Как един язовир промени въртенето на Земята

Китайският язовир Три клисури, най-големият хидроенергиен язовир в света, е абсолютен инфраструктурен звяр. Дотолкова, че всъщност влияе на въртенето на Земята.

Разположен в централната китайска провинция Хубей, язовирът се простира над най-дългата река в Евразия – Яндзъ. Той използва водния поток от три близки клисури – Кутанся, Уся и Ксилинся – за въртене на турбини и производство на електроенергия.

Твърденията за способността му да влияе на въртежа на планетата изглежда се коренят в публикация на НАСА от 2005 г., в която се изследва как катастрофалното земетресение и цунами в Индийския океан година по-рано оказват същото влияние.

В нея се обяснява как промяната в разпределението на масата на Земята може да окаже да промени много малко инерцията на планетата. (По подобе начин един фигурист на лед може да увеличи скоростта на въртенето си като прибере ръцете си близо до тялото и да я забави като ги разпери.)

Учените от НАСА показват, че точно това се е случило през 2004 г. след земетресението в Индийския океан. То разклаща сеизмичната структура на планетата и така променя разпределението на масата ѝ, което намалява продължителността на деня с 2,68 микросекунди.

Теоретично е възможно масивна промяна на водата да направи същото. В публикацията от 2005 г. д-р Бенджамин Фонг Чао, геофизик в Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА, обяснява, че гигантският китайски язовир е в състояние да побере 40 кубични километра вода.

По негови изчисления тази масата би увеличила продължителността на деня с 0,06 микросекунди и би преместило положението на земния полюс с около 2 см. Това не е много, дори в сравнение с незначителния ефект на гигантските земетресения, но е доста значимо за структура, създадена от човека.

Хората оказват влияние върху въртенето на Земята и по други начини. Подобен ефект в момента се предизвиква от изменението на климата и неговото въздействие върху разпределението на земната маса: с повишаването на температурите полярните ледени шапки се топят, а тропическите морета се покачват, което води до натрупване на повече маса на екватора на планетата, отколкото на нейните полюси. Така се получават съвсем малко по-дълги дни.

Ефектът, разбира се, е незначителен за ежедневието ни, но би могъл да доведе до объркване на свръхточните устройства за измерване на времето като атомните часовници. Този проблем кара някои учени да твърдят, че през следващото десетилетие светът ще трябва да отчита отрицателна високосна секунда – т.е. минута с едва 59 секунди.