Еднояйчни близнаци, отгледани в САЩ и Корея, показват изненадващи разлики в IQ

Двойка еднояйчни близначки, израснали в различни страни, показват неочаквано голяма разлика в когнитивните си способности, като в същото време проявяват силно сходни личностни черти. Сравнението на характеристиките им хвърля нова светлина върху популярната дилема дали човек се формира повече от гена или от възпитанието.

Родени в Сеул, Южна Корея, през 1974 г., сестрите се разделят на двегодишна възраст, когато едната близначка се губи, докато семейството е на пазар. Въпреки че родителите ѝ се появяват в телевизионно предаване за изчезнали хора, младото момиче не може да се събере с тях и в крайна сметка е осиновено от двойка в САЩ.

Докато израства в Щатите, осиновената близначка не знае, че има сестра, докато през 2018 г. не представя ДНК-то си в южнокорейската програма за събиране на изгубени членове на семейството. Две години по-късно тя получава съобщение, че има не само еднояйчна близначка, но и по-големи брат и сестра.

След като се събрали отново, двете преминали серия от тестове, предназначени да оценят тяхната интелигентност, личностен профил, психично здраве и медицинска история. Донякъде изненадващо, резултатите разкриват, че коефициентът на интелигентност на момичето, израснало в САЩ, е с 16 точки по-нисък от този на израсналото в Корея.

Резултатите противоречат на предишни изследвания на еднояйчни близнаци, които показват средна разлика в интелигентността не повече от 7 точки. Коментирайки неочаквано голямата дупка между двете сестри, авторите на изследването пишат, че „е поразително, че близнаците показват съществени разлики в когнитивните способности, които принципно са свързани силно с генетиката“.

Трудно е да се каже дали тази разлика е причинена от различното им възпитание, въпреки че изследователите отбелязват, че сестрата, израснала в САЩ, е претърпяла три предишни сътресения на мозъка, което може да е повлияло на когнитивните ѝ способности.

Изследователите разкриват още, че „цялостната конфигурация на личността на близначките е сходна, което съответства на научната литература за умерените генетични влияния върху личността в зряла възраст“.

„Забележително е, че и двете са с подчертано висок показател за чертата Съвестност, което показва, че и двете са целенасочени, добре организирани, послушни и стремящи се към постижения.“ Интересен е фактът, че тези прилики се запазват въпреки контрастния житейски опит и домашната им среда, и подчертава ролята, която генетиката играе при определянето на темперамента на човека.

Например, докато корейката описва израстването си в любящо и хармонично семейство, американката съобщава за по-сурово възпитание, оцветено от редовни конфликти и развод на осиновителите ѝ. Въпреки това двойката има идентични резултати за самооценка и много сходни профили на психичното здраве.

Двойката има и общи аспекти на медицинската си история, като и двете са претърпели операция за отстраняване на тумор на яйчниците. Въпреки това те се различават по отношение на своите културно заложени идеологии, като израсналата в САЩ, демонстрира по-индивидуалистични възгледи, докато израсналата в Корея има по-колективистични ценности.

Разбираемо е, че случаите на близнаци, отгледани в различни среди, са редки и за да се изгради стабилна статистика с категорични заключения, трябва да се проучат повече от тях. Въпреки това изследването ни предоставя някои интересни нови идеи за генетичните, културните и екологичните фактори, които влияят върху човешкото развитие.