Как ранните пилоти са стреляли с картечницата през витлата на самолета

Нека се потопим в един въпрос, който вълнува мнозина от десетилетия насам: как старите изтребители са стреляли по врага без да уцелят собствените си витла?

Представете си ситуацията: началото на 20-ти век, Първата световна война, самолетът е новото голямо нещо – и предстои да промени боя завинаги. Въпреки това инженерите все още не знаят как да го използват за целите на армията – и най-вече: как да стрелят през витлото, без да го уцелят.

Така се появява синхронизираща предавка, дело на холандският инженер Антъни Фокър.

Това устройство гарантираше, че картечницата на самолета ще стреля само когато витлото не е на пътя, което означаваше, че пилотите вече могат да стрелят безопасно.

Картечница Vickers с прекъсвач, както се монтира на самолет (Wikimedia Commons / Public Domain)

Прекъсващата предавка е свързана както с витлото, така и с картечницата, като създава нещо като механичен ритъм между двете, за да се гарантира, че картечницата стреля само когато е безопасно. Витлото се върти и всеки път, когато някоя от лопатките не е пред картечницата, прекъсващата предавка позволява на картечницата да изстреля един патрон. В момента, в който лопатката се върне в опасната зона, механизмът блокира изстрела.

Този синхронизиран танц на машините е това, което е позволило на ранните пилоти да изстрелват през витлата си, без да изпокапят от небето.

Изобратението на Фокър не е било толкова потайно, колкото бихме предположили, и съответно слухът за прекъсвача се разчува и други инженери започват да създават свои версии.

Един от забележителните варианти е Constantinesco („CC“ gear) – наречен на името на създателя си Джордж Константинеску, румънски инженер, работещ за Съюзниците. Той използва хидравлична технология, за да предпазва витлата.

По времето, когато започва Втората световна война, самолетите вече са се развили доста. Военновъздушните сили започват да ползват моноплани със затворени пилотски кабини, а прибиращите се колесници стават по-често срещани. Интересно е обаче, че някои изтребители все още използваха витла, които можеха да се окажат на огневата линия, което означаваше, че прекъсващите механизми все още бяха актуални.

Въпреки че технологията е напреднала, като някои самолети имат монтирани на крилата оръдия, които не е трябвало да се притесняват за витлата, все още е имало много такива, при които оръдията са били монтирани във фюзелажа.

Прекъсващите предавки остават до Втората световна война.