Как едно 13-годишно момиче помогна за създаването на Hurricane и Spitfire

Нито една война не се печели с груба сила, печели се с техника и знания. В началото на Втората Световна война, Франция се стреми да изкопае отново окопите и смята, че ще се повтори едно дълго окопно сражение, но вместо хора, французите се изправят срещу машини и бързо бягат чак до Великобритания, където морската каруцарка все още може да се справи с атаките по вода. Притесненията идват от немското Луфтвафе, което също може да се похвали с впечатляващ скок напред.

Точно по тази причина, в началото британските ескадрили не само страдат, но и търпят изключително високи загуби. Накрая британците са принудени да изпращат хора единствено по бързата процедура – преминавайки базовото обучение. Общо взето всеки един човек, който може да лети нормално, е изпратен в бой. Летенето е само един от проблемите, защото немския Masserschmitt е творение, което до този момент не е показвало пълния си потенциал. Дори и най-добрият британски пилот не може да се справи със скоростта на немците, а да не говорим, че много от тях са калили уменията си именно в Испанската война. Проблемите започват много по-рано, още през Първата Световна война.

Германците успяват да демонстрират такава сила, че за известно време британци и французи просто не летят, не и преди появата на Фридрик Уилям Хил. Той е известен инженер и експерт по химия, физика и математика. Неговото основно занимание през 1915 г. е да постави картечница на британските самолети. Работи върху поставянето на синхронизатор – устройството, което не позволява на картечницата да простреля витлата на самолета. Същата технология е вече осиновена от германците много по-рано. Хил успява да концентрира огъня така, че вражеските цепелини да бъдат по-лесно сваляни. Кралските ВВС на Британия се формират на 1 април 1918 г. и след като Хил е един от ценните кадри, той веднага е пренасочен там.

През 1920 г. той ще експериментира с възпламенителни водородни куршуми. Само 2 години по-късно, проектът е затворен, поради простата причина, че британците имат нужда от по-добра икономика, а не от оръжия. След редица съкращения, Хил е изпратен да работи в малък отдел с Х.С.В Томпсън и капитан Адамс. Те трябва да работят върху картечниците Браунинг и Хиспано-Суиза оръдията, които да се копират и произвеждат масово, като идеята е да се използват за самолети. Хил работи върху рефлекторните точки и балистиката, като по този начин позволява на пилота да стреля с бързомер и да е сигурен къде точно ще бъде съсредоточен неговия огън.

През 1931 г. става ясно, че немската авиация наистина е напреднала и британците няма да могат да се справят. Точно по тази причина Хил и приятели са извикани, за да подобрят системата. До този момент изтребителите разполагат само с 2 картечници. Започват тестовете и през следващите 2 години армията ще се опитва да направи далеч по-сериозен и мощен двигател, който трябва да отговори на всички основни изисквания. Пробиването на дебелата немска броня изисква поне 8 картечници и тежки оръдия, следователно инженерът трябва да измисли вариант не само да ги направи скорострелни, но и да не натоварва конструкцията на самолета, като също така трябва да измисли и реда за стрелба, така че самолетът да продължи да бъде стабилен.

Хил прави повечето си изчисления у дома, като взима механичния калкулатор от работа. Инженерът изчислява всички възможни сценарии по време на битка, при различни атмосферни условия и дори при попадения върху самия самолет. Избраното оръжие, което по-късно ще бъде поставено в изтребителите Hurricane и Spitfire – в буквален превод „плюещ огън“ – може да произвежда поне 1000 изстрела в минута. Интересен факт е, че Хил не работи сам, неговите изчисления се правят с помощта на един особено интересен асистент. Фредерик използва своята 13-годишна дъщеря Хейзъл. Именно тя изчислява колко точно картечници ще бъдат необходими на двата нови изтребителя, за да свалят вражески самолет. Оказва се, че едно 13-годишно момиче може да изчисли всичко това у дома си в кухнята.

Единственият проблем е, че по това време началниците искат много повече, те не вярват, че ще могат да се справят с конкуренцията и точно по тази причина се налага да покажат достатъчно достоверна математика. Хейзъл изчислява, че са необходими 256 точни попадения, а пилотът при заход има нужда от около 2 секунди, за да стреля по вражески бомбардировач при заход. След като 2 картечници не могат, броят им достига до 8 за такъв интервал от време. Според сина на Хейзъл – Робин, майка му страдала от дислекция и обичала повече математиката, защото изразяването било проблем.

Учителите ѝ не спирали да казват, че е проблемно дете, но пък била интелигентна и не може ли да я накажат, а и честно казано не искали. Понеже Хил и неговата дъщеря работят в строга секретност, те не са признати никога преди края на войната. Едва след това става ясно, че двамата са помогнали за спечелването на битката за Великобритания. По време на самата война, Хейзъл преминава курс по медицина и работи в Червения кръст, лекувайки войници.

Нейният съпруг е именно войник, който лекува и за когото се омъжва през 1948 г. Продължава да се занимава с наука, но този път работи в посоката на медицината. Има няколко разработени материала за училищна фобия, анорексия и аутизъм. Умира на 90 години през 2010 г. и многократно е смятана за един от пионерите и хората, които са успели да спечелят тази война.