Как да намерим най-добрия партньор за нас с помощта на математиката

„Уви!“ както Лизандър веднъж знаменито каза на Хермия, „От всичко четено и чуто, не помня аз любовният поток да е протичал гладко и спокойно.“ Казано по-накратко: любовта е тегава. Но не е нужно да е така! Въпреки незаслужено асексуалната си репутация, математиците си имат начин да намерят половинката си от десетилетия – и този начин се нарича Теория за оптимално спиране.

„Теорията за оптимално спиране буквално ме поразява“, пише математикът Хана Фрай в книгата си от 2015 г. „Математиката на любовта: модели, доказателства и търсенето на окончателното уравнение“.

„Ако решите да не следвате тази стратегия и вместо това изберете да се установите с произволен партньор, ще имате само 1/n шанс да намерите истинската си любов, или около 5%, ако ви е писано да излезете с 20 души в живота си, например“, обяснява тя. „Но… следвайки тази стратегия, можете драстично да промените съдбата си до цели 38,42% отново за 20 потенциални любовници.“

И така, каква е тази магическа формула? Е, тя изглежда така:

Но ще предположим здравословно, че тези знаци не ви говорят нищо. Нека тогава да разнищим това уравнение малко по-подробно – и да видим дали не можем да вземем някои съвети за запознанства от него.

Добрата новина е, че се оказва, че математически оптималната стратегия за запознанства е тази, която вероятно вече и прилагаме. Според формулата най-добре е да се срещаме известно време с хора и след като придобием обща представа за тях, да се установим с първия човек, когото срещнем, който е по-добър от всички, с които сме се срещали преди.

И това, което ни казва формулата е колко продължава това „известно време“. Така че, първо, по-добре е да обясним условията. Имаме P(r) отляво, което означава вероятността да намерим най-добрия ухажор въз основа на r – броя на потенциалните ни половинки, които сме отхвърлили – и n – общия брой възможни потенциални половинки, който имаме като цяло.

И така, да кажем, че ни е писано да срещнем 10 потенциални романтични партньора през целия си живот. Тогава вероятността да намерим правилната си половинка зависи от това колко дълго ще се задържим така:

Следвайки стратегията, шансовете ни достигат малко под 40%, ако отхвърлим първите четирима души, с които излизаме.

Разбира се, този шанс не звучи като много, но е много по-добър от случайния избор на спътник в живота – това би довело до шанс само 1 към 10 да се окажете с правилният човек.

И с колкото повече хора ни е писано да излизаме, толкова повече шансовете ни спрямо тази теория могат да се подобрят. При 25 потенциални партньора шансове ни изглеждат така:

Този път шансовете ни да намерим най-добрия партньор за нас са най-високи, след като отхвърлим първите 9 потенциални партньора – това ни дава 38,1% шанс да намерим истинската любов. За сравнение, избирането на случаен принцип ще ни предостави само 4% шанс.

* * *

Сега, има няколко недостатъка с тази стратегия: „Представете си, че по време на фазата с проучването започнете да се срещате с някого, който е перфектния за вас партньор по всеки възможен начин“, посочва Фрай. „Все още не сте се запознали обаче с всички и няма как да знаете, че именно този човек ще се окаже най-добрият в списъка. Най-вероятно ще го оставите да си тръгне.“

„За съжаление, така след като започнете да търсите по-сериозно партньор в живота, никой по-добър никога няма да дойде. Според правилата трябва да продължите да отхвърляте всички останали до края на живота си и накрая да умрете сами“, пише тя.

И обратната ситуация е също толкова лоша: ако всеки, когото сме отхвърлили, е бил ужасен, тогава „първият човек, когото срещнем, който е по-добър от всички, с които сте били“, може също да е ужасен, просто не чак толкова. Но въпреки това стратегията ще ни застави да се установим със само малко по-малко отвратителен човек в партньорство за цял живот.

След това идва и чисто логистичният въпрос – в края на краищата, кой знае предварително с колко хора ще се среща в живота?

Фрай посочва, че по тази причина проблемът може да се адаптира към времето, а не към индивидите: „Да кажем, че започвате да се срещате, когато сте на 15 години и в идеалния случай бихте искали да се установите до 40-годишна възраст“, ​​обяснява тя. „Тогава приложете правилото за 37-те процента: първите 37% от периода (до 24-ия ви рожден ден в този случай) отхвърляте всички… След като фазата на отхвърляне премине, избирате следващия човек, който е по-добър от всички, които сте срещали досега.“

„Следването на тази стратегия определено ще ви даде най-добрия възможен шанс да намерите партньор номер едно“, добавя тя.

Това правило за 37-те процента дори не е задължително да се отнася само за романтичните отношения. „Имате три месеца, за да намерите къде да живеете? Отхвърлете всички възможности през първия месец и след това изберете следващата квартира, която ви попадне, която е по-добра от всичките досега“, пише Фрай. „Наемате човек на работа? Отхвърлете първите 37% от кандидатите и след това наемете следващия, когото предпочитате пред всички останали.“

И така, ето: ключът към успешен любовен живот – и вероятно също към успешни много други неща – се оказва в математиката през цялото това време. Кой би предположил…