Обединените арабски емирства ще правят дъжд със соларни панели

В свръхсухите пустини на Обединените арабски емирства (ОАЕ) водата е кът, но слънчевата светлина е в изобилие. Богатата на петрол държава понастоящем използва малка армия от дронове и самолети за сеитба на облаци, за да облекчи водните си проблеми – наскоро обаче учени предложиха и друг начин за насърчаване на валежите в региона: гигантски слънчеви ферми.

В ново проучване изследователи от Университета в Хоенхайм, Германия, показват, че огромни масиви от слънчеви панели имат потенциала да стимулират дъждовните облаци над ОАЕ и да доставят така необходимата вода на десетки хиляди хора.

Логиката на идеята е следната: тъмните фотоволтаични панели абсорбират топлината и ако са достатъчно големи, могат да създадат „изкуствени топлинни острови“. С помощта на морския бриз топлината може да се разпространи нагоре чрез конвекция и да насърчи образуването на облаци в небето.

С помощта на компютърни модели екипът провежда няколко симулации, за да види колко голяма трябва да бъде слънчевата ферма, за да се постигне този ефект.

Моделирането показва, че поле от черни слънчеви панела с площ 10 км² би имало „много малко въздействие“ върху валежите.

По-големите ферми обаче биха могли да предизвикат значителни валежи. Поле от 20 квадратни километра със соларни панели би създало около 570 000 кубични метра дъжд всеки ден. Ако това се случва само за 10 дни в годината, то би могло да осигури достатъчно вода за над 31 000 души годишно. Поле от 50 пък би създало дъжд за още 125 000 души на годишна база.

„Някои соларни ферми в момента достигат подходящия размер. Може би не е научна фантастика, че можем да предизвикаме този ефект“, казва Оливър Бранч, водещ автор на изследването и климатолог от Университета в Хоенхайм.

Това е изключително креативно решение, но то може да не работи за всеки регион по света, който е изправен пред подобна липса. Друго проучване през 2020 г. изследва подобна идея за пустинята Сахара в Африка – и въпреки че валежите в района биха се увеличили, това би имало дълбок верижен ефект в целия свят, предизвиквайки суши и деградация на горите в Амазония, както и повишаване на температурата и загуба на морски лед в Арктика.

В крайна сметка мнозина вярват, че този вид намеса може да бъде жизнеспособно решение на климатичната криза на планетата, но това е рисковано начинание. Както показва проучването „Сахара 2020“, намесата в сложни системи, като климата на Земята, лесно може да доведе до непредвидени последици и катастрофи. Последното проучване за ОАЕ не установява такива въздействия извън околния регион, въпреки че това със сигурност е нещо, което учените трябва да следят в бъдеще.