Викторианската мания по френологията

В средата на 19 век в популярния мюзикъл „Florodora“ се казва: „Трябва да изберете жена си с френологични грижи. Защото царството под нейната капандура (т.е. размерите на главата й) ще начертае вашето бъдеще.“

Днес идеята младите мъже да базират избора на съпруга върху това, което се крие „под нейнaта капандура“ може да изглежда повече от нелепа. И все пак преди 150 години „Florodora“ предлага на мъжете ухажори някои сериозни съвети. Светът е в плен на мания по френология и тази „науката“ казва, че най-добрият начин да се прочете характерът на един индивид е чрез формата на черепа му. Затворническите колонии се изграждат на френологични принципи и не кой да е, а самата кралица Виктория моли френолозите да инспектират децата й.

Френологията е създадена от лекари като Франц Йозеф Гал (1758–1828), които вярват, че мозъкът е изграден от множество органи, всеки от които е отговорен за способност като доброжелателност или деструктивност. Така, например, едно изпъкнало чело – където се намират „проницателните“ органи – показва впечатляващ интелект, докато подутината в някоя друга част на главата може да е знак за силно чувство за морал.

Тези идеи със сигурност привличат внимание. Ето как се използват…

Намиране на идеалната съпруга:

За викторианския ерген изборът на жена може да бъде труден. Повечето несъмнено търсят дама, която да се грижи за децата и дома и да се интересува от съпруга си. Но как бихме могли да сме сигурни, че дамата ще е такава? На помощ идва френология. Публикувана през 1841 г., „Популярна френология на Кумб“ услужливо обяснява: „Една от първите задачи при добрата съпруга е да се установи, че има добра глава.“

Важни са два френологични органа: „Филопрогенетичността“, която поражда привързаност към децата и гарантира, че бъдещата ви съпруга ще бъде добра майка; и „Жаркостта“, която контролира сексуалното желание. Ако е твърде малко, брачната нощ може да пострада. Ако е твърде много, има риск мъжът да стане рогоносец.

В общество, в което се смята, че женската сексуалност трябва да бъде внимателно регулирана, френологичните ръководства за брака се оказват изключително популярни.

Реабилитация на престъпници:

Всяка седмица се провежда френологична лекция в женския затвор в Ню Йорк. Матроната, г-жа Фарнъм, решава, че Библията не прави много добро на затворниците и вместо това тя започва да чете на глас от „Конституцията на човека“, класическото изложение на Джордж Комб за достойнствата на френологията. Скоро колеги реформатори в Европа и Австралия също се насочват към френологията в опит да реабилитират нарастващото население в затворите.

Всичко това е част от по-широка промяна в отношението към престъпността през 19 век. Мнозина започват да възприемат физическото наказание като неефективно, реликва от една отминала епоха. Вместо екзекуции и бичуване, престъпниците трябва да бъдат реформирани. Новите затвори се превръщат в белег на съвременното цивилизовано общество.

Но какво характеризира престъпния ум? И как би могъл да се поправи? Г-жа Фарнъм обяснява как развитието на мозъка отличава престъпниците от останалата част от населението. Големият орган на „Придобиването“ (точно над ухото) увеличава изкушението за кражба. Това е особено проблематично, ако се комбинира с подутина около зоната, свързана със „Съвестността“.

Образоване на слабоумните:

Първото в света „френологично училище“ е създадено в Калкута през 1825 г., плод на хирурга от Източноиндийската компания Джордж Мъри Патерсън. Той е обсебен от ковкостта на мозъка и подозира, че образованието може да промени физическата организация на ума.

Всяка сутрин главите на ученици се измерват с чифт дебеломери и след 6 месеца Патерсън установява, че областите на мозъка, свързани с интелекта – в предната част на главата – очевидно показват голямо подобрение. Предполага се, че това подкрепя типично расистката колониална вяра, че индийците са изродени и слаби и че само британското образование и култура могат да ги превърнат в цивилизовани субекти.

Започване на революция:

Густав фон Струве е редактор на Zeitschrift für Phrenologie, френологично списание, публикувано в Хайделберг, Германия. През 40-те години на 19 век Струве свързва френологията със страстните си политически кампании. Той иска да внесе демокрация в Европа и да сложи край на подтисничеството на деспотичните принцове. До 1848 г. Струве решава, че му е писнало да чака.

Това е годината, в която вълна от революции обхваща цяла Европа. Струве се присъединява към въстанието на Хекер в Баден, решен да постигне политическа промяна по какъвто и да е начин. „Френологията е в основата на всичките ми дела“, обясни Струве в средата на бунта. За него тази нова умствена наука доказа, че всички мъже и жени, богати и бедни, са подчинени на едни и същи природни закони. Като такива, мъже като Леополд I, великият херцог на Баден, нямат право да казват на масите какво да правят. Френологично хората в Европа имат право да управляват сами себе си.

Струве не е единственият френолог-революционер. Във Франция поддръжниците на юлската революция от 1830 г. основават Парижкото френологично дружество. През 70-те години на 19 век в Индия френологията се възприема от антиколониалните националисти, които се обединяват срещу несправедливостта на британското управление. И в началото на 20 век, първите китайски френологични книги са публикувани след революцията от 1911 година.