Конспирацията за изчезналите съветски космонавти
На 25 март 1961 г. в околностите на Перм – стар античен град в сърцето на Съветска Русия – местните откриват седалка от самолет и парашут от космическа капсула. Пристига веднага екип, който да помогне на месните селяни и да помогне за откриването на самолета. Никой не знае кой точно е паднал. Нито един човек още не е излетял в космоса, а това може да повдигне редица въпроси. Предното лято е имало изненади, особено след като Гари Пауърс успява д катапултира и да се превърне в звезда от световен ранг. Неговият U-2 шпионски самолет е свален и Гари ще докаже, че западът обръща много внимание на военните действия на СССР.
Единственият проблем е, че повечето зрители на катастрофата не виждат точно самолет и не са категорични, че е падал такъв. Разследващите също предупреждават, че става въпрос за макет. Мнозина са забелязали, че на мястото на катастрофата има много странен летателен костюм, а съществото, което не е в него, се казва Иван Иванович. Иванович е чучело, което трябва да прилича на космонавт. Изпратеният кинематограф ще признае, че е трябвало да снима първия космически полет, но се оказва, че ситуацията е много по-различна. Местните са отишли да спасяват човек, но са открили чучело и бедният човек с камерата е получил юмрук, вместо някаква награда за отразяването на геройската спасителна операция.
Иванович е летял на борда на Кораб Спутник 5, част от първата тестова програма, която трябва да постави основата на програмата „Восток“. Същата е създадена изцяло за космическата надпревара с американците в битката за изстрелването на първия човек в космоса. Това е вторият полет с кукла, първият е бил направен с братът-близнак на Иван. Малко по-рано в началото на месеца, руснаците изстрелват своето първо чучело.
Цялата програма се провежда в абсолютна секретност и всички контролират потока на информация, който идва. Руснаците искат да имат много по-сериозно предимство в космическата надпревара и започват да работят със своята пропаганда, позволявайки на всички да говорят за полети в космоса, но не и да ги разкриват напълно. Иванович трябва да изиграе точно тази роля, а и нека не забравяме, че жертви има и от двете страни и няма как да избягаме от факта, че цялото състезание е обречено в хода на Студената война.
Руснаците започват своята основна техника през 50-те години, за да са сигурни, че ще притесняват американците. През цялото време пускат свои капсули в различни точки, особено след като знаят, че могат да бъдат заснети от шпионски сателити. Всичко е прекрасно, но всеки един космически кораб води до трагедии. Някои космонавти умират по време на сблъсък със земята, други полудяват в космоса, а някои просто са обречени да се въртят в капсулите и отказват да се върнат обратно в орбитата на земята.
През май 1960 г. един американски сенатор – Хенри Джаксън, признава, че най-вероятно руснаците правят цялото това фиаско, за да скрият и броя хора, които са загинали по време на техните космически мисии. И въпреки тайните, руснаците ще признаят, че те са имали задачата да направят първия управляван космически кораб от човек в него. Логично е, че всички останали нещастни случаи са били изцяло отхвърлени. Тъй като няма интернет и всякакви други форми на комуникация, повечето радио ентусиасти ще открият тайните. Италианците често прихващат най-различни странни истории от изгубени космонавти. Благодарение на техните открития, американците ги канят на посещение в НАСА, където да разкажат и какво точно са успели да уловят.
На 12 април 1961 г. след няколко полета на Иван, един 27-годишен пилот на СССР – Юри Гагарин, официално се коронясва за първият човек в космоса, управляващ космическия кораб Восток 1. Никой не може да повярва и докато двете страни на Желязната завеса вече трябва да признаят първото и второто място, Герман Титов става вторият човек в космоса, при това само няколко месеца по-късно.
Изненадата и шокът на американците е много сериозен. Само няколко месеца по-рано има истории за кукли в космоса, но сега вече се говори за живи хора. Налага се дори Кенеди да потвърди, че полетите са легитимни и Гагарин и Титов са успели да направят немислимото.
През 60-те години продължават да се раждат истории за фантоми и много изчезнали хора. Един такъв човек е журналистът Дрю Пиърсин, който решава да води война срещу секретната програма на Кремъл. Благодарение на много сериозни опити за откриване на информация и търсенето на най-различни радио любители, той продължава да е скептичен. Неговото мнение е, че много предишни кандидати за космическата одисея, са имали нещастието да останат завинаги погребани в тях, точно като кучето в космоса.
Търпението му се възнаграждава, защото историята на Владимир Комаров изплува първа, след като корабът му „Съюз 11“ претърпява невероятна катастрофа през 1971 г. По време на въпросната впечатляваща операция, един от радистите на НАСА е успял да запише и сбогуването на Комаров с неговата съпруга. Преди да бъде заглушен, той изразява много сериозна и цветна критика относно цялата космическа програма на СССР. Една важна подробност е, че дори разказва за останалите, които са загинали, преди да дойде реда на Гагарин да лети в космоса.
Оказва се, че Ивановците са били изпратени, за да могат да тестват микрофона и предаването на информация в космоса. Вместо да направят своите кораби по-добри, повечето манекени са летели с касетофон, който да пуска записани песни на хора, които пеят. Повечето радисти смятали, че най-вероятно става въпрос за полудели хора, но истината е, че всичко е било запис. За да има някаква достоверност, освен песни, Иван е рецитирал и рецепта за борш.
Прикритието не работи особено добре, в началото на 1960 г. се изстрелва нов космически кораб, който трябва да бъде безпилотен, но още на летателната площадка започват проблемите. Мощна експлозия убива маршал Митрофан Неделин и още 120 зрители. Валентин Бондаренко умира по време на инцидент, докато се опитва да запали газов котлон в богата на кислород камера. Едва през 80-те години, когато тръгва и програмата „Гласност“, повечето руски журналисти отварят архивите и започват да разкриват истината. Американските изследователи също са изненадани от факта и скоро започват да обръщат много внимание на проблемите, които са се случили. Единствената истина, която повечето хора най-накрая разбират е, че няма изгубени космонавти, такива просто не са летели.
Едва след отпразнуването на Гагарин и Валентина Терешкова, Иван се озовава в музея и не се показва дълго време на публиката. Някои от милионерите ще започнат да колекционират артефакти от съветската космическа програма и точно по тази причина Иван ще се озове в Смитсонския хотел, където може да бъде наблюдаван и днес. Космосът не е най-доброто място за хора, макар и до днес да продължаваме да говорим за колонизиране на Марс, това няма да се случи точно така.
