Как Алис Бал отърва света от проказата

Когато Алис Бол прави откритието, което отърва болните от проказа от сигурна смърт, тя не само е млада (на 23), тя също е и чернокожа жена в една не особено добронамерена към тези качества ерата – през 1915 г.

На 24 юли 1892 г. Лора и Джеймс Бол посрещат първата си дъщеричка, Алис Бол. Семейство Бол живее в централния район на Сиатъл, където Джеймс работеше като адвокат, а Лора като фотограф. Дядото на Алис беше пионер във фотографията – един от първите фотографи, използвал метода на дагеротипа, който отпечатва изображението на метална плоча.

След като изкарва най-добри оценки, Бал се записва във Вашингтонския университет и учи фармация и химия. Изкара степен по фармацевтична химия и заминава за Хаваи да кара магистърска степен по химия в Коледжа на Хаваите, сега Университета на Хаваите.

Дядото на Алис

След дипломирането си през 1915 г. Бал става първата жена и първата чернокожа студентка с магистърска степен по химия от Колежа на Хаваите. Тогава колежът й предлага позиция като инструктор по химия и така тя става и първата жена, която преподава химия в колежа – едва на 23 години.

Паралелно с преподаването си, Бал работи и в лабораторията по биохимия на растенията. Нейната работа бързо се забелязва от д-р Хари Т. Холман, директор на клиниката за проказа Калихи, и той й предлага да се присъедини към търсенето на по-добро лечение на болестта.

Плодът на hydnocarpus wightianus

Традиционните лечения на проказа до този момент се изчерпват с масло от дървото hydnocarpus wightianus, което се прилага като мехлем и не e особено ефективно. Холман иска Бал да създаде някакво инжекционно лечение. В рамките на една година Бал успява да направи точно това и откритието й ще се окаже най-важното лечение на проказата преди появата на антибиотиците.

Преди лекарството на Бол, проказа – известен още като болест на Хансен – се смята за нелечимо заболяване, без ефективни лечения.

Лагерът за прокажени в Молокай

По това време болестта носи и тежка стигма – прокажените бяха изолирани далеч от семействата си в специални помещения, където не биха могли да заразят други хора. Имаше една такава колония на хавайския остров Молокай, през която минават общо около 8000 жители. Правителството дори обявява всички прокажени там за законово мъртви.

Джеймс Харниш, ръководител на клиниката за лечение на страдащи от болестта на Хансен в Медицински център Харбървю, казва, че преди началото на 20-ти век: „В този момент изобщо няма лек за болестта, така че въпросът беше да предлагаме грижи, докато гледаме как болестта се развива и унищожава лицето, унищожава дланите, ръцете. Беше много тъжна ситуация.“

Учените за първи път идентифицират бактериите, причиняващи проказа през 1873 г. И все пак болезненото заболяване все още има малко ефективни лечения. Китайската и индийската народна медицина предлагаше масло от дървото, което споменахме, но тъй като няма начин да се инжектира безопасно, пациентите, на които е прилагано, получават болезнени странични ефекти. Докато Алис Бал не разработи новия си метод.

„Хората имаха затруднения какво да правят с това масло – ако го оставиш да седи, то просто се втвърдява, като свинска мас“, обяснява Пол Вермахер, ръководител на научната библиотека в Хавайския университет. „Но с алкохол можем да го превърнем в т. нар. етилов естер. Тогава то става водоразтворимо и това всъщност е откритието й.“

Бол създаде първото ефективно и обезболяващо лечение за проказа в историята, което е и наречено на нея – „Методът на Бол“.

В колонията на прокажените в Молокай методът дава на пациентите, които до този момент се виждани като безнадеждни случаи, нов живот. Лечението елиминира симптомите им и се оказа толкова ефективно, че пациентите успяват да се възстановят напълно, изписани са от изолацията и се прибират вкъщи.

„Хората, които получиха инжекциите, показаха забележителни подобрения“, продължава Вермахер. „Снимките са просто стряскащи. Хората изглеждат като нови.“

Жена, болна от проказа, преди и след лечението

В подготвителна лекция по време на Първата световна война Бол показва на учениците си как правилно да използват противогаз. Случайно обаче по време на презентацията тя се излага на хлорен газ. В резултат на това Бол се разболява сериозно и се връща в Сиатъл, където за жалост почива в рамките на месеци на 24-годишна възраст.

Дори в смъртта си Алис Бол се сблъсква с бариерите на своя пол и раса. Д-р Артър Дийн, президент на Колежа на Хавайските острови, обира лаврите за лекарството й и дори го преименува на „Метода на Дийн“.

За щастие, д-р Холман, който първоначално се обръща към Алис за помощ за лечението на проказа, публикува книга, в която пише, че именно тя е истинският изобретател на метода.

„Разберете, тя правеше открития преди жените да имат право да гласуват“, обяснява д-р Харниш. „Това е невероятно. И също така, тя беше жена от афроамерикански произход. Феноменално е, че успява да стигне дотук.“