За първи път в България: Люлката на българската авиация

Летище Божурище всъщност е първото постоянно действащо летище в България. Неговото начало се дава от княз Фердинанд I с Указ № 2 от 2 януари 1897 г. за създаване на военно кавалерийско депо. Около 10 години по-късно, през 1906 г. тук се извършват първите в България полети с балон. През 1912 г. българската войска построява първите дървени постройки на летището, както и железопътната гара към него. Именно там цар Фердинанд, престолонаследникът Борис и принц Кирил ще станат сред малкото аристократи, позволили си риска да летят.

ДАР „Узунов-1“ (DAR U-1) наречен в памет на Иван Узунов пилот, герой от войната, който загива през 1925 г. при тестване на австрийски самолет

На 15 август 1915 г. от летище Божурище излита първият самолет българско производство, конструиран от Асен Йорданов. По-късно в Държавната аеропланна работилница, Божурище ще се произвеждат серийно българските самолети „ДАР“ (от инициалите на работилницата). Бъдещ началник на ДАР ще бъде капитан Марко Първанов, боен пилот и герой от войната, който на 30 септември 1916 г. постига първата въздушна победа за българската авиация.

В края на същата 1915 г. на 26 ноември там е открито и първото българско Аеропланно училище. За 2 години в училището са обучени над 100 пилоти, наблюдатели и аеромеханици, които след това се присъединяват към Първо и Второ аеропланни отделения на армията.

От 1917 г. под ръководството на аеромеханика кап. Иван Каролев Авиопарк Божурище се развива с още постройки за работилницата, 4 големи хангара, електрическа централа, складове, административни и жилищни сгради, офицерско казино и аеродинамична лаборатория за тестване и изработване на крилата, както и метеорологическа и радионавигационна служба.

Авиомеханици от ДАР изпитват двигател на самолет след ремонт

След войната обаче авиосферата ни претърпява сериозен удар, когато Ньойският договор забранява на България да има авиация. Така в Божурище, под надзора на оглавяващия окупационния корпус на Антантата френски ген. Фуржу, буквално са унищожени с огън 73 български самолета, 110 авиационни двигателя, 3 аеростата, 76 авиационни картечници, бордни уреди, боеприпаси, авиобомби и друго авиационно оборудване. Това се случва в т. нар. „Черен хангар“, който също е разрушен, на 18 декември 1919 г. През септември на следващата година от Варна са докарани с влак 9 хидроплани от морската авиация за унищожаване.

Поручик Симеон Петров 1912 г. на борда на Блерио XI

Благодарение на Симеон Петров и офицери голяма част от българската авиационната техника все пак е спасена. 7 български самолета от типовете DFW C.V, Albatros C.III и Fokker D.VII заедно с десетки самолетни двигатели Бенц IV и Мерцедес III и още техника са разглобени и частите са укрити по къщи, плевни и най-невероятни места от шопите. Французите искат да унищожат изцяло и пистата заедно със самите сгради на летището, но заради сериозните си познанства сред висшите авиационни командири на Франция, Петров успява да спаси сградния фонд и летателното поле за ползване от българския аероклуб.

Така от 1919 г. Летище Божурище става гражданско. Само след броени дни, на 27 април, пък ще се навършат точно 100 години от провеждането на учредително събрание на Българския аероклуб в София.

ДАР 4 – единственият произведен български многомоторен самолет

Пощата започва да използва самолети първо по неволя, след като железниците излизат в стачка от 24 декември 1919 до 20 януари 1920 г., а след това на 1 април 1922 г. към Министерството на железниците, пощите и телеграфите се открива „Отделение за въздухоплаване“ с директор бойния летец Асен Агов (дядо на политика и журналист Асен Агов). Официалното предназначение на Отделение е транспорт на хора, поща и товари в границите на страната.

Само след 2 години, на 15 юли 1924 г., царски указ №40 прави от Отделението „Дирекция на въздухоплаването“. Започва купуване на техника. Франция, която преди 15 години разрушаваше авиацията ни, сега ни продава самолети – Потез VIII, Кодрон С-59 и Анрио ХД-14, а от англичаните взимаме Бристол 29, Тоурър и хидроплани. С укритите части, през 1921 г. в работилницата в Божурище са сглобени самолети.

Граждани разглеждат първите серийно произвеждани самолети в България в Държавната аеропланна работилница на летище Божурище, 1926 г.

Производството на първите български серийни самолети започва през 1924 г. Те са предвидени най-вече за аеропланното училище, чието официално откриване е на 15 юли 1923 г., макар то на практика да не е спирало. През пролетта на следващата година това производство става серийно със създаването на първото българско самолетостроително предприятие Държавна аеропланна работилница (ДАР) – Божурище.

През лятото на 1925 г. отново на летище Божурище за първи път в България са извършени и парашутни скокове от самолет.

През 1926 г. училището е преместено в Казанлък, за да е по-далеч от София и полезрението на дипломатите и военни аташета на бившата Антанта.

През същата 1926 г. над София се появява югославски самолет-разузнавач, който смята, че България няма как да отвърне без ВВС. Едни от сглобените от укритите авиочасти Fokker D.VII, на който спешно са монтирани сдвоени картечници „Максим-Шпандау“, излита от Божурище. Шпионинът панически бяга и е преследван до границата от Тодор Рогев.

Редовните граждански полети започват на 25 октомври 1927 г. в присъствието на Кимон Георгиев, министъра на железниците.

Първите български авиопощенски марки издадени на 7.11.1927. които са ползвани за пробния пощенски полет от Божурище през Русе до Варна на 8.11.1927. и по обратния маршрут на 11 ноември същата година.

На 27 юни 1937 г., на летище Божурище без да чака отпадането на ограниченията от Ньойския договор цар Борис III връчва на новосформираните въздушни полкове осветени бойни знамена. От този ден българската военна авиация официално е възродена. През 1943 г. Божурище ще е последното летище, на което царят ще кацне няколко дни преди да почине.

В края на годината пак от там излита за последен бой, срещу 150 американски бомбардировачи и 50 изтребителя, легендарният Димитър Списаревски.

Як-9

С идването на комунизма идва и превъоръжаването на ВВС със съветски самолети и в Божурище се подреждат изтребители Як-9.

От 1948 г. Божурище вече не е военно поделение, а само база на Софийския аероклуб и на организациите за съдействие на отбраната (ОСО). Тези организации обаче са ликвидирани през 1992 г. и така летище Божурище преминава изцяло към Министерство на отбраната, което по-късно го дава на Министерството на младежта и спорта

На последното си заседание преди оставка правителството на НДСВ и ДПС заменя 1 045 532 кв. м. държавен терен и сгради на летище Божурище, които са публична собственост, срещу 106 апартамента в София и Пловдив. Летището е дадено на италианския концерн „Индустриален парк“. Има разследване на прокуратурата, като за замесени в заменката освен самите министри са заподозрени Веселин Боянов, Георг Цветански, Красимир Гергов, Лилия Махмуд Абдула, съпруга на Красимир Катев, премиерите Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев и др. Сделката все пак приключва през 2007 г.

…

Днес летището е в списъка на културните паметници на България.

През месец юни 2014 г. сваляне на статута собствениците на терена започват подготовката му за реализация на инвестиционния им проект за индустриална зона, дело на арх. Реймондо Флакомио.

През 2016 г. летище Божурище пак е обявено за паметник на културата от министър Вежди Рашидов, което изправя чуждестранните собственици пред два варианта – да го върнат на държавата или да го възстановят като летище.