Трябва ли да третираме COVID-19 като грип или по-добре грипа – като COVID-19
Трябва ли COVID-19 да се третира като грип? Или е време да започнем да лекуваме грипа като COVID-19? Този въпрос се разглежда в ново изследване от Нова Зеландия, в което учените предполагат, че малко сме объркали нещата: вместо да принизяваме тежестта на ковида до тази на други инфекциозни заболявания, може би е време да започнем да приемаме другите респираторни инфекции също толкова сериозно, колкото него.
COVID-19 идва с набор от симптоми, които са потресаващо познати на всеки, прекарал 2020 г. в миене на ръце и дишане в маска. Някои от тях, като непрекъснатата кашлица и треската, за повечето хора са краткотрайни, докато други, като аносмията (загуба на обоняние), замъгляването на съзнанието и хроничната умора, при мнозина продължават с месеци и дори години.
Т. нар. дълъг COVID (който все още засяга мозъците на някои хора две години след заразяването) е пример за това как заболяванията могат да ни променят, а в някои случаи тези промени могат да бъдат трайни. И дори обикновената настинка (риновирус) може да предизвика усложнения, които променят здравословното състояние на ушите, синусите и сърцето ни. По данни на Световната здравна организация грипът не само носи със себе си риск от пневмония, сепсис и смърт, но може да влоши и други хронични заболявания.
Реакцията на Нова Зеландия към пандемията е сред най-ефективните в света и едва през 2022 г. въздействието на болестта става видимо в данните за смъртността в страната. Тъй като COVID продължава да бъде значителна заплаха за здравето в целия свят, изследователите обмислят как можем да повишим и подобрим готовността за пандемии навреме за избухването на следващата.
Те призовават за цялостно смекчаване на въздействието на заразните респираторни инфекции чрез приемане на някои от мерките по време на пандемията и прилагането им към други заболявания.
„Тъй като COVID-19 преминава към ендемична болест, някои твърдят, че тя вече трябва да се третира по-скоро като другите инфекциозни заболявания. Ние предлагаме обратния подход – да третираме други сериозни респираторни инфекции като грип и респираторния синцитиален вирус по-скоро като COVID-19“, обясняват авторите. „Това е аргумент в полза на проучването на евентуална интегрирана стратегия за контрол на респираторните инфекции, която се основава на съпътстващите ползи и ефикасността на предотвратяването на множество инфекции.“
Пример за ефективността на мерките по време на пандемията върху други респираторни заболявания може да се види в начина, по който грипът намаля през този период. За това могат да допринесат стратегии като предоставяне на възможност на хората с респираторни инфекции да се самоизолират (например като работят от вкъщи) и осигуряване на адекватна вентилация и филтриране на въздуха в закрити помещения (в отделно проучване е доказано, че превантивните мерки „недвусмислено“ спират разпространението на COVID-19).
Освен това носенето на маска в рискови среди като болници и места, в които не е възможна оптимална вентилация – например в обществения транспорт – също би могло да помогне.
Авторите твърдят, че чрез намаляване на въздействието не само на COVID-19, но и на други респираторни инфекции, бихме могли както да ограничим разпространението на болести, така и да подобрим концентрацията и производителността на хората в училище и на работа. Макар че самият документ е посветен на реакцията срещу COVID-19 в Нова Зеландия, това е идея, която би могла да бъде полезна и на други места на планетата, като се има предвид широкият обхват на грипа.
Болестите са естествен факт от живота, но като се има предвид, че хората съществуват във все по-малко естествена – и често пренаселена – среда, намаляването на риска от предаване на болести, където е възможно, би могло да спре потенциалните епидемии. Вместо да свикваме да се разболяваме от „просто някакъв грип“, може би е по-добре поне да се опитаме да избегнем разболяването изобщо.
