Когато на създателите на оръжия не им е ден

Нови оръжия се разработват постоянно. Хората са измислили много начини да се убиват помежду си, но някои от тези начини никога не стигат по-далеч от производственото ниво. Например, през 1967 г. Централното разузнавателно управление на Съединените щати се опитва да разработи изкуствена мълния, с която да бори враговете си.

Според forbes.com до ЦРУ е изпратено предложение за специални дейности от анонимен учен, който след това го предава и на отдела за въздушни системи.

На сайта на Националната лаборатория за тежки бури пише: „Светкавицата е гигантска искра електричество в атмосферата между облаците, въздуха или земята. В ранните етапи на развитие въздухът действа като изолатор между положителните и отрицателните заряди в облака и между облака и земята. Когато противоположните заряди се натрупат в достатъчно количество, този изолационен капацитет на въздуха се разпада и съответно се предизвиква бързо изхвърляне на електричество – което ние познаваме като мълния. Светкавицата временно изравнява заредените области в атмосферата, докато противоположните заряди се натрупват отново.“

Идеята е да се използват изкуствени проводници, направени от тел с дължина няколко километра и диаметър няколко хилядни от сантиметъра, за да се създаде мълния, когато и където се сметне за необходимо. Телта ще бъде носена от самолети навита на ролка, от която ще се отвие, за да стигне до земята. Дори ако кабелът се скъса, той все пак ще може да задейства мълнията.

Планът изглежда сравнително евтин и не оставя никакви следи след себе си. Агенцията за развитието на новите технологии в областта на отбраната (DARPA) започва да експериментира с идеята, но твърди, че те не разработват мълнията като оръжие, а за предотвратяване на естествени мълнии. През 2017 г. финансирането спира по неизвестни причини, но някои експерти смятат, че това е така, защото да се използва непредсказуемото време просто няма смисъл при наличието на всички други нови оръжия.

Блок пикрит 

По време на Втората световна война британският изобретател Джефри Пайк реагира на недостига на стомана и алуминий, използвани за строеж на кораби, като създава материала пикрит (или пиколит), който представлява 14% дървесна маса и 86% вода. При замразяване пикритът става по-силен от обикновения лед. Съюзниците са ентусиазирани от идеята и започват проект Авакум като в Канада се създава модел на кораб от този материал – лед и стърготини. Kогато се случва очевидното…

За да не се стопи, температурата трябва да бъде -16 градуса по Целзий или по-ниска. За да се реши този проблем, е добавена хладилна система, но тя изисква 10 000 тона стомана, което прави проекта несъстоятелен. Не след дълго моделът е откаран до езерото Патриша, където е потопен на дъното.

Според mentalfloss.com, през 2007 г. американската армия изобретява sick stick („пръчка за гадене“). Тя представлява голямо фенерче с дължина около 40 сантиметра и широчина 10 сантиметра, което излъчва многоцветен импулс, който причинява световъртеж, гадене и повръщане.

Това фенерче е създаден, след като военните научават, че слънчевите лъчи, които минават през движещата се перка на хеликоптер, създават дезориентация. Проблемът е решен с добавяне козирки на каските и затъмнени предни стъкла, но същевременно дава на някого и идеята, че концепцията може да създаде оръжие, което отблъсква и обезоръжава противника, а не го убива.

Проектът за 800 000 долара е изоставен, когато хората осъзнават, че всичко, което трябва да се направи врага, е да отклони поглед от фенерчето или да носи слънчеви очила, или просто да затвори очи…

През Втората световна война японците взимат 9 000 балона, прикрепят бомби към тях и пускат във въздуха, наричайки това оръжие Фу-Го. Планът е балоните с диаметър около 10 метра да се носят през океана и да изхвърлят полезния си товар в САЩ, причинявайки пожари и всякакви други щети. Поради променящите се ветрове само 389 от балоните достигат в Съединените щати и не всички от тях избухват.

Два от тях се завръщат в Япония, а един каца в Невада, където е прибран от местните жители. След като се появява новината, че група деца, водени от бременната си учителка от неделното училище, са убити от една от бомбите в Орегон, японците спират да ги пускат. Не всички са намерени, разбира се, а една е открита още през 1992 г. като може да има и още.