За първи път в България: Първият автомобил в страната
De Dion-Bouton е френски производител на автомобили и железопътни вагони. Компанията е основана от маркиз Жул-Албер Де Дион, Жорж Бутон и зетя на Бутон – Чарлз Трупару като функционира от 1883 до 1953 г.
Вдъхновение за началото й Дион получава през 1881 г., когато вижда локомотив играчка на витрина в магазин и кара производителите му да направят друг. Инженерите Бутон и Трупару си изкарват прехраната като правят играчки в магазин в Пасаж де Леон, близо до улица rue de la Chapelle в Париж. Трупару отдавна мечтае да построи парна кола, но нито един от двамата мъже не може да си го позволи.
Де Дион, вече вдъхновен от мощта на парата, която вижда при железопътните локомотиви, и с достатъчно пари за евентуален проект, се съгласява да инвестира. Така се формира компанията De Dion, Bouton et Trépardoux в Париж през 1883 г. Тя по-късно ще се превърне в De Dion-Bouton – най-големият световен производител на автомобили за известно време, станал добре известен със своето качество, надеждност и издръжливост.
Още преди 1883 г. да приключи, те вече имат шоурум в едно по-голямо помещение на Пасаж де Леон, в Париж, където продават парни двигатели за лодки. Те създават парна кола, при която котелът и двигателят са монтирани отпред като задвижват предните колела с колани, а воланът управлява задните колела. Но при тестването й тя изгаря до основи. На следващата година те построяват втори автомобил, La Marquise, с по-конвенционално управление, задвижване на задните колела и места за четирима души.
Маркиз Де Дион записва автомобила през 1887 г., в „първото състезание в Европа за автомобили“, измислено и организирано от М. Фосие от списанието за колоездене Le Vélocipède. Явно рекламата на състезанието не е достатъчна, тъй като De Dion е единственият участник. Но завършва трасето и записва скорост от 60 км/ч. Първият официален скоростен рекорд на сушата е поставен през 1898 г. с 63,15 км/ч. Превозното средство оцелява, в пътно достойно състояние, и редовно участва в състезанието от Лондон до Брайтън.
След този уникален успех, компанията започва да предлага парни триколки, задвижвани с пара и двуцилиндровите двигатели. Те се произвеждат в малък брой и стават любими на младите плейбои. По-късно компанията започва да предлага и трактори, които могат да теглят ремаркета.
На 22 юли 1894 г., в състезанието Париж – Руан, тракторът отбелязва средна скорост 18,7 км/ч по дългото 126 км. трасе, но е дисквалифициран, тъй като се е нуждаел от двама души – един шофьор и един, който да поддържа огъня в котлето.
Още 18 автомобила са произведени през 1885 г., последвани от серия от леки двуцилиндрови триколки, които от 1892 г. возят с пневматичните гуми на Michelin. През 1893 г. са въведени парни трактори, които са проектирани за теглене на каручки (вместо коне) с пътници или товар. Те използват иновативен дизайн на осите, който ще стане известен като окачване „Де Дион“, при което местоположението и задвижващата функция на оста са разделени.
Компанията произвежда парни автобуси и камиони до 1904 г. Трупару, който непоколебимо поддържа парата като задвижваща сила, подава оставка през 1894 г., когато компанията се насочва към двигателите с вътрешно горене. Парната кола остава в производството малко или много непроменена за още десет години.
1903 De Dion & Bouton, 8 конски сили
Не дълго след Руско-турската освободителна война чехът Август Шедеви внася първата кола в България – през 1896 година, точно на Великден. Шедеви живее в София, където има железарска работилница, в която освен производство на железни огради и други изделия, прави и ресори за файтони.
По това време електричеството още не е толкова разпространено, а основният начин за превоз на хората е с файтони, каруци или пеша – новите технологии на Запада са много непознати за българите. Затова хората наричат автомобила „файтон без коне“ или „огнена каруца“, а файтонджиите, които много се страхували, че машината ще им вземе работата, я наричат „гяволската кола“.
Автомобил на френската компания De Dion-Bouton обаче е относително примитивен като конструкция – с парен двигател, дървени колела, колкото на файтоните, и бандажни гуми от твърд каучук, а купето е червено. Колата се движи бавно, а моторът под седалката на шофьора често спира, което успокоява файтонджиите.
По-късно, през 1902 г. Министерството на войната поръчва първия в България бензинов автомобил. Отново марка De Dion Bouton, той има едноцилиндров двигател с 8 конски сили и се внася от търговския консул на Швеция за ползване от генерал Михаил Савов, министъра на войната. Това е и първият дипломатически автомобил в страната, а негов водач е Петър Китов, съответно първият професионален шофьор. Три години по-късно, през 1905, са внесени и първите автомобили за обществените служби – за Телеграфопощенската дирекция: три коли с двуцилиндрови двигатели. Същата година хотел „Империал“ в София внася и пътнически автомобил от същата марка, с който превозва клиентите си от и до гарата. Следва внасянето и на първите товарни автомобили (камиони) – за дружество „Изида“, през 1907 – и създаването на първата междуградска автобусна линия, София – Самоков, две години по-късно. Автобусите по линията били два, но пътували през ден, защото французинът Жак Матю, който ги карал, в свободния си ден поправял повредите.
Едни други французи – Етиен Гро и Густав де Беновер (по-късно личен шофьор на португалския крал Карлос I) – са ръководители на първия шофьорски курс в България, организиран от Министерството на войната, в който участват 15 души, част от които след това карат колите на Телеграфопощенската дирекция (с които в страната идва и Етиен Гро).
На 4 януари 1907 г. в Държавен вестник се обнародва допълнение към закона за Столичната полиция: „Градоначалникът в споразумение с градския кмет, се грижи за свободното и безопасно движение из улиците, като за целта издава наредби за файтоните, омнибусите и автомобилите, които циркулират из града“.
Официално „Правилник за движението на автомобилите в столицата“ влиза в сила на 19 март 1912 г. С него са установени пет знака и се регулира максималната позволена скорост – за леките коли тя е 15 км/ч в населените места и 50 извън населените места, а за автобусите и товарните машини тя е съответно 6 и 15. Също така „най-голямата скорост, с която един автомобил може да се движи из многолюдните улици на града, по мостовете, пасажите, завоите и при ъглите на улиците, е 4 км/ч“. Заедно с това се въвежда и данък върху колите: 3 лева за автомобилите с търговска цел и 5 лева годишно за всяка конска сила за частните коли. Има изисквания и към шофьорите – те не може да са по риза, без палто или със запретнати ръкави и нямат право да качват до себе си хора „в нетрезво състояние или буйстващи“. Освен за пътниците, в правилника пише и, че „Водачът при изпълнение на служебните си обязаности трябва всякога да бъде в трезво състояние“.
Това обаче не пречи на първата автомобилна катастрофа в България. Два автомобила се блъскат с около 15 км/ч на празния и просторен център на София като имат видимост от 200 метра. Комисия, назначена от Столичната община, установяват, че единият шофьор се е качил да кара от „Широката механа“, където пие „нашенско вино“, а другият потегля от бирария „Батенберг“ след консумация на австрийско пиво.
