Връзката между щастието и парите – една обречена кауза, в която фактите са красноречиви
Свикнали сме да виждаме някои много интересни клишета като безсмъртната мисъл, че щастието не се купува с пари. Това твърдение обаче няма чак толкова успехи, особено след като забележим, че статистиката изобщо не е съгласна с него. Въпросът в това отношение е до колко щастието наистина може да се измери в пари и ако вярваме на цифрите, то влиянието му е огромно, но има и някои подробности. Говорим само за обществото, което е зависимо от цифрите и има нужда да се справи много сериозно с основните видове предизвикателства, които могат да измерват до някаква степен свободата си по този начин.
Ако представим няколко милиона на будистки монах, той няма да разбере какво точно да прави с тях. В Индия има селище, което не признава парите и тяхната стойност и също се справя изключително добре, но капитализмът работи с цифри, следователно с тяхна помощ ще открием, че щастието се измерва с пари и дава адекватен отговор на някои много важни въпроси.
Нека погледнем например САЩ като страна, която се смята за развита и има правото и ресурса да участва и да диктува световната политика. Едва ли има човек, който не би бил съгласен с това. Статистиците обръщат много внимание на годишните заплати и изчисляват, че в определени щати, учителите взимат много по-ниски заплати, спрямо полицаите. Изхождаме с идеята, че високата заплата е претекст за повече престъпления и повече рискове. Съответно през 2020 г. средната заплата на патрулен полицай е около 65 540 долара. Колко мислите, че е средната заплата на един учител в началното училище – сумата е 60 940 долара.
След като говорим за щастие, нека приемем, че един човек се чувства щастлив, когато живее в мирно и сигурно общество, тоест такова, в което няма никой да открадне автомобила ви, няма да ви нападне на стълбите, докато се прибирате и още много други неприятни моменти от обичайния начин на живот. Логичното е да попитаме, ако щатите, в които полицията е добре платена, можем ли да смятаме, че са и по-сигурни. Оказва се, че не е точно така. Щати като Калифорния и Невада, са инвестирали изключително много в сигурност, но не дават абсолютно никакъв резултат.
При популация от почти 40 милиона души в Калифорния на година ще открием 166 883 престъпления или по 43 на всеки 10 000 души. Картинката в Невада е още по-неприятна. Там при популация от 2.8 милиона души, престъпленията са 20 118 или по 70 на 10 000 души. Там годишните чекове на униформените са около 68 хиляди долара, докато учителите взимат 46 хиляди долара. Наблюдаваме обратната ситуация, в която например в Джорджия един учител взима сумата от 61 хиляди долара, докато полицаите се радват на възнаграждение от 46 хиляди долара. Какъв е резултатът?
При популация от 10 214 860 души, престъпленията на година са 38 643 или по 38 на всеки 10 000 души. Един от най-безопасните щати остава Вирджиния, където учителите взимат малко повече от униформените, но и престъпността е много по-ниска. Статистиката става още по-интересна, когато обърнем внимание на броят хора, които се озовават в затвора. Оказва се, че Луизиана и Оклахома изпреварват дори САЩ при затварянето на хора. Първият щат прибира около 728 души на всеки 100, докато вторият взима 698 човека на всеки 100, генерално във всички останали щати числото е 639 души.
След това ще открием Тайланд с 549 души на всеки 100, Куба с 510 и Русия с 341 души. Следователно можем да кажем, при това доста спокойно, че парите могат да гарантират щастие и очевидно сигурност, но тук идва по-важният въпрос – в какво ще се инвестират? Въпреки това ще открием, че макар и науката и образованието да дават резултат, САЩ е и страната с най-много инвестиции във военната си индустрия – 39%, следвани от Китай с 13% и Индия с около 3.7%. Русия в това отношение инвестира едва 3.1% за армията си, макар и това до някаква степен да остава не толкова сигурна информация. Изследването е на Стокхолмската Международна организация за изследване. Нека оценим и качеството си на живот по един много интересен критерий. Колко часа работа ще са необходими, за да заплатите интернет връзката си, говорим за месечния абонамент и конкретно за стационарната линия, а не за мобилния телефон.
Нека посочим, според изследване Дигиталния индекс на качеството, средностатистическият нигериец има нужда от близо 33 часа и 42 минути, за да изработи тази животоспасяваща линия. В Кения са необходими 14 часа и 21 минути, а в това отношение в Канада ще са необходими 7 минути. Някои статистици проверяват стандарта на живот с изчисляването на хамбургерите Big Mac, защото във всяка една страна, макар и съставките да са еднакви, цената е различна. Една много тъжна страна е, че докато военната индустрия се развива, медицинската все още не може да се справи с някои основни проблеми, както забелязахме през последните две години.
Не е трудно да видим, че чумата коства живота на 200 милиона души и са необходими около 200 години на Европа, за да се възстанови като популация. През март 2021 г. стана ясно, че починалите от коронавирус са 2.7 милиона души. Как се постига всичко това с повече изследвания, повече средства за развитие на науката. Испанският грип, който също идва от Китай взима живота на 45 милиона души и около 100 години по-късно виждаме резултатът с настоящата пандемия, макар и през 1919 г. да се води първият глобален конфликт.
Практически не е трудно да открием, че спрямо всички тези цифри, в много отношения не се позиционираме толкова далече от наложените стандарти на живот. Не трябва да забравяме една много важна подробност в горните цифри – статистиката е инструмент, който може да се разчете по много и най-различни начини, всеки може да направи изводи и е свободен да ги използва, както намери за добре, но е повече от очевидно, когато говорим за щастие, няма как да не използваме и финансите в него.
А що се отнася до това дали животът е станал по-добър, някои американски социолози доказват нещо много важно – някогашните крепостни селяни са били много по-щастливи и са работели много по-малко, макар и да продължават да бъдат точно толкова бедни, колкото и модерните хора.
