Уорън Хардинг опита да върне САЩ към „нормалността“ след ПСВ и пандемия, но неуспешно

Какво е нормалност? И какво имаме предвид, когато казваме, че искаме да се върнем към нея? Когато американските историци чуят думата „нормалност“, те веднага се сещат за Уорън Хардинг.

Избран за президент през 1920 г., Хардинг прави кампания, за да постави кил под нация, след ударите, които тя понася от Първата световна война, както и от дългата и смъртоносна грипна пандемия през 1918-1919 г. Но намирането на правилния език за тази цел е трудно – неумелите речи на Хардинг карат „надеждата“ и „вдъхновението“ да се загубят из всички останали подобни апели и послания. Но в една от речите си, която изнася в Бостън през май 1920 г., той успява да предаде текст, който ще бъде необичайно добре запомнен.

Първо, дефинира проблема с перспективата, създадена от войната и болестите. „Няма нищо лошо в световната цивилизация, освен че човечеството я разглежда през увредената гледна точка на катаклизма на война“, започва той. „Равновесието е нарушено, нервите са обтегнати, а треската е направила мъжете ирационални и импулсивни.“

И тогава Хардинг предлага решението: „Настоящата нужда на Америка не е от геройство, а от изцеление; не от псевдолекарства, а нормалност. Не от революция, а възстановяване; не от енергичност, а от адаптация; не от операция, а от спокойствие; не от драматичното, а от безстрастното; не от експеримент, а от равновесие; не от потапяне в интернационалността, а от поддържане на триумфална националност.“

Какво означава всичко това тогава и какво означава сега? Нека оставим настрана въпроса как геройството и изцелението играят противоположни роли в речта на Хардинг. (Можем ясно да разпознаем колко грешна е тази риторична хитрост, когато героизмът на лечителите сред нас е толкова очевиден в днешната ситуация) Изберете ме, обещава Хардинг, и ще върна Америка в предвоенния й и предпандемичен вид – време на спокойствие. Макар и митична, визията му проработва и той спечелва в една от най-големите политически турбуленции в американската история.

Но историята не свършва дотук. Нито Хардинг, нито нормалността в крайна сметка ще успеят. Неговите неуспехи, от днешния ни поглед точно век по-късно, съдържат уроци за онези, които търсят възстановяване от период на страх, болести и смърт. Това, което Хардинг търси преди 100 години, има много общо с това, което много от нас казват, че търсят днес и утре, когато пандемията отстъпи.

Но възстановяването на икономиката в стил Хардинг означава за мнозина свободно потребление и яростни спекулации. Тъй като фондовият пазар и градовете на страната започват да се изкачват и с вълнуващо безгрижие навлизат в Джаз епохата, само най-проницателните наблюдатели възприемат случващото се с повишено внимание.

Липсата на регулации е добродетел за Хардинг, балсам след всички правила и ограничения на войната и болестите. „Трябва да се напомни на света, че всички човешки болести не могат да бъдат излекувани от законодателството“, казва Хардинг, отново в същата реч, „и че количеството нормативни актове и излишъкът на политики не предлагат заместител на качественото гражданство.“

Независимо от целите и претенциите на правителството, Хардинг в крайна сметка ще бъде известен най-вече с престъпността в неговата администрация. Корупционният скандал „Чаеният похлупак“ е най-големият преди Уотъргейт и всичко се случва точно под носа му, в кабинета му. Скандалът, който включва наеми за изпомпване на петрол в Калифорния и в Чаеният похлупак (Тийпот Доум) в Уайоминг, вкарва хора в затвора, но същевременно, и което е по-важно, смачква вярата на хората в лидерите и правителството.

Днес гледаме назад към технологичните промени от миналото и желаем по-големи и по-бързи иновации. По времето на Хардинг радио и комуникационните технологии пристигат с големи обещания за по-лесна и евтина свързаност, точно както интернет предлага нови най-различни начини да бъдем заедно сега. Но в края на десетилетието – и оттам насетне – технологията дава възможност на вълна от популистки демагози, които виждат шанс за набиране на публика и влияние и го грабват. Къде ще ни доведат технологиите, които ни обещават нормалността днес, ако не сме достатъчно предпазливи с тях?

За Хардинг нормалността и възстановяването означават и отстъпление от света и стремеж да се сложи край на войната другаде, за да можем първо да се мисли за държавата. „Нека спрем, за да помислим, че спокойствието у дома е по-ценно от мира в чужбина“, казва той в реч. Но отстъплението не решава нищо, защото скоро след това идва Втората световна война.

Урокът от времето на Хардинг е, че „връщането към нормалното“ не е безопасно, а дори напротив.

В дългия списък от добродетели в речта от май 1920 г., която цитирахме по-горе, Уорън Хардинг предлага и „равновесие“, което едва ли е конвенционално политическо обещание. Равновесието може да е привлекателно за хората, възстановяващи се след години смърт. Но равновесието и връщането към статуквото за сметка на експериментирането също означава да се поддадем на пасивност.

Ако мислим напред, можем да се справим по-добре. Нека оставим нормалността поне за малко, докато се опитваме да намерим изход.