Марвин Хиймайер и неговият брониран булдозер: Една разходка и щети за 7 милиона долара

Когато Марвин Хиймайер от Гранби, Колорадо, стига до поредната задънена улица в битката си с местната Комисия по зониране, логичната реакция би била да подаде документи отново и да изчака новия отговор. В края на краищата, твърди се, че Марвин Хиймайер е логичен човек, така че изглежда резонно той да предприеме подобен подход…

Вместо това обаче Марвин се прибира вкъщи, оборудва своя булдозер Komatsu D355A с бронирани плочи и го подкарва през града, като в процеса събаря 13 сгради и причинява щети на стойност 7 милиона долара.

Но битката на Марвин Хиймайер с града започва 3 години по-рано.

Марвин има малка работилница за заварки в града, където изкарва прехраната си с ремонти на ауспуси. Той купува земята, върху която е построена работилницата му през 1992 г. и през годините се съгласява да продаде част от нея на компания за бетон, която да построи завод. Преговорите обаче не са лесни и той има проблеми да се договори с компанията за подходяща цена.

През 2001 г. обаче градът одобрява изграждането на завода, като зонира земята до Марвин за ползване с тази цел. Хиймайер е ядосан, тъй като е използвал земята през последните 9 години като пряк път между дома си и работилницата. Той подава документи до града за преустройство на имота, за да се предотврати изграждането на завода, но му е отказано многократно.

Така в началото на 2003 г. на Марвин вече му кипва. Няколко години по-рано той бе купил булдозер с намерението да го ползва, за да създаде алтернативен маршрут до работилницата си. Сега обаче машината има нова цел – като оръжие за масово унищожение.

Той започва да оборудва булдозера си с бронирани плочи, покриващи кабината, двигателя и части от веригите. Той сам е създал тази броня, като за целта използва бетонна смес, излята между стоманени листове, създавайки плочи на места дебели над 30 сантиметра. Така машината става устойчива на огън от оръжие и на експлозиви – и наистина, патроните, изстреляни по него по време на вилнеенето му, нямат никакъв ефект.

Тъй като бронята покрива голяма част от кабината, отвън е монтирана видеокамера за видимост, която пък е покрита със 7-сантиметрова бронеустойчива пластмаса. Вътре в кабината има два монитора, на които Хиймайер може да наблюдава резултатите от действията си. Има и вентилатори и климатик, за да се охлажда, докато блъска сградите в града.

Накрая той изработва три оръжейни установки и ги оборудва с пушка .50 калибър, .308 полуавтоматична и .22 дълга пушка. Според властите, след като мъжът се запечатва в кабина, би му било невъзможно да излезе – и те вярват, че той някога не е и искал.

Когато булдозерът е завършен почти година и половина след като Хиймайер започва да го сглобява, той се подготвя за атаката си. На 4 юни 2004 г. се затваря в кабина и потегля към града.

Той минава с машината през едната стена на работилницата си, след което изорава през бетоновия завод, кметството, офис на вестници, дома на вдовица на бивш съдия, железарски магазин и други сгради. Властите осъзнават, че всяко място, през което минава с булдозера, има някаква връзка с Хиймайер и тежкото му положение срещу Комитета по зониране.

В продължение на 2 часа и 7 минути Марвин Хиймайер и неговата адска машина вилнеят из града, повреждайки 13 сгради и прекратявайки газоснабдяването на кметството. Предизвикана е такава паника, че губернаторът обмисля разрешение на Националната гвардия да атакува с хеликоптери Apache и противотанкови ракети. Атаките дори са подготвени и ако Хиймайер не се беше заклещил сам в мазето на железарския магазин, те щяха да бъдат изпълнени.

След като осъзнава какво е направил и краят на атаката му вече се вижда, Хиймайер се самоубива с изстрел в главата в кабината си, решен да напусне света по своите условия.

Въпреки почти 7 милиона долара имуществени щети, нанесени на град Гранби, нито един човек освен Хиймайер не губи живота си.

След буйството властите претърсват дома на Хиймайер и намират множество бележки и аудиокасети, които очертават мотивите му. Те също така откриват, че няколко мъже, които са посетили неговата работилница, където той строи булдозера си, не го забелязват – факт, който насърчава Хиймайер.

Що се отнася до самата машина, държавните служители решават да я разглобят и да я продадат за скрап. Те изпращат парчетата на десетки различни складове за скрап, за да попречат на евентуални почитатели на Марвин и делото му, да ги съберат и да съживят адския булдозер отново.