Произходът на „цифровата тревожност“

Дигиталната ера донесе много нови средства за комуникация, но също така и много опасения относно посоката на движение на обществото и самото й въздействие върху индивида. Подобни опасения сега са централни за дискусиите относно ефектите и последствията на цифровия свят и много изследвания анализират връзките между системната употреба на дигитални продукти и проблемите с психическото и физическото здраве.

Но какви са основните причини, които водят до дигитална тревожност? Защо се страхуваме от новите технологии и имаме ли основателна причина?

Притесненията относно ефектите на технологиите далеч не са нови и със сигурност не произхождат от цифровата ера. Дълголетната връзката между технологията и безпокойството предполага, че тя е някакъв неразрешим проблем, но също така позволява използването на предишно мислене за осветяване на естеството и източника на това безпокойство. Всъщност като негов ключов двигател отдавна е идентифицирано несъответствието между структурите на обществото и въздействието на технологиите и много психосоциални теории помагат да се обяснят природата и ефектите от това несъответствие.

Едно от малкото неща, с които психолози, поведенчески учени, социални учени, еволюционни психолози и дори политици са съгласни, е, че еволюцията на технологиите изпреварва еволюцията на обществото. Това означава, че технологията се развива по-бързо от обществото, на което е наложена, и то е оставено да „наваксва“, за да се справи с ефектите й. Привлекателността на възможностите, които им предоставя, привлича хората към нея – но след това те се озовават в нов свят, за който не са подготвени. Несъответствията между изискванията на реалния свят и тези на дигиталния свят и несъответствията, породени от желанието да се използва технология и страха от нейните недобре разбрани ефекти, може да са в основата на развитието на „цифрова тревожност“.

Платон

Това предложение отразява много предишни дискусии за явлението когато развитието на технологиите и обществото се разминават едно с друго.

Платон е загрижен за пагубното въздействие на писането върху познанията и епичната омировска традиция на разказване на истории: „Ако хората се научат да пишат и четат, това ще имплантира забрава в душите им… Те ще спрат да упражняват паметта, защото разчитат на написаното… Това не е истинска мъдрост… а само подобие на мъдрост, защото като им разказвате за много неща, без всъщност да ги учите, ще ги накарате да изглеждат, че знаят много докато в по-голямата си част не знаят нищо.“

Същите опасения са изразени 2000 години по-късно относно цифровите технологии в добре балансираното изследване „Дигиталното разширяване на ума: Последици от използването на интернет за паметта и познанието“ на Е. Марш и С. Раджарам (2019): „… прекаленото разчитане на интернет може да придаде чувство за собственост върху външна информация и да намали дълбочината на осмисляне, която е необходима за задържане на информацията, което вероятно се влошава още повече от самата скорост, с която добиваме самата информация при търсене.“

Причините защо такива опасения изглежда винаги се повдигат относно технологиите се обсъждат в зората на цифровата ера от Жак Елул в „Технологичното общество“ (1964 г.). Елул вярва, че определящият аспект на технологията (и това ще включва и цифровите технологии по-късно) е „техниката“ – сборът от обмислени методи, предназначени да предоставят ефективни решения за текущия набор от обществени проблеми. Въпреки това, вместо да помага на проблемите, Елул твърди, че „техниката“ започва да доминира в обществото, от което се е появила, докато „… елиминира или подчини естествения свят.“

Възниква въпросът: защо технологията се развива по-бързо от света, откъдето е дошла, оставяйки мнозина в състояние на безпокойство от това задминаване? Много коментатори са съгласни, че това е така, защото технологията („техниката“) е разработена специално за ефективно и бързо намаляване на проблемите. Цифровата технология ускорява комуникацията – въпреки че е спорен въпросът дали качеството на комуникацията се подобрява, както казва Шери Търкъл в „Бягството от разговора“: „Ние живеем в технологична вселена, в която винаги общуваме. И все пак пожертвахме разговора заради обикновената връзка. Непосредствеността и бързината на технологията е причината за нейната популярност и следователно употреба.“

Colossus, първото електронно цифрово програмируемо изчислително устройство

Б. Ф. Скинър отбеляза, че такава непосредственост е изключително укрепваща, а други отбелязват, че тя дава усещане за контрол и компетентност. Усещането за бързина, непосредственост и компетентност допринасят хората да възприемат технологиите и им дава възможност да се развиват по-бързо от обществото (законотворчеството е изключително бавен и досаден процес). Технологията обаче дава измамно усещане за контрол, което може да бъде мощен инструмент в маркетинга: пазете се от предложения за решение на проблем, което всъщност просто е разсейваща играчка (някои криптовалути, например)… Което означава, че технологията може да загуби основната си мисия да се справя с проблемите на обществото и да стане самоцел.

Когато технологичният свят вече не отразява реалния, тогава несъответствията стават забележими и тревогите се умножават. Тази ситуация се влошава, когато структурите на реалния свят, създадени да се справят с ефектите на технологичната вселена, са изпреварени от нея. За да обясним тези ефекти, можем да използваме психологията на Карл Роджърс, който отбеляза, че несъответствието между две групи вярвания, като например за реалния и цифровия свят, може да бъде огнище на емоционален и психологически стрес.

Карл Роджърс

Роджърс предполага, че стресът е резултат от несъответствията между вярванията относно истинското и идеалното Аз, но по-разширената концепция за несъответствие може да има двойно приложение, когато обяснява произхода на дигиталните тревоги – „обществено“ и „индивидуално“ чувство за несъответствие. Когато обществото еволюира, често е, за да могат хората да се справят с конфликти между конкуриращи се набори от ценности или норми. Въпреки това, когато тези конфликти са свързани със сили извън компетенцията на обществото, като например произведени от бързо развиваща се цифрова технология, хората започват да се носят по течението с по-малко правила, чрез които да ръководят избора си.

Когато „техниката“ е изместила и намалила самите обществени правила, тя оставя хората с избор между нормите на реалния свят и нормите на дигиталния свят, но без помощ или насока за създаването им – можем да видим несъответствията и че от тях лесно ще настъпи безпокойството. Този конфликт се влошава на индивидуално ниво, тъй като има несъответствие, породено от желанието да се използва цифрова технология, когато е известно, че тази технология създава проблеми – по термините на Роджърс, „истинското“ е в противоречие с „идеалното“. И отново това несъответствие ще доведе до безпокойство.

По този начин съществува двойно несъответствие: сблъсък между реалната и дигиталната култура и сблъсък между ценностите на желанието за използване на цифрова технология и да не се използва. В резултат на това произходът на дигиталната тревожност трябва да се търси не само в преките ефекти на тази технология върху психологията на индивидите, но и в начина, по който такава нова, бързо развиваща се технология прорязва съществуващите обществени защити.