7 домашни предмета, които имат интересна история

По целия свят, от най-скромната колиба до най-разкошното имение, домовете ни винаги са били място за почивка от света. За много от нас по време на карантината домовете бяха целия свят.

Когато се замислим какво прави живота ни вкъщи поносим днес, ​​веднага се сещаме за всиките електронни устройства, които ни позволяват да останем свързани с целия свят. Може обаче да се изненадаме, когато разберем, че за нашите предци много от домашните предмети въобще, които приемаме за даденост днес, като салфетки, вилици и матраци, по подобен начин някога са били чудеса на комфорта и технологиите – достъпни само за малцина. В нашите домове може да се контролира температурата, има удобни меки мебели и ярки светлини, които се включват с едно движение, но преди всичко това е било лукс за крале и кралици. Домовете ни са замъци отвъд представите на пезантите. Нека разгледаме историята на някои от удобствата в домовете ни днес.

В някои домове камините горят от поколения

Докато съвременната камина се използват най-вече като интересен елемент за дизайна на една стая, в продължение на хиляди години тя е била необходим източник на топлина и светлина. Всички средновековни домове, независимо дали са хижи или имения, са построени около просто открито огнище. Семействата в цяла Европа са се събирали около камината, за да готвят и ядат, да разказват истории и да спят. Тя е била толкова важна за ежедневието, че огънят на огнището рядко е бил оставян да изгасне.

Някога вилицата се е считала за неморална, нехигиенична и инструмент на дявола

Както и на български, думата fork на английски произлиза от латинската дума furca, което означава вила. Първите вили за хранене са били използвани от управляващата класа в Близкия изток и Византийската империя. През 1004 г. Мария Аргирополина, племенница на византийските императори Василий II и Константин VIII, е омъжена за дожа на Венеция Пиетро II Орсеоло. Тя донася със себе си малък калъф с две златни вилици, които използва на сватбеното си угощение. Коато Мария почива 3 години по-късно от чумата, свети Петър Дамян обявява, че това е Божие наказание задето е използвала рогатия прибор. Така вилицата в Европа рязко изчезва за следващите 400 години.

Клечките за хранене предхожда вилицата с около 4500 години

Най-често се сблъскваме с уарибаши, които са клечки за еднократна употреба, направени от евтина дървесина. Те не са модерно изобретение. Уарибаши са използвани в първите японски ресторанти през 18 век. Има едно шинтоистко вярване, че нещо, което е било в устата на човек, взима аспекти от личността му – следователно, не клечките за хранене не се споделят, дори да са били измити.

Ключовете не винаги са били с джобни размери

Най-големият лукс не скъпите чаршафи или качествените бижута, а усещането за сигурност и защита, което идва, когато щракнете ключа в ключалката на вратата. Ключовете, които отварят дървените ключалки на масивните мраморни и бронзови врати на гърците и египтяните, можеха да бъдат с дължина до метър и са толкова тежки, че обикновено се носят прехвърлени през рамото – факт, който се споменава и в Библията – в Исая 22:22 пише: „И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом;“

Древните римляни, които са живели екстравагантно в повечето аспекти на живота си, са били изненадващо спартански що се отнася до спалните

Бедните спят на сламен матрак в обикновена дървена рамка. Ако кесията позволява, рамката е от бронз или дори сребро, и има матрак, пълнен с вълна или пух. Леглото – и само леглото – се намира в стая, наречена кубикулум (от която получаваме думата кабина) – малко пространство с малки прозорци, които пропускат малко светлина.

В Древен Египет възглавниците са били по-скоро като малки мебели

За онези от нас, които прекарват половината време за сън таркаляйки се си в опит да намерят перфектното положение, е трудно да си представят, че мекотата не винаги е била приоритет за човека. За мнозина, живеещи в древна Африка, Азия и Океания, възглавниците бяха по-твърди от пълнените възглавници, на които сме свикнали. Тези ранни възглавници, някои от които датират още от Третата династия на Древен Египет (около 2707 – 2369 г. пр. н. е.), изглеждат малко като столчета с детски размер. Тези стойки поддържат шията, а не главата, може би да предпазят сложните прически на египтяните.

Първите прото-салфетки са били на бучки тесто, наречени апомагдали

Използвано от спартанците, тестото се нарязвало на малки парченца, които се разточвали и омесвали на масата, а след употреба те били хвърляни на кучетата. С времето суровото тесто започва да се готви и става хляб. Тъй като на гръцката маса няма съдове, хлябът също служи и като лъжица и вилица за храната, която се нарязва на хапки, така че с помощта на хляба дискретно пръстите ни остават чисти.