Дори ако оцелеем ядрената война, гладът вероятно ще ни убие
Заплахата от ядрена война вече не доминира в заглавията и кошмарите, но това не означава, че е намаляла. Всъщност ново проучване показва, че вероятно не разбираме колко всъщност опустошителен би бил един подобен взрив, защото се фокусираме само върху първоначалните щети, а не върху последващите ефекти основно върху източниците на храна.
Най-страшното заключение от изследването е, че дори ограничен обмен от малки арсенали може да убие милиарди хора от държави, необвързани в конфликта.
Ядрените арсенали, изградени от САЩ и Съветския съюз, бяха толкова огромни, че и двете страни признават, че използването им би предизвикало „гарантирано взаимно унищожение“. Както гласи аргументът, дори ако едната страна се намеси първа и попречи на повечето от оръжията на другата нация да бъдат активирани, пак ще има достатъчно щети, за да се предизвика колапса и на цивилизацията на инициатора.
Проучванията на Венера и Марс допълват знанията ни за това колко крехък може да е животът на Земята, което ни довежда до концепцията за „ядрена зима“, където един голям ядрен конфликт може да потопи света в мрак, подобен на този след удара на астероида, убил динозавърите.
През 90-те години обаче и на двете страни договарят намаляване на запасите си от ядрени оръжия – от което широката общественост може би започва да предполага, че вече няма поводи за притеснение за край на цивилизацията. Но това не е така, според статия в Nature Food.
Изследователите актуализират изчисленията за ядрената зима като добавят в тях и по-малките ядрени арсенали и огромния напредък в моделирането на атмосферата през последните 40 години.
От това те заключават, че саждите, изхвърлени в горните слоеве на атмосферата от пожари, предизвикани от ядрени взривове, биха намалили производството на основните хранителни култури толкова много, че смъртните случаи от глад ще надхвърлят далеч тези от преките ефекти на бомбата (или бомбите…). Не трябва и да се осланяме на морските дарове – морската продуктивност също ще спадне драстично.
Екипът моделира един сценарий, при който конфликтът между САЩ и Русия ескалира – все още собствениците на най-много ядрени оръжия, въпреки че всяка от тях демонтира по-голямата част от бойните си глави. С повдигане на повече от 150 милиона тона сажди в атмосферата, подобно събитие би оставило всяка нация на Земята неспособна да изхранва населението си с възможни изключения за Австралия, Нова Зеландия и части от Южна Америка.
Пшеница в Томска област, Сибир
Авторите също така разглеждат сценарии за война между Индия и Пакистан, която ще стане ядрена, като се има предвид техният по-ограничен оръжеен капацитет. Ако войната включва 100 ядрени оръжия със средна мощност от 15 килотона всяко, авторите изчисляват прекия брой на жертвите на 27 милиона – ужасяващо количество, но около половината бройка загинали от Втората световна война. Същевременно обаче 5-те мегатона сажди от последвалите пожари ще намалят глобалното производство на калории със 7% и ще доведат до смъртта на около 255 милиона души от липса на храна през следващите 2 години. И повечето от тези смъртни случаи биха били извън воюващите нации. По-голям, но все пак „ограничен“ обмен може да доведе до смъртта на над 2 милиарда.
В случай на нации с по-големи арсенали, използващи само няколко от оръжията си за бойни цели, както някои руски лидери намекнаха, че биха могли да направят, последствията може да са подобни. Целият свят има интерес от осигуряването на мир между държавите с ядрено оръжие, въпреки че работата на екипа потвърждава, че руското селско стопанство е особено уязвимо от малки намаления на слънчевата светлина.
По-ефективното използване на хранителните запаси – намаляване на отпадъците и директна консумация на зърнени храни, с които в момента се храни добитъка – може да осигури значително облекчение в по-ограничените военни сценарии. От друга страна, авторите отбелязват, че не са взимали предвид евентуалните щети върху озоновия слой, които биха могли да направят всичко още по-лошо.
Подобно моделиране винаги изисква някои предположения – например, в този случай, че нациите ще отговорят, като запазят производството на храна у дома, вместо да оставят местното население да гладува, за да предотвратят масовия глад. Авторите също не допускат правдоподобния сценарий, че първоначалният глад ще предизвика нови войни за оставащите ограничени хранителни запаси
„Данните ни казват едно нещо: трябва да предотвратим ядрена война“, казва в изявление професор Алън Робок от университета Ръджърс. „Абсолютната забрана на ядрените оръжия е единственото дългосрочно решение.“
