Аристарх Самоски – астрономът, който доказа движението на планетата и потъна в забрава
Много преди Николай Коперник да докаже, че Слънцето се намира в центъра на галактиката и планетата ни се върти около него, друг астролог и математик дава идеята за подобна концепция. Истината е, че Коперник не прави нищо друго за хелиоцентричната система, освен да повтори идеята на Аристарх Самоски. Причината да не успее да получи тази слава е наличието на противници като Аристотел и Птолемей.
Оригиналният текст с работата му е отдавна изгубен, но някои учени все пак дават свобода на неговото проучване като показват интересна гледна точка под формата на споменаване в други материали. Всеки велик учен може никога да не получи уважение за своя труд. Аристарх е може би най-ранното доказателство на големите загуби в науката, точно както се случва в модерната история с Тесла. Достатъчно е да има голям брой противници. В науката всяка теория е точно толкова крехка, колкото и създателят ѝ. Ето какво пише Архимет, когато говори за работата на Самоски:
„В момента осъзнаваме, че „вселената“ името, което получаваме от повечето астрономи е сфера, а нейният център е Земята. Радиусът и от центъра до всяка точка е равен на радиуса от центъра на Слънцето до всяка друга точка. Това е най-често срещаното мнение. Архистарх донесе книга с някои интересни хипотези, където се появява твърдението, че вселената е много по-голяма от „вселената“, която точно споменах. Неговата идея е, че звездите и Слънцето са добре позиционирани и Земята се върти около него в кръг, което лежи в центъра на орбитата и сферата на звездите е ситуирана в центъра.“
Самоски вярвал, че звездите са много по-далече, отколкото неговите колеги подозирали. Генерален проблем за теорията обаче е липсата на доказателства, които днес могат да бъдат открити единствено с помощта на телескоп. Същият не е бил наличен между 310-230 г. пр. Хр. За съжаление едва след век идеята му започва да трупа скорост и точно това позволява векове по-късно Николай Коперник да започне да работи върху тази идея. Нютон допълва теорията с помощта на закона за гравитацията.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=877028
Друга интересна подробност е, че именно Самоски първи успява да установи, че Слънцето е много по-голямо, отколкото планетата, която прави сферични кръгове около него. За жалост са били необходими около 2000 години, за да може отрицанието му да се превърне в доказателство. Нещо повече, за да докаже размерите на основния източник на светлина и топлина, Аристарх използва Луната. За целта следи онези моменти, когато единственият спътник на планетата не е в пълнолуние.
В началото и в края на всеки месец и с помощта на геометрията изчислява, че в този момент ъгълът между Слънцето и Луната е 87 градуса. С правилните изчисления той смята, че звездата в центъра на галактиката е на около 18-20 пъти по-далече от Луната. Истинската стойност е 89,5 градуса, което за пореден път доказва, че Аристарх е бил много близо до истината. Единствената разлика е, че разстоянието е около 400 пъти по-голямо. Трябва да признаем, че въпреки минималните пропуски можем да открием, че гръцкият учен е бил много близо до целта.
Заглавна снимка: By Dr. Manuel – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19032134
