shareit

Защо има ограничаващи закони по време на изборите

| от |

Когато щатът Минесота приема закон през 1912 г., който забранява на избирателите да носят „политически значки или други политически отличителни знаци“ вътре в „избирателното място в деня за размисъл или в изборния ден“, това е още една стъпка в периода от две десетилетия прогресивно усилия за реформа на избирателната система. На изборите в края на 19-ти век гласуването е шумно събитие, при което мъже бурно и публично обявяват своята политическа идентичност. Но процъфтяващото прогресивно движение се стреми да превърне гласуването в спокойно и подредено преживяване, неограничено от предизборните кампании.

Минесота не е единственият щат, който приема такива реформи. До 1912 г. по-голямата част от щатите също възприемат практики, предназначени да цивилизоват гласуването. Процесът по подаването на бюлетините вече е направен таен, а предизборните кампании са забранена в непосредствена близост до самите избори. Тези реформи значително променят културата в деня на изборите. Понякога обаче възникват предизвикателства пред тези закони – например, има дебат относно закона от Тенеси, който забранява разпространението на политически брошури или набирането на гласове в рамките на 30 метра (100 фута) от избирателните места, достига до Върховния съд през 1992 г. Съдът обаче потвърждава закона на основание, че речта може да бъде ограничено, когато заплашва свободното и честно гласуване.

Когато обаче законът за облеклото на избирателите в Минесота среща законово оспорване в съда през 2018 г., той постига различен резултат. В решение 7-2, Върховният съд го отменя като заявява, че границите, които налага върху свободата на словото, са твърде широки, предвид неясната му дефиниция за „политическо облекло“. Решението може да засегне други закони в още десет щата.

Делото и реакцията след него възобновяват дебата за речта и поведението в избирателните секции, започнал преди повече от век. Както пише Ричард Бенсел, професор по американска политика в университета Корнел в книгата си „Американската урна за гласуване в средата на 19 век“, гласуването не винаги е имало поверителността и приличието, което има днес.

Argue1854

Американци бистрят политиката, 1854 г.

Според Бенсел процесът на гласуване тогава е бил не толкова усилие да се разкрие истинската „демократична воля“ на американския народ, колкото възможност за общностите да демонстрират от коя политическа партия са. Въпреки че гласуването е цивилизован процес сред гласоподавателите от елита, който обикновено изпраща слугите си да пуснат вота дискретно, за по-голямата част от електората това е публичен и хаотичен процес. Вместо тайните, издадени от правителството бюлетини, които се използват в днешните избори, „партийни агенти“ с бюлетини на конкретна партия се опитват пред местата за гласуване да издадат колкото се може повече бюлетини за техния кандидат. И тъй като всички събрали се гласоподаватели знаеха с коя партия е всеки агент, те знаят към кого какви думи да отправят, когато се отиват към урните.

„Партиите дори донасят бъчви уиски за своите избиратели – изборите са почти като фестивал, на който главното събитие е гласуването.“

Особено неспокойните избори през 1882 г. дори кулминират в кървава разпра между две селски семейства в източен Кентъки – Хатфийлд и Маккой. Празненствата в деня на изборите бързо се влошават, когато синовете на Хатфийлд и Маккой си спретват пиянска кавга; в резултат Елисън Хетфийлд е смъртно ранен и братята му застрелват трима мъже от Маккой като ​отмъщение. Въпреки че този инцидент е особено трагичен, той дава пример на реформистите за необходимостта от налагане на ред в избирателните секции.

Безконтролният процес на гласуване в средата на 19 век несъмнено се изостря от дълбоко разединяващата политика на идентичността, която преобладава по онова време. Нови имиграционни вълни, особено католици от Ирландия, променят етническия и религиозния състав на страната и това е прието с враждебна контра реакция. Лидерите на активистката партия „Не знам нищо“ (Know-Nothing party) в Балтимор, например, раздават обущарски шила, с които хората да наръгват ирландските избиратели, когато те отиват да гласуват.

Заедно с този всеобщ хаос при гласуването, дълбоката корупция по време на президентските избори през 1888 г., когато Бенджамин Харисън едва сваля сегашния президент Гроувър Кливланд, е достатъчно скандална, за да подтикне към реформи. Политиците използваха големи суми пари, за да купуват гласове, а от обществеността на вота става ясно дали подкупените избиратели изпълняват своята част от сделката. Измамите с бюлетини изобилстват и тъй като хората успяват да гласуват повече от веднъж.

Тази скандална ситуация, заедно със зараждащото се прогресивно движение, което има за цел да „изчисти“ местната политика, довежда до приемането на „австралийските бюлетини“, които вече се издават от правителствени служители вместо от политически партии и следователно скриват предпочитанията на избирателите. Преминаването към тези бюлетини вече се е случило в Масачузетс и Кентъки преди изборите през 1888 г., а след това се разпространи бързо и в цялата страна. До 1892 г. 32 от 44-те щата са приели тайно гласуване, а още 7 го правят до 1896 г.

„На хората им е писнало от корупцията, пиенето и всичките неуважителни практики покрай изборите“, казва Бенсел. 

Поверителността на гласоподавателите, преди това привилегия за буржоазията, бързо се превръща в нещо нормално през 20 век, а щати като Минесота приемат и закони, които уреждат някакво цивилизовано поведение.

George Caleb Bingham - Stump Speaking

Докато тези политики остават до голяма степен безспорни през по-голямата част от 20 век, от време на време възникват противоречия относно създаденото от тях напрежение между свободата на словото и правото на глас. Закон от Алабама, който забранява на вестниците да публикуват свързани с изборите редакционни материали в деня на изборите, е единодушно отменен от Върховния съд през 1966 г. Според становището на съда е „трудно да се измисли по-очевидно и грубо съкращаване на гарантираната от Конституцията свобода на печата.“

Случаят в Минесота започва, когато един консервативен избирател на име Андрю Чилек се опитва да влезе в избирателните секции с тениска на Чаено парти (консервативно движение) и значка с надпис „Моля, идентифицирайте ме“ по време на изборите през 2010 г. Той отказва да махне значката и тениската си и в резултат два пъти е изгонен от секцията; в крайна сметка му е позволено да гласува, когато се връща за трети път с адвоката си.

Чилек твърди, че законът нарушават правото му на свобода на словото, което право, казват адвокатите му пред Върховния съд през февруари същата година, „не спират пред вратата на избирателните секции“. Сред съдиите тогава се появява дебатът как властите ще определят какъв вид облекло да се счита за „твърде политическо“ на изборите.

Привържениците на закона обаче твърдят, че облекло като на Чилек носи риск да сплаши част от останалите избиратели. Те виждат специален проблем с посланието на значката, за което мнозина казват, че увековечава фалшивото твърдение, че избирателите в Минесота трябва да представят документ за самоличност, за да гласуват. Съдията Сотомейър, който се присъединява към инакомислещите, заявява, че значката носи „силно заредено политическо послание… предназначено да сплаши други хора да напуснат избирателната секция.“

 
 
Коментарите са изключени за Защо има ограничаващи закони по време на изборите

Повече информация Виж всички