Как СССР открадна совалката на NASA, подобри я и накрая я наряза за желязо
Космосът продължава да е необятна територия, можем да видим, че в момента Илон Мъск продължава да твърди, че Марс е следващата голяма цел, но на този етап не можем да знаем до каква степен се е развила разработката. Проблемът е, че покоряването на космоса е дало редица жертви. За 30-годишен период, NASA успява да изпрати около 800 души и различни товари, успешните полети са около 135, но можем да видим, че две совалки не успяват да се завърнат и нито един член от екипажа не успява да оцелее.
Докато NASA се опитва да изчисти проблемите, СССР работи върху нов летателен апарат за космически полети, носещ впечатляващото име „Буран“. Макар и да не е особено известен, руските инженери започват през 70-те години на миналия век и в продължение на 20 години се правят опити за успешен полет. По примера на NASA, повечето решават да копират работещата совалка и докато откриваме някои много сериозни прилики, разликите са още по-сериозни.
Имайки предвид различните успехи на NASA, СССР решава, че най-вероятно това е една много специална военна програма, защото полетите стават все по-чести. Руснаците вярват, че се използват лазерни оръжия, които ще позволят неутрализирането на всички съветски сателити. Мухата е пусната и е време на другата велика сила да приеме хвърлената ръкавица и да побърза с разработката на своя собствена совалка. Програмата „Буран“ започва работа през 1976 г., но вместо да има готова совалка, с която да започне учението, повечето космонавти дори не знаят за какво се борят. Плановете на инженерите са да направят совалка на базата на МиГ-105. Първият полет не е толкова успешен, след като по-късно останките му се откриват в океана.
Снимка: By Leebrandoncremer – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=92584827
Проблемите обаче идват другаде, въпреки големият опит да се копира всичко с особена точност, американската совалка все пак можела да лети. Ситуацията достига до такива размери, че шпиони на КГБ са изпратени да следят обстойно космическата програма. Голяма част от информацията е със свободен достъп, но някои по-сериозни подробности липсват и точно по тази причина са изпратени агентите, чиято мисия е дадат крила. Повечето от кадрите на КГБ се насочват към американските университети като Станфорд, Принстън, Калтек и МИТ. Получената информация веднага минава желязната завеса и започва да осребрява милиони рубли за изследвания. NASA използват совалката Enterprise за провеждане на аеродинамични изследвания и като вариант за обучаване и захождане за кацане.
За целта совалката се поставя на гърба на Боинг 747 и след това се пуска в свободен полет, докато космонавтите правят заход за кацане. Виждайки това, руските агенти веднага предават информацията и „Буран“ веднага се закача на руския Антонов Ан-225, за да се проведе теста. Инженерите дори не поставят под въпрос и един друг много важен факт, четирите двигателя на совалката са достатъчно мощни, за да позволят на техния проект не само да излети спокойно, но и да кацне със собствена мощност. През 1988 г. СССР празнува появата на своята първа космическа совалка. Прилича много на всяка друга американска, но под красивия дизайн се крият и много сериозни промени.
Буран може да събере около 10 човека екипаж, докато американците могат да приютят едва 7-8 души. Буран може да лети напълно самостоятелно, ако се наложи, а това е техника, до която противникът NASA още не е достигнал. Една голяма разлика е, че двигателите не са достатъчно силни, за да позволят на совалката да се издигне от пистата и да излезе от орбитата на земята. За целта се използва огромна ракета носител, която струва около милион рубли. На хартия всичко изглежда повече от прекрасно, но руската совалка има само един полет – този от 15 ноември 1988 г.
Снимка: By RSC Energia; downloaded from the Commons., Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=14261191
Изстреляна от Байконур, совалката се подготвя за автоматичен полет и няма нито един човек на борда. Прави две обиколки на планетата и успява да се приземи абсолютно спокойно. Това е повече от достатъчно и всички автоматично заявяват, че това е успешна мисия. По законите на Мърфи, след този момент идват и големите разочарования. През 1991 г. идва и големият проблем за космическата програма, СССР се разпада и финансите за този проект са нулеви. Любопитен факт е, че по това време последният гражданин на СССР продължава да лети в космоса, защото страната не може да заплати съответната сума и да организира акция по прибирането му.
Снимка: By MASTER SGT. DAVE CASEY – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1448011
Двете създадени совалки така и не успяват да видят някаква по-специфична мисия, а Борис Елцин официално спира програмата. Совалката е създадена, специално да се закача на космическата станция Мир, но така и няма шанс да докаже, че е способна на нещо подобно. След като няма финансиране , всички летателни апарати са унищожени, а по време на разрушаването, 8 работника умират при падането на покрива на хангара. Останалите незавършени самолети имат възможността да бъдат изложени като музейни експонати. Някои се озовават дори в увеселителни паркове. Днес части от „Буран“ могат да се открият дори в eBay.
Заглавна снимка: By MASTER SGT. DAVE CASEY – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11902077
