Как работи телевизорът?
Ако погледнете съвременния си и най-вероятно гигантски телевизор, ще видите нищо по-различно от едно технологично чудо.
Учените започват да експериментират с концепцията за телевизия преди повече от век. Но ще минат десетилетия, преди Радио корпорацията на Америка да представи телевизора на обществеността на Световния панаир през 1939 г. Минава и още време преди телевизорите да се появят в магазините – и дори тогава мина още време, докато повечето хора се сдобият с такъв. През 1950 г. по-малко от 10% от американците притежават телевизор. До 1959 г. този брой е вече 85%.
Нещо повече, ранните телевизионни програми са черно-бели; цветната телевизия не се разпространява до средата на 60-те години.
Зрителите също нямат голям избор какво да гледат. Вместо стотици дори хиляди канали, повечето градове предлагат само 3 или 4.
И DVR не съществува. Програмите се излъчват в определен ден в определен час и ако ги пропуснете – край, няма ги повече.
От тогава обаче телевизорите са напреднали безумно много. Но независимо дали става въпрос за някой ранен телевизор с 5-инчов екран или за някой от днешните смарт телевизори, вашият приемник все още има три основни функции: да получава аудио и видео данни; да използва тези данни, за да ви представи звук и картина; и да предостави начин да се зададе канала и силата на звука.
Радиовълни, предавателни кули и антени
Ранните телевизори работят с помощта на „аналогови сигнали“ – по същество радиовълни, които съдържат както картината, така и звука на телевизионната програма.
Ето как работи: с помощта на гигантска предавателна кула, местната телевизионна станция излъчва тези радиовълни във въздуха. Антени на покривите на сградите и домовете на хората прихващат тези вълни и чрез кабел пренасяха сигнала до телевизорите вътре. Там телевизорът разшифрова сигнала и го превръща в картина със звук. Това, което виждаме и чуваме, не е толкова кристално, колкото при днешните телевизори, но е достатъчно добро.
До 2009 г. телевизионните станции заменят аналоговите сигнали с цифрови, което вече е стандартът, използван днес. HDTV или телевизията с висока разделителна способност има невероятно качество на картината в сравнение с по-ранните телевизори. Цифровите сигнали все още се предават с помощта на радиовълни, но телевизионната картина е кодирана двоично – т.е. като поредица от единици и нули.
Битове, байтове и кадри
Съвременната цифрова телевизия използва различни информационни потоци. Например, един поток е за картината; друг поток е за аудиото.
Картините се създават от основни единици, наречени пиксели. Вашият телевизионен екран има десетки хиляди пиксели и всеки от тях има „цветови индекс“ и „интензитет“. По принцип три основни цвята – червено, синьо и зелено – образуват други цветове, като се комбинират по най-необходимия начин и в крайна сметка картината се създава от всички пиксели заедно. Точно като смесването на боя, за да направите всеки цвят, който желаете, промяната на количеството и интензитета на всеки от цветните пиксели създава желаното изображение.
Групи от битове се формират в по-големи единици, наречени байтове. Те са комуникационната връзка между съдържанието, което гледаме, и нашия телевизор. Модем пакетира и разопакова тази информация; в основата си всеки телевизор или мобилен телефон е базиран на модем.
Опакованата информация може да бъде предадена по въздуха или изпратена чрез оптичен кабел, откъдето тя влиза във телевизора ни чрез кабелна кутия. Streaming TV – услуга, която стана много популярна – взема данни от компютърна мрежа.
След това зависи от вас, зрителя. Вашият модерен цифров смарт телевизор има интерфейс, който ви позволява да контролирате всички функции. По принцип смарт телевизорът е компютър, голям монитор и приемник в един комплект.
В бъдеще ще има повече сливане на функциите на вашия мобилен телефон и телевизор; телевизорът ще стане екран за мобилния ни телефон, например (без допълнителни устройства и много кликания). Очакваме също повече виртуална реалност, разширена реалност, както и телевизия с ултрависока разделителна способност.
