Феручо Ламборгини и създаването на една емблематична автомобилна компания
Историята на една от най-красивите и може би най-скандални автомобилни марки, насочва вниманието ни към Феручо Ламборгини. Автомобилната компания, която ще бъде създадена и кръстена на него и от него, днес се разглежда с особен интерес и интегрира някои от най-свирепите автомобилни иновации, днес Феручо можеше да празнува своя 105-и рожден ден, но животът за автомобилния дизайнер приключва през далечната 1993 г.
За него не се знае толкова много, поне в началото. Родителите Антонио и Евелин живеят в Северна Италия и се занимават с фермерство. Не се знае кой знае какво точно детство е имал бъдещия дизайнер, но се смята, че още тогава бил впечатлен от всички машини, които семейството притежавало. Привлечен от механиката, младежът започнал да изучава всичко, което може да докосне. Най-накрая е изпратен в техническия университет в Болоня.
През 1940 г. е зачислен в кралските ВВС на Италия. Там работи като механик в италианския гарнизон на остров Родос. Армията го повишава до отговорник и специалист на автомобилната механика, докато през 1945 г. островът не пада под британска власт. Феручо е изпратен като затворник и лежи една година. Веднъж щом е освободен, по стара италианска традиция, Феручо бърза да се ожени и за жалост, когато съпругата ражда сина Антонио, умира по време на раждането. Механикът имал малко време да страда, а малко след това отваря малък гараж близо до Болоня, където работи върху най-различни машини – автомобилният свят тепърва прохожда и като човек с визия и идеи за подобряването на машините, все пак това е времето на автомобилната индустрия.
В свободното си време, техникът работи върху един стар Fiat Topolino, който закупил за жълти стотинки преди няколко години. Започнал да подобрява някои основни части и да се опитва да го подобри. Все пак притежава малка градска кола, със 750-кубиков двигател. Изрязва покрива, чисти двигателя, пили буталата и около година по-късно влиза в състезанието Mille Miglia. Неговото участие приключва след близо 1500 километра, когато возилото влиза в ресторант в град Фиано, провинция Торино. Малко след това Ламборгини се отказва от състезанията и решава, че повече няма да участва, държи обещанието до 60-те години на миналия век.
През 1949 г. започва да работи в нова фирма Lamborghini Trattori – компания за трактори, която във времето си може да се смята за еквивалент на компанията John Deere. Оказва се, че докато автомобилите са скъпо удоволствие, Феручо печели още повече от селскостопанска техника. Банковата сметка започва да набъбва бързо и след като има само една страс в живота, покупката на лъскави автомобили стартирала като едно по-сериозно хоби. Бързо сменил малкия Fiat, който през последните години се оказал основно средство за транспорт. През 50-те години на миналия век вече имал в гаража си няколко модела на Lancia и Alfa Romeo, в един момент решил да вдигне малко спектъра и закупува Mercedes-Benz 300SL Gullwing, Jaguaer E-Type, две Maserati 3500GT и още много други. Последните две машини са закупени, след като става ясно, че Адолфо Орси създава Maserati от абсолютната нула, защото е бедно момче, което трябва да проправи пътя си напред. Феручо го уважава, но признава, че не харесва много автомобилите му, те изглеждали по-тежки и не се движели толкова бързо.
През 1958 г. Ламборгини пътува до Модена, за да закупи Ferrari 250GT с тялото на Пининфарина. В последствие купува няколко модела, включително и дизайнерски Скаглиети 250 SWB Berlinetta и 250GT 2+2. Феручо наистина харесва автомобилите, но си мисли дълго време, че Енцо наистина притежава цялостната формула за създаването на суперколи, проблемът идва с нещо друго – същите били твърде шумни и често дразнели съседите. Самият Ламборгини също не харесвал мощния рев, понякога главата му пищяла след по-дълго каране. В последствие ще има едно изказване, което ще хвърли ръкавицата и ще промени автомобилната история завинаги. Трактористът ще признае, че това са състезателни коли с разрешително за движение по пътя и освен това имат много лош или почти никакъв интериор. Допълнителни проблеми правили съединителите, които често трябвало да се подменят и включвали скъпи разходки до Модена за смяна.
Техниците на Енцо често се мотали около колата, преди да започнат изобщо да започнат да работят, защото им се плащало на час. Това направило много лошо впечатление на Феручо. Най-накрая иска да се срещне със самия собственик. Не може компания с толкова скъпи автомобили да има толкова слаба поддръжка. При това на фона на толкова много конкуренти. Ламборгини не получава особено внимание, Енцо има особена гордост и е готов да влезе във война с всеки критик. Трактористът с повече пари не може да се меси в автомобилната индустрия. Ядосан от фактите, собственикът на дефектни автомобили се прибира у дома си и за удоволствие започва активната модификация на машината, като основната му цел е да подобри стоковото 250 GT. Докато работи, започва да си мисли дали не е време да възроди отново една автомобилна индустрия.
