Моментна картинка на световните ядрени оръжия – и как се променят количествата им
На 29 ноември Министерството на отбраната на САЩ публикува годишния си доклад за военната мощ на Китай. Документът предлага поглед върху това как военните на Съединените щати оценяват единствената страна, която наистина смятат за потенциален съперник. Най-поразителното е, че докладът предполага, че Китай не само разширява своя ядрен арсенал, но е потенциално на път да достигне 1500 ядрени бойни глави до 2035 г.
Ядрените оръжия не са единствената мярка за сила на една нация, но лесно привличат вниманието. Китай вече притежава третия по големина ядрен арсенал в света след Русия и Съединените щати.
В доклада Пентагонът оценява, че азиатците в момента има над 400 бойни глави. Федерацията на американските учени, която прави независима оценка на ядрените сили, пък калкулира над 350 към началото на 2022 г. Достигането до 1500 до 2035 г. ще изисква да се произвеждат 85 годишно, всяка година, дотогава.
Ядрени числа
Арсеналът на Китай, макар и голям и нарастващ, е относително подобен на тези на Индия, Пакистан, Обединеното кралство и Франция. По-конкретно, според Федерацията Индия има 160 бойни глави, докато Франция има 290. (Северна Корея и Израел, съответно с 20 и 90, имат най-малко.)
Всички тези снаряжения са пъти по-малки от 5428 за Съединените щати и 5977 за Русия. Това е огромна разлика, като най-големият арсенал в света е приблизително 300 пъти по-голям от най-малкия. Това също е разделение, до голяма степен продиктувано от историята. Съединените щати и Съветският съюз, от който Русия наследява своите ядрени бомби, са първите две държави, които разработват и изпробват такива оръжия – в контекста на Студената война, след като Щатите използват две атомни бомби в края на Втората световна война.
Важното е, че арсеналите на Съединените щати и Русия остават обвързани от договорите за контрол на въоръженията. Докато двете държави поддържат хиляди бойни глави в резерв, и двете активно разполагат с приблизително 1600 готови за пускане всяка. Това е сравнимо с общата сума, към която Пентагонът смята, че Китай ще работи.
По време на Студената война увеличаването на арсенала се движи от напредъка в технологиите. Повече глави в повече ракети, включително в такива, които могат да носят и изстрелват няколко глави наведнъж, се разработват с цел гарантиране на успешна атака срещу все по-напредналите защити, като ракетни прехващачи или силози, закалени срещу ядрена атака. Новите технологии, като продължаващото развитие от Русия, Китай и Съединените щати на хиперзвукови оръжия, биха могли по подобен начин да променят дизайна на арсенала към повече бойни глави, гарантирайки, че ракетите, изстреляни при атака, ще могат да причинят достатъчно щети.
Пускови точки
Бойните глави са най-малката единица от един ядрен арсенал. В крайна сметка те са частта, която създава експлозията. Но ядрената бойна глава сама по себе си е просто заплаха, която чака да бъде изпратена някъде далеч. Това, което наистина определя ефективността им, са наличните средства за изпращането им далеч и въобще мобилността им.
В Съединените щати съществува нещо, известно като „ядрена триада“: междуконтинентални балистични ракети (ICBM), изстрелвани от силози; ракети, изстрелвани от подводници, и оръжия, доставяни от самолети. Но дори тази привидно проста триада не успява да улови сложността на стартирането. Съединените щати могат да изстрелват въздушни крилати ракети с ядрени бойни глави от бомбардировачи, оръжие, което се движи по различна траектория от гравитационните бомби или балистичните ракети.
Докладът на Пентагона очертава платформите на Китай във въздуха, морето и сушата. Въздухът е покрит от съществуващия клас бомбардировачи H-6N. В морето държавата разполага с 6 действащи ядрени подводници, като през това десетилетие се очаква разработването на нова от следващо поколение. На сушата разполага както с пътни мобилни камиони за изстрелване и монтаж на ракети, които могат да преместват и изстрелват ракети с голям обсег из цялата страна, така и с нарастващи силозни полета, способни да съхраняват под земята междуконтинентални балистични ракети.
Разпределението на бойните глави между подводници, самолети, превозни средства и силози има значение, защото може да подскаже какъв вид ядрена война очаква или иска да възпре дадена страна. Силозите са особено забележителни, защото са проектирани да се задействат както за отмъщение след първи удар, като подводниците, но за разлика от ракетите, изстрелвани от подводници, силозите са специално разпределени да привлекат входяща атака, отклонявайки огневата мощ на врага далеч от цивилни или военно командване.
Пътномобилните ракети вместо това са уязвими, когато бъдат открити, но могат да бъдат преместени, за да се избегнат удари, като подводниците и бомбардировачите, само с недостатъка, че са видими от космоса. Актът на сигнализиране – когато една нация използва позицията и готовността на ядрените оръжия, за да намекне нещо на другите нации – е фин, но един от знаците, които страните търсят, е очевидна мобилизация, наблюдавана от сателитна фотография.
В крайна сметка увеличаването на броя на бойните глави предполага нарастващ арсенал, но е трудно да се знае какво ще бъде крайното състояние на този арсенал. Производството на ядрени оръжия е тежка и опасна работа. Използването им, дори като възпиращ фактор, също е рисковано.
Това, което е сигурно, е поне, че дните, в които се говори за Русия и Съединените щати като преобладаващи ядрени сили в света, може да са към своя край. Договорите за контрол и ограничаване на оръжията от Студената война, които спряха развитието и след това значително намалиха размерите на арсеналите, бяха изготвени в контекста на съгласието на две страни. Намаляването на арсеналите през 21-ви век вероятно ще бъде многостранно и следователно по-сложно усилие.
