Нарочно ли Леонардо да Винчи проектира оръжия, които не работят

Трудно е да си представим Леонардо да Винчи като нещо друго освен блестящ художник, скулптор, учен и хуманист. Той е човекът, създал вечни произведения като Мона Лиза и Тайната вечеря, последното от които е най-възпроизвежданата картина в света. Да Винчи е съвсем млад мъж, когато родителите му, които рано осъзнават колко надарен е синът им, го изпращат във Флоренция за художествено обучение. След като се установява, той се премества в Милано, за да си намери работа. На този етап Леонардо все още не е един от най-великите хора в историята и съответно не е засипан с оферти – така че не може да си позволи да избира и каквато работа му предложат, трябва да приеме, дори да е в противоречие с неговите морални или етични разбирания.

Така че, когато французите нахлуват в Милано и през 1499 г. започва война, да Винчи се премести във Венеция. Но въпреки това военните идват при него – не за да го вземат войник, а за да им проектира оръжия и друго военно оборудване. Да Винчи не може да позволи да откаже.

Разглеждайки този период от кариерата му, историците на изкуството днес се чудят дали да Винчи, известен като пацифист, не е правил умишлено оръжията непрактични и невъзможни за изграждане.

Той е всепризнат за проектирането на предшественика на съвременния военен танк. Това е забележително постижение, като се има предвид, че по негово време не е съществувало автомобилното инженерство. Той предоставя един вид бронетрайно превозно средство с формата на костенурка, което да се движи с предавки, управлявани от осем мъже вътре.

Последните опити за изграждане на превозното средство в съответствие с инструкциите на да Винчи обаче разкриват, че то би било напълно безполезно.

Има място за оръдия и на теория може да се движи във всяка посока, като има и оръдия, които също могат да се въртят във всички посоки. Големият му размер би превъзхождал врага, точно както става с танковете, когато са въведени във войната векове по-късно. Но манивелите в него, с които войниците ще задвижват танка, са поставени на обратно в неговите рисунки, което означава, че не би могъл да се движи напред.

Познавайки добре да Винчи, историците, експертите по изкуствата и изследователите смятат, че е малко вероятно той да е направил такава явна грешка неволно. Някои твърдят, че той умишлено е нарисувал неправилно чертежа, така че ако танка някога е бил построен, той да не може да работи.

Същото може да се каже и за дизайна му за един голям арбалет. Той е предназначен да бъде изстрелян от двама мъже и да използва гигантски камъни или дори огнени бомби като боеприпаси. Да Винчи предлага да бъде широк 25 метра и да се придвижва на шест колела. Но като основен недостатък, машината има много детайлна система за стрелба, с която би било трудно да се работи в разгара на битката. Само тази характеристика кара историците да се замислят дали намерението на Да Винчи за оръжието е било то да не бъде построявано. Съзнателно ли е направил този избор?

Дизайнът на да Винчи за един масивен предшественик на съвременната картечница е потресаващ за времето си. Чертежът му показва може би най-ранния опит за проектиране на бързо стрелящо оръжие – 33 дула, разположени в три реда по 11 на ред, подредени по-скоро като тръбите на църковен орган. Тъй като са насочени в различни посоки, един ред може да бъде изстрелян, обърнат и презареден, докато друг ред стреля в същото време. Тази характеристика е особено важна, тъй като ранният пистолет на барут изисква много време за презареждане, а времето е едно нещо, което хората на бойното поле нямат. Никой не може да каже категорично дали да Винчи е възнамерявал тези рисунки никога да не станат реалност – те са подробни и задълбочени, но никога не са разработени. Това ли е целта му? Дали пацифистката му природа го е принудила да гарантира, че оръжията никога няма да видят бял свят?

Едно нещо изглежда сигурно: дори и военните му поръчители да са създали тези оръжия, за да ги изпробват, по всяка вероятност са ги счели за твърде непрактични за използване на бойното поле. Останалите можем само да гадаем.