мюсюлмани с пушки са отишли да ловят зайци в почивния си ден. Но когато разстоянието между количката за сладолед и тях се скъсява само на 30 метра, афганистанците откриват огън.

Куршуми удрят отстрани на композицията от плоски вагони, грубо преобразувани за пътническа употреба с пейки. Ниските страни на вагоните оставят горната част на тялото и главите на пътниците напълно изложени и от такова малко разстояние е твърде трудно никой да не бъде уцелен. Десет пътници са улучени, преди машинистът да разбере какво се случва и да изкара влака извън обсега. Трима от тях са убити, а седем ранени, трима от които жени. Мъртвите са двама мъже, Уилям Шоу и Алф Милард, и 17-годишно момиче на име Елма Коуи, която пътува с приятеля си.

Когато влакът се забави по-надолу, няколко пътници скачат, за да търсят прикритие, а двама се отправят към Брокен Хил, за да бият тревога. Междувременно афганистанците вземат пушките си и тръгват към кварцова формация на хоризонта – те я избират по-рано като място, където ще направят последната си позиция.

За да разберем защо се случва Битката при Броукън Хил, трябва да разберем защо в такъв изолиран град въобще има мюсюлманско население и защо поне някои от афганистанците там се чувстват напълно отчуждени от обществото и са лоялни към държава – Турция – която дори не е тяхна собствена.

Отговорът на първия въпрос е елементарен: афганистанците идват в Австралия от почти 50 години, защото Австралия открива, че камилите, а не конете, са най-добрата форма за превоз в пустинята в годините преди идването на камиона. Афганистанците знаят всичко за работата с камили, не се влияят от дискомфорта и миризмата и са далеч по-евтина работна ръка, отколкото белите австралийци.

Отговорът на втория въпрос, разбира се, е силно неприятен. Мюсюлманските имигранти отнемат работа, която австралийците смятат за тяхна, и местните са силно обединени и разгневени от мощен коктейл от страх, расизъм и омраза. Расизмът е продукт на дълбоко вкоренено чувство за превъзходство на бялата раса, което обаче не съвпада с компетентността и здравината на афганистанците, а страхът произтича от начина, по който шумно обявената за „нелоялна“ конкуренция струва работни места във време, в което икономиката куца. Факт е, че повечето бизнесмени и земеделски производители се интересуват само, че камилите могат да пътуват за по-малко от половината от времето, което отнема на австралийците и конете им, и на по-ниска цена. А вторите дори не могат да работят заедно с афганистанците – конете им са толкова развълнувани от външния вид и миризмата на камилите, че често хукваха да бягат.

Двамата афганистанци с пушките се казват Мула Абдула и Гьол Мохамед – първият е духовен водач на група камилари и води религиозните молитви, погребения и въобще ритуали, а вторият прекарва известно време в турската армия под ръководството на султана, който като глава на светите мюсюлмански места в Арабия се твърди, че е халиф или духовен водач на всички мюсюлмани. Така, когато новината на за началото на Първата световна война стигат до Броукън Хил, двамата мъже е ясно на кого ще служат.

Скалите, където се провежда битката

След първоначалната атака минава почти час преди отговора на властите. Полицията е се събира и въоръжава, а към нея се присъединява и малка група от близката армейска база. Местните жители, яростни от нападението и силно разгневени от стрелбата на афганистанци по жени и деца, взимат каквито оръжия намират от местния стрелкови клуб. „Имаше“, пише един миньор, „отчаяна решимост да не се остави работа за палача и да не се рискува убийствата на мирни граждани да останата ненаказани.“ И трите групи – полиция, армия и импровизирана милиция – се разполагат по скалите, където се прикриват двамата мюсюлмани.

Гул Мохамед и Мула Абдула носят ръчно изработени патрондажи с джобове за 48 патрона и всеки бе изпразнил само половината от патроните си във влака. Някой от тях успява да застрелят и четвърти австралиец – Джим Крейг, който сечеше дърва в задния си двор – докато се придвижваха към прикритието си. Двамата мъже също са въоръжени с пистолет и ножове, но никой от хората, които се събраха да ги нападнат, не искаше да атакува противници, които имаха всички предимства на прикритието. Вместо това, те откриват огън отдалеч, който се задържа няколко часа. Битката при Броукън Хил, както е известно това събитие, започва в 10:10 ч. с нападението на влака за пикник и малко след 13:00.

Изглежда, че Мула Абдула е улучен в главата и убит още в началото, оставяйки приятеля си да се бие сам. Никой от нападателите не е убит и едва след като огънят от скалите спира, Гьол Мохамед е намерен да лежи тежко ранен до вече мъртвия си другар. Гьол е улучен 16 пъти.

Гьол беше пренесен обратно в града, където почива в болница. На този етап общественото настроение става силно агресивно и местните власти поставят охрана, за да предотвратят нападенията срещу другите афганистанци в Броукън Хил. Малко от мъжете проявяват съчувствие към Мула Абдула или Гьол Мохамед. Невъзможността да отмъстят на мюсюлманите насочва гневните жители към немския клуб на града. Той обаче е празен – всеки германец в Австралия е арестуван и пратен в интернат, когато избухна войната – и бързо е изгорен до основи.

Що се отнася до телата на Гьол и Мула – те са погребани бързо и тайно под магазин за експлозиви.