Как снимка в Playboy стана част от създаването на формата JPEG

През 1972 г. Лена Шьоблом (Lena Sjööblom) позира за Playboy, получава заплащането си и си продължава живота.

Това е първият и последен път, в който тя ще застане гола пред фотоапарата (като също отклонява и личната покана на Хю Хефнър да посети имението му). Шьоблом все пак ще моделира отново – но този път за Kodak, позирайки за т. нар. „карти Шърли“ (наречени на първия модел, позирал за такава карта – служителката на Kodak на име Шърли Пейдж), които помагат на техниците да калибрират осветлението и цветовия баланс на лентата. Приятелите й, разбира се, смятат фотосесията за Playboy за забавна тема на разговор; за Лена обаче тя е в миналото.

Но една нейна снимка от тази фотосесия ще промени интернет.

Hewlett-Packard 2100

Няколко месеца след хитовия брой на мъжкото списание, в Института за обработка на сигнали и изображения към Университета на Южна Калифорния електроинженерът Александър Савчук и неговият екип работят върху алгоритми за обработка на изображения за компютри. Те използват т. нар. „тестови изображения“ – специфичен набор от снимки, споделени между лабораториите, така че всяка от тях да действа по един и същ стандарт – за да тестват своите алгоритми за компресиране на снимки. Работата на екипа в крайна сметка ще допринесе за развитието на файловия формат JPEG, един от най-разпространените формати, които все още използваме и днес.

Никоя от различните версии на историята за снимката, наречена естествено на модела – Лена – не включва (или не иска да включи) кой точно е донесъл броя на Playboy в офиса в този ден. Но повечето източници са съгласни, че когато учените достигат до нуждата от ново изображение, което да сканират в своя миникомпютър Hewlett-Packard 2100, списанието от ноември 1972 г. е избрано от удобство – хората в лабораторията са отегчени от старите тестови изображения и искат снимка с човешко лице, интересни текстури и лъскаво покритие. Характерната за списанието централна, разгъваща се част е перфектна за целта.

Те изрязват снимката на Лена от раменете й нагоре, което прави изображението по-безопасно за работа, а и само горните 13 сантиметра на страницата се побират в скенера Muirhead wirephoto. Така се създава изображение с размери 512 x 512 пиксела.

То пасва на целите им толкова добре, че те го дават и на други изследователи с подобни задачи за обработка на изображения, като така в крайна сметка снимката се разпространява толкова широко, че става стандарт в индустрията в цялата страна (въпреки наличието и на други изображения).

Но историята й не минава без противоречия. В продължение на две десетилетия образът се разпространява тихичко и неконтролируемо, преди Playboy дори да забележи. Когато това става – когато търговското списание Optical Engineering поставя Лена на корицата си през юли през 1991 г. – вече е твърде късно да се спре; и вместо това издателят дава разрешение за ползването на снимката за образователни и изследователски цели.

Но нарушението на авторските права не е причината за най-големия спор. В главоломното развитие на dot-com бранша в цял свят, освен старите кучета, участват и голямо количество жени. Но те все още не са възприемани като равностойни конкуренти и колеги с мъжете. Така за много хора тестовото изображение Лена изглежда като просто още един артефакт на патриархалното мислене, което доминира техническите сфери. Именно те отправят апел изображението да спре да се използва: през 1996 г. главният редактор на индустриалното списание IEEE Transactions on Image Processing Дейвид Мънсън-младши написва отворено писмо, адресирайки ситуацията. Той не иска да се спира ползването на снимката, но ако има други, също толкова полезни опции, апелира да се ползват те. „В случаите, когато друго изображение ще служи еднакво добре на вашата цел, защо не използвате това друго изображение?“, пише Мънсън. Въпросът изглежда решен.

Оригиналното изображение

Години наред самата Лена не подозира, че нещо такова се случва. Тя си живее тихо в Швеция, без въобще да знае за шума, който фотосесията й предизвиква сред компютърджиите в САЩ. Едва след като е поканена на Петдесетата годишна конференция на Обществото за наука и технологии за изображения през 1997 г., тя разбира обхвата, в който нейното изображение се използва и, че е златен стандарт вече повече от 20 години. Дотогава тя дори не е имала достъп до интернет.

Конференцията е сюрреалистично преживяване за модела, главно защото всички тези хора, предимно мъже инженери, никога преди не са мислили за нейното реално, физическо съществуване. Сега те се срещат с истинската жена от академичното им ежедневие, която вече не е просто набор от пиксели и цветове.

За жалост, както и да го въртим, тези нагласи изтласкват жените от индустрията, преди те да имат шанс да се включат пълноценно в нея. През 2015 г. Мади Цуг, ученичка в гимназията Томас Джеферсън за наука и технологии, пише коментар за Washington Post за опита, когато заедно с група момичета, се налага да използват изображението на Лена за проект по програмиране. Учителят ги предупреждава да не търсят информация за снимката… И разбира се, първото нещо, което всички в компютърната лаборатория правят, е да потърсят оригинала – което ги довежда до целия централен плакат от списанието.

„По това време бях на 16 години и ми беше трудно да повярвам, че наистина имам място и за мен в доминиран от мъже клас по компютърни науки“, пише Цуг. „Опитах се да се абстрахирам от сексуалните коментари на момчетата. Защо едно висше научно, технологично, инженерно и математическо училище използва снимка от Playboy?“

Въпреки че сега е на 70 години и е баба, Лена изглежда няма особено категорично мнение относно използването на нейната снимка. Изображението сега се появява предимно в научни статии, но през последните години няколко списания и институции обявиха, че ще забранят публикации, с него – в това число Оптичното общество, Обществото за индустриална и приложна математика и цялото семейство от около 150 списания Nature.

За някои в света на обработката на изображения Лена просто е надминала своята полезност. То съдържа около 260 000 пиксела – доста добре за времето си. Пет години след изданието на ноемврийския брой, Apple II ще стане първият графичен персонален компютър, който ще навлезе в американските домове. Сега една снимка с iPhone 11 съдържа повече от 12 000 000.