Известен факт е, че Студената война винаги е била известна с това, че нито САЩ, нито Русия ще се опитат да навлязат в открита война, вместо това ще се случват битки на различни фронтове. Така се премерват силите и така се стига до сверяването на часовниците, но на друг фронт. От време на време ще се открият и някои директни сблъсъци, които остават тайна, особено след като никой не иска да повишава напрежението. Дълго пазените тайни на борда на USS Biddle могат да бъдат разсекретени, а и моряците не са чак толкова тихи в пазенето на военна тайна.
Въпросният кораб е плавал близо до Виетнам по време на войната и се е изправял често срещу съветската флота. През 70-те години Biddle е имал възможност да пробва системите си срещу виетнамски МиГ и да се промъкне близо до съветски танкер.
Няма как да игнорираме факта, че това е провокативен и много опасен кораб, чийто екипаж не обича да спазва заповеди и щом има шанс да се изправи срещу противник, винаги ще играе по струните на търпението, опитвайки се да провокира и да създаде една по-революционна война. Първото пускане в действие на този плавателен съд ще бъде през далечната 1965 г. Разработен е в Мейн и е четвъртия кораб, който ще носи името на капитан Никълъс Бидъл от континенталната флота.
Капитанът е известен със своя характер и се смята за един от най-младите моряци в историята на флота. Записва се като доброволец на 13-годишна възраст и след това успява да се сражава за независимостта на САЩ, когато е на 25 години. Бидъл има доста почести от флота, успява да оцелее падането на кораб и успява да придружи Хорацио Нелсън на неговата арктическа експедиция.
През 1775 г. ще е в редицата на патриотите и ще получава капитанска комисионна. През следващата година ще успее да приватизира два товарни британски кораба в Нюфаундланд. През зимата на 1777 г. ще е в командването на фрегатата Рандолф – кораб с 32 оръдия. Използва го повече от добре в сражението си, неутрализира четири бойни кораба с провизии близо до Южна Каролина.
Успява да потуши и бунт на дезертиращите моряци, като застава пред тях с пистолет. През 1778 г. следва британска блокада по вода. В края на годината корабът Рандолф ще се изправи срещу HMS Yarmouth – боен кораб с 2 пъти по-голяма сила от този на американеца. Бидъл се сражава до последно и накрая е тежко ранен, като позволява на екипажа да напусне кораба, докато той пътува с него към дълбините на океана.
Около 194 години по-късно, американската флота създава круйзер със същото име и смята, че точно това име ще донесе бойната слава, която някогашния капитан е носил на флота. Изпратен е в залива Тонкин на изток от Виетнам. Неговата задача е да насочва въздушни удари и да наблюдава движението на вражеските лодки. Понякога се налага да прави и спасителни операции.
В нощта на 19 юли 1972 г. Бидъл е изпратен да наблюдава и насочва американски въздушни патрули, ескортиращи два повредени самолета до базата. Радарите на кораба грейват от изненада и посочват, че пет вражески МиГ-а се насочват именно към кораба. Екипажът не е веднага уведомен. Често американските кораби са посещавани от изтребители и почти винаги се връщат обратно, но този път има други нареждания.
МиГ-овете се движат с повече от 500 възела към кораба. Бидъл обявява военна тревога и поставя всички в бойна готовност. Контролната система за огън прихваща първия самолет и се подготвя за стрелба с ракети Terrier.
Корабът увеличава скоростта си до 25 възела и започва да извършва защитни маневри. Изстрелват се и първите ракети, които багрят палубата в огнените езици на отдалечаващата се ракета. Радарът бързо посочва, че точките са станали четири. Два от самолетите ще обърнат курса си и ще бягат, остават само още два вражески самолета. Те не смятат да си тръгнат толкова лесно и имат много по-сериозна задача.
Започва стрелба с ПВО-тата, докато ракетните установки прихванат следващия изтребител. По време на виражите за нападение, единият самолет е ударен от ПВО-тата и пада в морето. Другият се отказва и напуска полесражението. Корабът остава без нито една драскотина. При второто сваляне на самолета не е сигурно дали ракета или ПВО система е успяла да неутрализира противника.
Във войната има много повече от терор и шок – присъства и глупавото хвалене, дразнене на противника и подигравките. Екипажът на Бидъл използва последните две като особена сила. По време на средиземноморски курс, корабът получава специална задача през 70-те години на миналия век. Изисква се да наблюдава съветските кораби в Черно море. Корабът минава тихо в черноморски води и започва да се разхожда с включени радари около руските кораби, но спазва дистанция.
Американците забелязват как една от лодките напуска формацията, за да бъде презаредена от корабна цистерна. Вместо да се отдалечат, американците свалят флага на своя кораб и капитана вика руско-говорящ моряк, който да се свърже с цистерната. Американският кораб се изравнява и започва открита комуникация с руснаците. Цистерната ще попита колко точно гориво трябва. Американците ще отговарят, че им е необходим един резервоар. Руската цистерна пита какъв кораб е това, преди да разреши драстично сближаване. Отговорът най-вероятно няма да се хареса на никого от Варшавския договор:
„Това е американски боен круийзър Бидъл!“
Идва момент на тишина, а след това всички аларми на кораба се включват. Повечето руски кораби започват да се отдалечават и да се разпръскват във всички посоки. Следва размяна на псувни и бързо оттегляне на цистерната. Корабите изчезват през нощта, но американците усещат нуждата да напуснат Черноморието, за да се върнат обратно в своята защитена зона. Бидъл изпълнява своята служба до края на Студената война. Участва в сражения в Либия и в Персийския залив. Съществуването му се изчерпва с падането на СССР.
Бидъл е освободен от служба през 1993 г. и е разглобен през 2001 г. Екипажът запазва нещо много важно от верния кораб. Той е дарил всички с качества и невероятна воля да служат на флота. Всеки един от хората на борда получава сериозно повишение през следващите години и по един или друг начин ще преподава и разказва спомените си от различните мисии.