Историята с варенето на жаба е грешна
В някакъв момент – може би по време на безполезен, но пък за сметка на това скучен бизнес семинар, воден от човек от 80-те години – е възможно да сте чували историята за варената жаба.
Според нея, ако сложите жаба директно в тенджера с вряща вода, тя ще изскочи веднага. Но поставите ли я в тенджера със студена вода и бавно повишите температурата на котлона, тя няма да забележи, че водата се затопля постепенно и ще остане в нея, докато не се свари до смърт. Този съмнителен анекдот се ползва като начин да се илюстрира на хората да внимават да не свикват с необичайни или вредни ситуации бавно, без да забележат опасността, в която се намират, или от бизнес гурута, които искат да ви покажат как промените, които искате, трябва да са въведени бавно, за да бъдат успешни.
Но истинска ли е тази история? Наистина ли хора са седели и са варили жаби по различни начини, за да видят какво ще стане?
Отговорът на последния въпрос, за съжаление, е „да“.
Фридрих Голц
През XIX век няколко различни учени се опитват да отговорят на този странен въпрос. Първият от тях всъщност се опитва да открие местоположението на душата на жабата, като сравнява как реагират здрави жаби и такива без мозък на поставянето им във вряща вода. Фридрих Леополд Голц изрязва мозъчните им полукълба като оставя (според него) само малка част от тях. С тази малка останала част жабите реагирали, когато ги побутвали, плували, когато ги поставяли във вода, и се обръщали, когато ги поставяли по гръб.
Когато Голц бавно повишава температурата на водата, здравите жаби се опитвали да изскочат от нея при 42 °C, но въпреки опитите си били сварявани живи, тъй като настройката на експеримента не позволявала да се измъкнат. Междувременно безмозъчните жаби оставали във водата и не извършвали почти никакви движения, докато водата не достигала 56 °C, след което започвали да потрепват.
В науката е много важно един експеримент да може да се възпроизведе и от други хора – и варенето на жаби до смърт не е изключение. Няколко други също се опитвали да сварят клетите земноводни с различна скорост, а и с различна степен на състрадание. Един от тях, Хайнцман, който поне си прави труда да ги постави върху малка коркова платформа, така че жабата да е частично потопена, но да може да избяга, установява, че на няколко пъти успява внимателно да нагрее водата до 37,5 °C, без те да скочат. Той не успява обаче да премине тази граница, тъй като опитите преди експеримента го убедили, че това е температурата, при която жабите се парализират, преди да се сварят до смърт.
Още няколко други експериментатори успяват да направят същото, въпреки че резултатите им варират в зависимост от това колко бързо се повишава температурата на водата. Разбира се, това не означава, че идеята е вярна. Възможно е начинът на провеждане на експеримента да е попречил на жабите да избягат или температурата на водата да се е повишила твърде бързо, за да могат да направят смислен опит за бягство.
Съвременните експерименти обаче не установяват същите неща.
„Легендата е напълно погрешна!“ Виктор Хътчинсън, сега почетен професор по биология в Университета на Оклахома, казва пред Уит Гибънс от Лабораторията по екология на река Савана в Университета на Джорджия.
„Критичните топлинни максимуми“ на много видове жаби са определени от няколко изследователи. При тази процедура водата, в която е потопена жабата, се нагрява постепенно с около 2 градуса по Фаренхайт [1°C] в минута. С постепенното повишаване на температурата на водата жабата в крайна сметка става все по-активна в опитите си да избяга. Ако размерът и отворът на контейнера ѝ позволяват да изскочи, тя ще го направи.“
Което не е толкова добра метафора за нещата от живота, но поне е по-точна от научна гледна точка.
