DINCH срещу фталатите: Кое е по-безопасно за здравето ни

Фталатите са навсякъде в съвременния живот: в шампоаните, в сапуните… И именно понеже са толкова често срещани, бихме разумно предположили (и със сигурност се надяваме), че нямат никакви нежелани ефекти върху нашето здраве.

Все повече доказателства обаче показват, че това може да не е така.

Така DINCH – по-слабо проучена алтернатива – е приветстван като по-безопасен вариант и става все по-често срещан заместител на фталатите в ежедневните ни продукти. Но какво е това вещество? И което е по-важно, наистина ли е по-безопасно за нас от фталатите, които трябва да замени?

Обща химична структура на ортофталатите

Какво представляват фталатите?

Първо, нека поговорим за фталатите – те са група химикали, известни като пластификатори, предназначени да омекотяват пластмасите, като така ги правят по-малко чупливи и по-издръжливи.

„Те се използват за осигуряване на гъвкавост на пластмасите. Сетете се за гумените патенца и колко могат да се огъват. Това се дължи на фталатите във винила“, обяснява изследователят от Националния институт по стандарти и технологии Джон Куклик.

За да постигнат това, те си проправят път между полимерните вериги, които изграждат пластмасата, увеличавайки пространството между тях. По същество те действат като смазка като така позволяват на веригите повече свобода на движение и осигуряват буфер между една верига и друга.

Но употребата им не е ограничена до пластмаси: фталати могат да бъдат намерени във всякакви обикновени домакински артикули – от бои, лакове за нокти и за коса до перилни препарати и домакински почистващи продукти. Също и във винилови подови настилки, градински маркучи, опаковки за храни и детски играчки.

По принцип е почти невъзможно да ги избегнем. Те дори се намират в прясно снесени птичи яйца и в делфините.

Но защо са „лоши“?

За съжаление, тези химикали нямат най-чистата репутация. „Някои видове фталати влияят на репродуктивната система при животните“, казват от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC, САЩ). И все пак „ефектите върху човешкото здраве от излагането на ниски нива на фталати не са толкова ясни“, добавят те.

Но това, което знаем, не ги представя точно в най-добра светлина. За тях е известно, че смущават ендокринните системи, което означава, че могат да повлияят на хормоните. Поради това се свързват с различни репродуктивни проблеми и проблеми с плодовитостта.

Едно проучване от 2018 г. например установява, че фталатите могат да разрушат плацентата през първия триместър, което може да помогне да се обясни защо преди това са били свързвани със загуба на бременност и трудности по време на раждане.

Други изследвания показват, че могат да повлияят на нивата на тестостерон и функцията на тестисите при възрастни мъже.

Едно проучване от миналата година свързва химикалите със 100 000 ранни смъртни случая годишно в САЩ, особено поради сърдечни заболявания. Те също са били свързвани с множество други състояния в миналото, включително астма, рак на гърдата и аутизъм.

И все пак отново: „Необходими са повече изследвания, за да се оцени въздействието върху човешкото здраве от излагането на фталати“, заключават от CDC.

Има обаче вече призиви фталатите да бъдат заменени с други химикали като например DINCH. Но какво е DINCH?

Диизононил циклохексан-1,2-дикарбоксилат

Какво е DINCH?

Подобно на фталатите, DINCH или диизононил циклохексан-1,2-дикарбоксилат също е пластификатор като функцията му е подобна: да подобри гъвкавостта, издръжливостта и дълголетието на пластмасите. Те също и изглеждат подобно като и двете са безцветни, мазни и течни.

За разлика от фталатите, които са въведени за първи път през 20-те години на миналия век, DINCH е сравнително нов, като се използва в търговската мрежа от 2002 г. През 20-те години оттогава той се превръща в обичаен заместител на фталатите във всякакви продукти, включително медицински устройства, опаковки за храни и играчки. Но по-безопасен ли е от тези химикали?

Едно скорошно проучване установява, че метаболит на DINCH – вещество, произведено при разграждането му – присъства в 98% от изследваните проби от урина. Въпреки че това може да предполага, че излагането на DINCH е високо, концентрацията е 275 пъти по-ниска от тази на най-разпространения фталатен метаболит.

Що се отнася до това какво значение може да има това излагане за нашето здраве, проучването не установява, че DINCH пречи на естрогена или прогестерона – два хормона, важни за поддържането на здрава бременност – което е в съответствие с предишни изследвания на човешки клетки, които предполагат, че DINCH и неговите метаболити не засягат ендокринната система. Това обаче не доказва, че няма вреден ефект, добавят авторите. Подобно на фталатите – необходими са повече изследвания за ефекта на DINCH върху човешкото здраве.

Но не всички проучвания стигат до такива положителни заключения относно DINCH. Едно от тях от 2015 г. установява, че един от метаболитите може да наруши метаболитните процеси в животинските тъкани и „може да повлияе на ендокринната система на бозайниците“.

Отново изследователите съветват техните констатации да се приемат с повишено внимание: „В момента е трудно да се прецени дали излагането на тези химикали представлява риск за човешкото здраве, преди да проведем повече изследвания върху in vivo модели“, каза водещият автор на изследването д-р Василиос Пападопулос.

Друго проучване установява, че DINCH „вероятно причинява преждевременно стареене на тестисите и нарушен метаболитен капацитет на черния дроб“ в мъжкото потомство на изложени бременни плъхове.

Разбира се, тези изследвания са върху животни, а не върху хора. Въпреки това, много малко изследвания са направени за потенциалните ефекти на DINCH върху човешкото здраве, особено в сравнение с обширната литература за фталатите.

Засега DINCH продължава да се използва като техен заместител, но продължават и изследванията за потенциалното му въздействие върху нашите хормони и здраве. За съжаление, все още е твърде рано да се каже дали е „по-безопасен“ от химикала, който замества. Но с нарастващото му разпространение в пластмасите, да се надяваме, че няма да се наложи да чакаме твърде дълго, за да разберем.