„Хормонът на любовта“ окситоцин може да помогне за възстановяването на разбито сърце

Окситоцинът е хормон, произвеждан от мозъка (по-специално от хипоталамуса) и освобождаван в кръвта. Често се представя като „хормон на любовта“ или „любовен наркотик“, защото може да ни помогне да се свържем социално с другите и да генерира чувство на щастие. Но този хормон може да е в състояние и да лекува сърцата след сърдечен удар, заключава проучване, използващо даниото, известно още като риба зебра, и човешки клетки.

Наред с предизвикването на положителни чувства, окситоцинът всъщност има и други функции: този хормон може да предизвиква контракции в матката и да помогне за регулиране на лактацията, производството на тестостерон, транспорта на спермата и еякулацията.

Сега едно проучване откри и друга потенциална функция на „хормона на любовта“ – че може да насърчи регенерацията на сърцето след инфаркт.

Сърцето се състои от слоеве, включително външния слой (епикард) и средния слой (миокард). По време на инфаркт, кардиомиоцитите – високоспециализирани клетки, отговорни за сърдечните контракции – умират. Това може да е проблем, тъй като те не могат да се заменят. Въпреки това, някои проучвания показват, че подгрупа от клетки във външния слой на сърцето може да претърпи препрограмиране, за да станат подобни на стволови клетки, наречени прогениторни клетки, получени от епикарда (EpiPC). Това е важно, тъй като те могат да се регенерират в различни видове сърдечни клетки, включително кардиомиоцити.

При естествени условия производството им обикновено е неефективно за регенерация на сърцето при хора, така че трябва да се разработят други механизми.

Изследователите използват именно риба зебра, за да изследват ролята на окситоцина, тъй като тя може да възстанови сърцето си, дори когато 1/4 от него е загубено, обикновено от кардиомиоцитна пролиферация и EpiPC.

Рибка зебра

Как рибките постигат това? Учените се опитват да отговорят на този въпрос, като нараняват сърцето на рибата (чрез замръзване) и установяват, че експресията на информационната РНК за окситоцин се увеличава в мозъка 20 пъти. След това окситоцинът се придвижва до външните слоеве на сърцето на рибата и се свързва с окситоциновия рецептор, което от своя страна задейства молекулярна каскада, в която локалните клетки в крайна сметка се разширяват и развиват в EpiPC. След това тези EpiPCs мигрират в средния слой на сърцето, за да се развият в кардиомиоцити.

„В изследването си показваме, че окситоцинът, невропептид, известен още като хормона на любовта, е способен да активира механизми за възстановяване на тъканта на наранени сърца при рибата зебра и човешки клетъчни култури, отваряйки вратата към потенциални нови терапии за регенерация на сърцето при хора“, казва водещият автор Д-р Айтор Агире в изявление.

Но дали този процес се среща само при даниото?

Не. Изследователският екип след това разглежда човешка тъкан ин витро като тества 15 различни неврохормона и така установява, че само окситоцинът стимулира култури от индуцирани плурипотентни стволови клетки (hIPSC) да станат EpiPC. Тази стимулация се извършва при два пъти по-висока от базалната скорост (в биологията – скоростта на непрекъснато снабдяване с някакъв химикал или процес) и всъщност е много по-силна от всички други молекули, за които е известно, че стимулират производството на EpiPC при мишки.

Когато окситоциновият рецептор е нокаутиран, EpiPC клетките не са активирани за регенериране в културата. Екипът също показва, че има връзка между стимулирането на EpiPC и окситоцин по път, за който е известно, че регулира миграцията, растежа и диференциацията на клетките.

„Тези резултати показват, че е вероятно стимулирането от окситоцин за производството на EpiPC да е еволюционно запазено при хората в значителна степен. Окситоцинът се използва широко в клиниката по други причини, така че прилагането му при пациенти със сърдечно увреждане не изисква особено въображение. Дори ако сърдечната регенерация е само частична, ползите за пациентите могат да бъдат огромни“, добавя Агире.

„След това трябва да разгледаме окситоцина при хора след сърдечно увреждане. Самият той е краткотрайно в кръвообращението, така че неговите ефекти при хората могат да бъдат възпрепятствани от това. Лекарства, специално разработени с по-дълъг полуживот или по-голяма ефективност, могат да бъдат полезни в тази ситуация. Като цяло са необходими повече предклинични тестове при животни и клинични тестове при хора, за да продължим напред“, заключава Агире.