Най-оригиналните космически шеги на НАСА в историята – зевзеците с добро чувство за хумор
В космоса никой няма да чуе вашите викове. В абсолютен вакуум нито една звукова вълна не може да съществува. Науката, както знаем, е една изключителна материя, която крие отговорите на всичко, ала идва с цената на време за изследване. Чували сме, че учените често се смятат за скучни хора, но точно по тази причина се фокусираме и върху историята на големите шеги, чийто автори остават хората от НАСА.
За близо 59 години от създаването на космическата агенция, броят на зевзеците се увеличава в права пропорционалност, а и след като космоса продължава да бъде не толкова гостоприемен, единствено хумора може да спаси космонавтите от сигурната лудост. Всичко започва от първата разходка до Луната и продължава през годините напред. Когато човешко същество излита от земната повърхност със скорост от 28 000 км/ч е логично да открием, че малко забавление не е излишно. Кои са някои от знаменитите шеги в различните мисии през годините? Нека разгледаме:
1. Вторият тур до Луната и мисията на Аполо 12 е известна с изпращането на Чарлз Конрад Джуниър, Ричърд Ф. Гордън Джуниър и Алън Бийн. Никой и до днес не говори за четвъртия член на екипажа, който успява да се вмъкне тайно на кораба и да лети до единствения спътник на родната планета. При правенето на тестовете в космическия център Кенеди, космонавтите забелязват, че една хлебарка обикаля командния панел и се крие между всички уреди. Екипажът съобщава за нелегалния пасажер и се притеснява, че ако буболечката попадне в някоя от платките, може да причини късо съединение.
Историята за компютърния бъг разказва точно тази практика и дори е въпрос в „Стани богат“ за милион долара. Да се върнем на превенцията и гоненето на многокракия разбойник. Легендата разказва, че директорът Боб Сийк е наредил да се поставят капани, да се обезпаразити до разумната степен, но без успех. Забавната страна е, че в един момент няма инженер от НАСА, който да не си пробва късмета с хлебарката – шансовете обаче остават нулеви. На 14 ноември 1969 г. тримата космонавти излитат към Луната. На връщане към дома, след успешна мисия, Конрад дори излиза в национален ефир и разказва за своя невероятен успех, споделя космическата одисея.
Докато разговаря с водещия, Конрад вади бяла лента, на която стои черен обект, с формата на сълза. Камерата се фокусира и показва нелегалният пътник до Луната. За изненада на всички, хлебарката се е криела в шкафа за храна. Години по-късно същият астронавт ще признае, че същност насекомото, което е показал в ефир е била пластмасова играчка, оригиналната буболечка така и не е открита, а може и просто да е останала на Луната.
2. Най-известната хлебарка със сигурност е спечелила вниманието на американските зрители, но зевзеците от тази мисия, начело с Конрад, изобщо не са приключили своята задача да показват какво са направили и постигнали. С кацането на Луната, една от основните им мисии е да премахнат компоненти от капсулата Сървайвър 3, която каца в лунен кратер през 1967 г. Други задължения са снимането на различни обекти, за да може бъдещите инженери да се запознават с терена при други мисии. За изпълнението има ограничено време, като правилника посочва във всеки един момент какво трябва да се случи. Добавени са и дневници, в които да се следи изпълнението на мисията, но докато екипажът отвън работи, познайте какво е правил г-н Бийн?
Точно така, рисувал е най-различни карикатури върху правилника. Именно между страниците открива и последното нещо, което би повярвал, че трябва да се намира в правилника за работа – Мис Декември от 1969 г. по всички най-важни подробности. Оказва се, че резервният екип е решил да вдигне духа на Бийн и тайно добавя изрезките от списанието Playboy в неговия инструктаж.
Под снимките с маркер е написано „Не забравяй – опиши подутините.“. На следващите страници присъства и Мис Януари със същите инструкции. Докато Бийн има какво да описва, Конрад прави няколко снимки с нея на Луната, но по преценка на НАСА, тези снимки никога не се пускат в обръщение за медиите, най-вероятно се пазят в нечий архив и до днес. С жестове и записки, двамата стигат до заключението, че не трябва да говорят открито за шегата от колегите, особено след като целият ефир се записва. Двамата са използвали кодови думи, които и до днес се пазят в нечий архив. Ако някога ви попитат кое е първото списание – или поне части от него – позиционирано в космоса – не забравяйте за Playboy.
