За първи път в България: Първата частна банка

Симеон Златев е български политик, кмет на Русе и банкер, роден в Русе през 1834. Когато е на 28 години е изпратен на заточение в Сивас, Мала Азия, заради участието си в църковно-националните борби.

След заточението си учи в Табор и в Прага, а когато се завръща в България през 1875 става секретар на търговската къща на Хаджи Атанас Петкович. Първият му мандат като кмет на града (от Либералната партия) започва на 22 септември 1880 и приключва на 12 ноември 1881. В този период той подема инициативата и свиква учредително събрание за създаване на първата частна банка в България – Акционерно-спестително дружество „Гирдап“.

Централната сграда на банката в наши дни

На събранието са обсъждани различни имена, но банката в крайна сметка е кръстена „Гирдап“, защото много от нейните членове са от махала (район) Гирдап.

За председател на Акционерно-спестителното дружество е избран Симеон Златев. Деловодител е Стефан Малчев, а касиер – Христо Армянов, който заедно с брат си Коста Армянов (бъдещ заместник-кмет на Русе) е сред видните русенски финансисти и търговци, които основават дружеството.

Спестително дружество „Гирдап“ започва да функционира от 1 януари 1882 г.

При учредяването си разполага с начален капитал от 750 лева, а до края на годината са продадени акции на стойност 6900 лева. Сред акционерите са Георг Силаги, Михаил Силаги, Иван Хаджииванов и други. Пакетите с акции от 100 и 1000 лв. се пазят и днес в Регионален Исторически Музей – Русе.

Първоначално дружеството има срок на съществуване 5 години, но впоследствие този срок е удължаван няколко пъти. В края на първоначалния срок се построява и сградата на Управлението на банката в Русе като строителството продължава от 1896 до 1897 г., а проектът е или на архитектите Стоян Золотов и Удо Рибау (по информация на краеведа доц. д-р Васил Дойков) или на инж. Самуил Данаилов, тогава още недипломиран (според арх. Мариана Георгиева). През 1913 г., мансардния етаж е увреден при пожар. При последвалото възстановяване по проект на инж. Тонев вместо нова мансарда е надстроен цял трети етаж. Освен мансардата, изчезва и островърхата кула на ъгъла, но часовникът й остава, както можем да видим на снимката по-горе. През 1964 – 1967 г. са направени промени в интериора на сградата, след което тя се ползва от Градския народен съвет. Няколко десетилетия в партера е имало концертно бюро, а днес сградата се използва от Сметната палата.

На 22 декември 1902 г. на извънредно общо събрание на акционерите Акционерно-спестително дружество „Гирдап“ е преименувано на Кредитно дружество „Гирдап“.

От самото начало на съществуването си, банка „Гирдап“ е тясно свързана с Народнолибералната партия. В края на 19 и началото на 20 век значението и силата на банката нарастват изключително много заради стопанския възход на страната по това време. Така през 1911 година нейният капитал вече е 2 милиона лева, а обемът на пласментите – 12 милиона лева. За следващата година печалбата на банка „Гирдап“ възлиза на 359 671,15 лева. С тези цифри тя вече е една от трите най-големи частни банки в България – другите са Българска търговска банка (БТБ) и свързаната с Дойче банк Българска кредитна банка (БКБ). Трябва да се отбележи, че частният банков сектор в страната е все още сравнително малък.

„Гирдап“ отваря банкови клонове в София, Варна, Ямбол, Пазарджик и други градове в страната. Освен че се занимава с кредити и влогове, банката действа и като търговска централа. Чрез своите креации из цялата страна, банката контролира голяма част от банковите институции, производството и търговията на страната.

През Първата световна война (1914 – 1918 г.) заради връзките си с политиката „Гирдап“ участва активно в масовото създаване на акционерни дружества, особено през 1917–1918 година. Голяма част от тях обаче се оказват безперспективни. Банката участва в предприятия като Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев“ в Плевен, „Мини Курило“, „Модерен театър“, Българска македонска банка. В тях значителни дялове имат и основните акционери на банката Бончо Боев, Иван Ковачев и Никола Ковачев.

След войната обаче вследствие на лошото управление и тежкия конфликт на интереси, банката изпада в тежко финансово положение. Кръгът около банка „Гирдап“ губи политическите си протекции и изпада в немилост.

Непосредствено преди фалита се оказва, че половината активи на банката са заеми, отпуснати на нейни акционери и служители, членове на нейни ръководни органи и политици от радославистката коалиция. Семейството на Ковачеви и Бончо Боев дължат 1/3 от всички активи. Освен това, голяма част от тези вътрешни заеми са обезпечени с акции на Българска македонска банка, Горска търговска банка, Банка „България“ (управляваната от Васил Радославов) – все предприятия, също свързани с „Гирдап“.

Приемани като залог са дори акции от самата банка „Гирдап“, което е грубо нарушение на закона.

След края на войната тези обезпечения рязко губят стойността си. Така активите на банковия клон в София в размер на 67 милиона лева са обезпечени с акции с номинал 24 милиона лева, чиято пазарна стойност през 1924 година остава едва 1 милион лева.

Още през 1919 година Бончо Боев е интерниран в Берковица. Той прекарва 8 месеца в затвора, заподозрян в помагачество, но е оправдан. На следващата година Иван Ковачев е обвинен заради кредит, отпуснат на видния радославист Никола Алтимирски, по Закона за съдене на виновниците за националните катастрофи. През 1922 г. Българската народна банка (БНБ ), най-големият кредитор на „Гирдап“, закрива сметките на банката и сред вложителите настава паника. Напрежението обаче се увеличава, когато правителството заплашва да отчужди по занижена стойност сградата на банката в София на улица „Славянска“ 5, на която наемател е Министерството на финансите, като поставя банката пред фалит. През 1923 година са изтеглени депозити за 38 000 000 лв, а много полици на нейни длъжници са протестирани.

В този момент БНБ заема позиция срещу обявяването на банката в несъстоятелност и започналото производство е прекратено. След 2 години БНБ променя позицията си и на 3 февруари 1925 година Русенският окръжен съд обявява „Гирдап“ в несъстоятелност. Процедурите по ликвидацията се проточват чак до края на 30- те години.

…

Днес сградата на бившата банка „Гирдап“ е най-честото място за среща на русенци. Тя често е наричана „Часовникът“ заради часовниковата кула над входа.