Александра Самусенко – безстрашната танкистка от сраженията в Курск
Жените дават своя дан във военната история и много често доказват, че не бива да се смятат за слабия пол. Практически са способни да преживеят абсолютно същите мъчения, предложени от фронта, които преживяват и всички останали, а някои остават в историята като достойни за уважение бойци. По време на Втората Световна война има достатъчно примери, а в руските дивизии нежния пол е демонстрирал изключително геройство и невероятни умения.
Александра Григориевна Самусенко е една такава представителка. За нея се казва, че е единствената жена-танкист, но историците напомнят и за Мария Октябърская, която лично закупува своя Т-34 и тръгва на война срещу нацистите, след като те я лишават от съпруга ѝ. Разликата между двете дами е, че Александра получава военно образование и много скоро успява да приложи наученото в практиката. Животът на тази дама започва през 1922 г. в Чита (Сибир). Участва през 1939-1940 г. във Финландската война и там все още е пехотинец. Осъзнавайки, че пехотата не е нейното призвание, успешно успява да завърши танковата академия и много скоро получава своя Т-34 и възможността за нови изяви.
Присъствието й на Източния фронт я превръща в истински герой и символ за всички останали нейни колеги. Макар и войната да е най-грозното човешко творение, Александра е внасяла малко красота, поне докато не е в своя Т-34. През 1943 г. близо до Курск се разгръща едно от най-мащабните сражения през Втората Световна война. В безкрайното поле, където се срещат само разрушени танкове и окопи на войници, много скоро съветската армия и нацистката ще премерят сили.
Успехът на руснаците ще гарантира обръщането на войната и ще помогне за по-бързото и приключване, провалът обаче е можел да гарантира един по-различен живот днес. Танкистката вече е натрупала опит и се е проявила многократно по време на битката за Сталинград. Бойното поле в Курск е около 800 километра дълго. Руските сили за първи път хвърлят всичкия си човешки капитал и всеки германец трябва да неутрализира поне 6 руснака, за да може да се говори за победа.
Суровата руска зима се оттегляла и за първи път оцелелите немски войници можели да демонстрират на какво са способни. Освен това много скоро са получили нов модел на Tiger I. 54-тонната машина имала реномето на истински наказател на фронта. 88-милиметровото оръдие можело да разплаче абсолютно всеки, максималната му скорост е около 54 км/ч и всяка среща можела да завърши с главоболия за противника. Старата машина обаче често се чупила и затова през 1943 г. в армията пристигнали новите разработки и надеждата, че са изчистени от грешки, дават добър шанс на немските танкисти за нападение.
Добре подготвени с класическата си тактика, немските офицери забравили, че всички прилагани стратегии са упражнявани стабилно през последните две години върху противника и старите номера няма да бъдат толкова ефективни. Докато немската военна машина се придвижвала към бойното поле, руската армия вече поставяла мини, криела оръдия и опъвала бодлива тел, за да спре нашественика.
В ранните часове на 6 юли 1943 г. немската атака стартира с бойно кръщене на новите танкове. С невероятна скорост тигрите препускали през полето и поразявали всеки бункер, който попадне в мерника им, всички зад танковете оставало като мишена за Луфтвафе и асовете спокойно изсипвали бомби над оцелелите. Екипажите този път не били заблудени, че ще прекарат няколко месеца в руската зима и ще успеят да пречупят врага. Всички били изключително опитни и превъзхождали не само технологично врага си, но и опитно. За 17 часа втора SS Panzer приближава опасно близо вражеските линии. В този момент победата е можела да бъде помирисана.
Маршал Жуков нарежда на танковете да се съсредоточат в центъра на полето и да посрещнат немците в директна битка. 23-годишният лейтенант Александра Самусенко вече познавала много добре противника. Няколко пъти вече е била ранявана и в един от случаите е можела да загине, докато се опитва да избяга от своя горящ Т-34. При нареждането за атака, руските машини, които до този момент са се превърнали в малки сауни под юлската жега, форсират своите 38.8-литрови V12 двигатели и се изстрелват смело напред за добра немска среща.
Около 840 танка се разгръщат пред скромните 294 танка, половината от тях са Tiger I. Т-34 бързо започват обстрел, но знаят, че дебелата броня не може да причини много щети от такова разстояние и затова бързат да скъсяват дистанцията. Командирите от другата страна осъзнават, че са преминали толкова лесно без особени усилия и бързо започват да изтеглят своите машини назад. Много скоро сражението се превърнало в доста грозна сцена. Всеки Tiger I трябвало да се разправя с поне няколко Т-34, а отстъпващите не подозират, че пехотата е готова да им върне жеста и е въоръжена с Молотов коктейли.
Александра се озовава срещу три Tiger-а и осъзнава, че няма връщане назад. Една грешна маневра и мнозина ще видят купула на нейния танк да се разделя с останалата част. Нарежда на екипажа да зареди анти-танковите снаряди и тръгва срещу своите трима опонента. Маневрирайки между машините се старае да не попадне в точката за стрелба и междувременно бавно и методично обстрелва противника. Успява да унищожи две от машините с хирургически точна стрелба по главното оръдие, а третият е достатъчно наранен, за да се откаже от атаката.
С това успява да заслужи първия си медал. Малко по-късно в сражението става ясно, че нейният командващ офицер е убит. Самусенко поема контрола на дивизията си и повежда в бой батальона си. Отново използва същата стратегия, доближава се достатъчно бързо и близо до противника и след това разтоварва главното оръдие, причинявайки максимални щети. С това геройство се издига до чин „Капитан“ и поема командването на танковете, които по-рано е повела в битка.
Макар и да успяват да отблъснат първата вълна, 840-те танка дават доста жертви. Сражението обаче е дало време за регрупиране и подготовка за нова атака, междувременно руската авиация вече е заела места и бомбардира постоянно противника. На дългото поле за сражения немските войници ще изгубят 50 000 мъже и 700 танка. Битката ще продължи около месец.
Александра Самусенко умира от раните си в малко селце близо до Шчечин (Полша). Според нейни колеги е била прегазена от танк, който не видял, че пред него има хора, но това не е потвърдена информация. Други източници твърдят, че е починала по време на последните атаки над Берлин, но и за това няма достатъчно гаранция. Самусенко е погребна в Лобез, близо до монумента на Уилям I. Остава в историята като първата танкистка, която се издига до такава висота и командва танкова бригада, а това си е постижение.
Заглавна снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=30222413