С поставената нова цел – да създаде перфектна спортна кола, която никой до този момент не можел да произведе. Фокусът бил насочен към проблемите, които всички останали компаниии имали. Ferrari предоставяли невероятна мощност, но липсвала стабилност на пътя, както и качество на возене и някаква форма на интериор. Maserati били тежки и бавни, следователно отговорът на всичко това бил някъде по средата и Ламборгини подходил колкото се може по-разумно. Най-важното е, че когато започнал да работи, не започнал да търси автомобилни компании за части, повечето взимал директно от тракторния завод и така увеличил три пъти своята печалба, при това само на сглобяване. През 70-те години на миналия век идва петролната криза, която се отразява на абсолютно всеки, включително и на Феручо.
Компанията му за земеделска техника, отговорна за 1/3 от импортите в Южна Африка, официално получава отказ на една от големите поръчки. Боливийската армия няма намерение да закупува трактори от Геноа, а след като работниците на Феручи са в съюз, те не могат да бъдат уволнени. По всичко личи, че една от най-жестоките кризи пристига. Ламборгини продава около 72% от своята компания на SAME – конкурент в производството на земеделска техника. Малко след това положението става още по-сериозно, защото целият франчайз лети надолу и никой няма намерение да закупува нов автомобил. Единственият вариант е помощ от чужбина и някогашният механик търси помощта на Джордж-Хенри Росети, заможен швейцарски бизнесмен и близък приятел. Двамата подписват договор и срещу сумата от 600 000 долара, Росети получава 51% от автомобилната компания.
Това била достатъчна сума, за да държи автомобилната дивизия на върха. Феручо остава във фабриката и работи, дори и да няма мажоритарния дял. Неговият партньор рядко се появява и не се интересува какво наистина се случва от другата страна. След като петролната криза продължава, повечето клиенти предпочитат да карат практични и малки автомобили, които да подобрят икономията на гориво. През 1974 г. Феручи вече е толкова ядосан на случващото се, че официално замразява своето име и отказва да работи повече в тази индустрия.
Продава останалите си 49% на Рене Лемер – приятел на Росети и официално приключва връзката си с автомобилния свят. Производителят започва да работи в тежката индустрия, но също така инвестира много внимание в производството на климатици. Една година по-късно прекратява всякаква дейност и се пенсионира в огромно имение в Централна Италия. Обратно във фермерските си корени, собственикът започва да се занимава с винарство и лов. Създава си дори самостоятелно голф игрище. Италианците са известни със своята страст и на 58-годишна възраст Феручо става баща на Патриция Ламборгини. На 20 февруари един от най-страстните автомобилни създатели приключва своя живот в болница в Силвестрини.
Нека отговорим някои основни факти около автомобилното завещание. Емблемата на неговите автомобили може би напомня на мнозина, че става въпрос за бикове, но има слухове, че това е телец – неговата зодия. През 1962 г. Ламборгини посещава ранчо в Севиля, където вижда бойни викове. Животните му харесват толкова много, че дори осиновява едно животно. След като ранчото е собственост на Дон Едуардо Муира, не трябва да се изненадваме от факта, че четвъртият емблематичен модел носи същото име. Дон Едуардо е повече от щастлив и дори горд, че легендарният италианец се е вдъхновил от неговите животни. Моделът Islero е кръстен на бика, който убива тореадорът Манолете през 1947 г. Espada пък е испанското име на шпагата, която се използва по време на корида.
Последният бикоборец е Urraco – кръстен на порода бикове. Следващият модел вече носи името Countach и показва една малко по-груба дума, използвана от някои мъже, за описването на красива и женствена дама. Според легендата, дизайнерът Нюсио Бертоне казал точно това, когато видял първия прототип и така и останало. Впрочем почти всички автомобили са кръстени на бикове и всеки един от Diablo до Murcielago са именно бикове или тореадори, които са направили невероятно шоу за публиката. Днес знаем, че италианската автомобилна компания е част от немския гигант VW Group, докато тракторите също са част от SAME.
Синът Тонино работи върху марка дрехи, докато дъщерята запазва традицията на винарната на баща си. Що се отнася до автомобилите, те продължават да са на съвършената висота, както се очаква.