3. Валентина Тарешкова е първата жена в космоса, която лети през далечната 1963 г. НАСА забавят значително дамите и пускат своята дама – Сали Райд през 1983 г. Осъзнавайки този факт, опитайте се да си представите изненада на екипа от апаратната, когато чуват 10 години по-рано женски глас от космически кораб. Оуен Гериот прекарва около 60 дена в орбитата на планетата и със сигурност започва да скучае в един момент. Обикновено говори с Робърт Крипън, бивш космонавт и изпълнител на мисии. В този период, докато Оуен просто лети, до НАСА пристига странно съобщение, гласящо „Хюстън, тук е Скайлаб. Чуваме ли се?“. Гласът звучи женски и не би трябвало да принадлежи на никой от изпратените в космоса. Когато Крипен пита кой е от другата страна, отговорът е Хелън Гериот – съпругата на Оуен.
Без да осъзнават, че някой ги пързаля, първата естествена реакция е да попитат какво точно прави жена на борда? Отговорът е: „Ами дойдох да донеса топла храна на момчетата – нещо прясно. Не са се хранили добре от известно време. Помислих си, че ще им хареса. Разговорът продължава с някои специални коментари относно визията на Калифорния от високо. Не е необходимо много време на Хюстън да се усети какво се случва, но първоначалният шок, както си спомнят мнозина от този паметен момент, е изключително забавен. Как гласът на съпругата се озовава в ефира на НАСА?
Преди да излети, Оуен кара жена му да запише няколко реда на касетофон. Кара я да прави паузи и да звучи по-автентично. Докато е в открития космос, зевзекът пуска касетофона си и го паузира, очаквайки следващата реакция. До 1999 г. НАСА не може да разбере как е направен този номер, най-накрая самият Оуен е призован да разкаже как се е организирала тази шега. Това са хората, които летят в космоса – имат чувство за хумор.
4. Вярвате или не, американците имат доста проблеми в разбирането и четенето на имена. През 1985 г. НАСА избира Пиер Тю за летец в открития космос. Благодарение на неговия сериозен опит в американската флота, не е трудно точно той да бъде в селекцията. Космическата му одисея има цели 3 записани мисии. С поканата за участие на борда на STS-36, НАСА решава да направи юбилейни костюми. Всеки от тях има различни нашивки, като се добавят и имената на петимата избраници. За съжаление още с първата партида идват проблемите и шивачите изписват името „Thout“ – името на летеца се изписва като „Thuot“.
Създадената ситуация кара колегите да започнат да наричат пилота „Th-OUT“. Пиер има чувство за хумор и има планове да се смее последен. След две отлагания на мисията, последната официална дата за излитане е 25 февруари. В денят за последни подготовки, Пиер е успял да мине по-рано и да смени имената на всички столове, изключвайки своя собствен, а след това и да постави други имена върху тях. Специалистът Майк Мулейн се озовава на стол с име „Молийн“ – женско име, ако се чудите. На останалите също не е простено, но с добро чувство за хумор, всичко винаги се приема.
5. НЛО историите наистина са предпочитани, а какво по-хубаво, когато се запишат в ефира на НАСА? На 15 декември 1965 г. Джемини 6А трябва да се срещне с Джемини 7. Рандевуто е планирано на около 257 километра над земната повърхност. Командир на първия кораб е Уолтър „Уоли“ Шчира, а негов пилот е Том Стафърд. След като двата кораба се скачват, а после разделят, коледното настроение автоматично се активира. На 16 декември Шчира започва да говори с Джемини 7, а гласът му визира някаква много тежка тревога:
Виждам нещо като сателит, който върви от Северния полюс към Южния полюс, най-вероятно се движи по полярната орбита. Най-вероятно ще навлезе скоро в атмосферата.“
Следващото съобщение става още по-интересно, след като командира започва да описва летателния апарат:
„Виждам команден модул и 8 по-малки модула пред него. Пилотът в командния модул е с червен костюм.“
След това Шчира вади хармоника и започва да имитира звън от звънчета, за които винаги се е говорило на малките деца. В другият кораб схващат шегата и започват да се смеят, докато Шчира продължава да свири „Jingle Bells“.
