Спортни хроники: Жени или мъже? Руските шампионки, които Западът определи като братя

Едва миналата година олимпийският спорт направи голямата крачка и разреши на спортисти, сменили биологичния си пол, да се състезават срещу съперници от другия пол.

Така беше адресиран проблем, който съществува вече цял век в света на спорта. Въпросът „мъж ли е или жена?“ е колкото неудобен, толкова и често задаван. Прочут е например случаят с бегачката на средни разстояния Кастер Семеня, но историята помни много други подобни.

Съмнения около пола не липсват и при легендарните съветски сестри Прес – Тамара и Ирина. Двете печелят общо шест олимпийски медала, пет от които златни. Подобряват и цели 26 световни рекорда, но съмненията около справедливостта на тези резултати остава чак до днес. Сестрите дори стават известни като братя Прес…

Тамара Прес

Те са родени в Харков в еврейско семейство. Майка им – Цили Шерман, е касиерка, а баща им – Натан Прес, е къртечар. Тамара е по-голяма с две години (1937 и 1939 г.). След избухването на Втората световна война семейството се мести в узбекския град Самарканд.

Като малки не проявяват особен интерес към спорта, но с годините Тамара расте висока и с атлетична фигура, която не остава незабелязана. По-голямата сестра започва да тренира лека атлетика и скачане, но треньорът ѝ – Владимир Бесекерних, я насочва към хвърлянето на диск. В началото новата дисциплина не ѝ допада, но се вслушва в думите на треньора.

Покрай Тамара, Ирина също се запалва по спорта. По препоръка на треньора Константин Капустянском започва да се занимава с бягане.

1955-а се превръща в ключова за развитието на двете: Ирина покрива норматива за 400 м на Спартакиадата при жените, а Тамара печели националното първенство на Узбекистан по хвърляне на диск. Бесекерних веднага я насочва към колегата си – легендарния треньор Виктор Иличич Алексеев, с молба да я приеме да тренира при него в Ленинград.

Тамара вече е чувала за именития треньор, под чието ръководство СССР има вече няколко олимпийски шампиони. Алексеев веднага се съгласява да я приеме и през 1955-а, когато е в 10-и клас, Тамара се мести в Ленинград.

Там останалите състезатели се държат резервирано към нея, защото единствена е от Узбекистан. Всички други са местни и завиждат, че „натрапницата“ взима мястото на някое местно момиче. Това обаче само мотивира допълнително Тамара, затова и по-късно Алексеев ѝ дава прякора ТТТ – „талант, труд и търпение“.

По-голямата сестра Прес подобрява няколко рекорда на СССР, но за малко пропуска Олимпиадата в Мелбърн през 1956-а. Година по-късно по-малката ѝ сестра Ирина също започва да тренира при Алексеев в Ленинград. По онова време тя вече се е специализирала не просто в бягането, но и в петобоя (80 м с препятствия, висок скок, мятане на гюле, дълъг скок и бягане на 800 м). След това печели младежката Спартакиада в петобоя и мятането на гюле.

Скоро сестрите Прес се превръщат в най-добрите спортистки в страната.

Ирина Прес

През 1958-а на шампионата на СССР Тамара претърпява неочакван провал и завършва едва четвърта в хвърлянето на диск. Разгневена от резултата си, печели титлата в мятането на гюле, като остава само на 20 сантиметра от световния рекорд.

Горе-долу по същото време сестрите започват да привличат и международно внимание. Не само със забележителните си резултати, но и с нетрадиционния си външен вид за спортистки, изразяващи се в мъжки черти на лицето и изявено мощни и широки тела.

На Олимпийските игри през 1960-а Тамара влиза като фаворитка и в двете дисциплини, докато Ирина, която държи извънолимпийския рекорд в петобоя, печели квота за бягането на 80 м с препятствия. Тамара печели сребро на диск, като губи от сънародничката си Нуна Пономарева, след което триумфира с първата си олимпийска титла, тласкайки гюлето на дистанция от 17.32 м.

Неочаквано, Ирина пък печели златния медал на 80 м с препятствия. Така сестрите си тръгват от Рим с два златни и един сребърен медал.

След триумфа им в Италия отзвукът за външния им вид става още по-силен. Западни медии наричат съветските сестри „братята Прес“, докато други ги обвиняват в приемането на мъжки хормони. Според трети, те са хермафродити и се настоява за изследване на пола им.

Но това не спира Тамара и Ирина.

Докато дойде време за следващата Олимпиада – в Токио, сестрите продължават с развитието си и стават още по-добри.

Ирина чупи рекорд след рекорд в петобоя, който най-накрая намира място в олимпийската програма, докато Тамара печели състезание след състезание в хвърлянето на диск и мятането на гюле, където започва да се изявява и Ирина, записвайки пети резултат в света.

Но пътят към медалите в Токио не е лесен. През 1962-ра Ирина получава сериозна контузия, която не ѝ позволява да тренира цяла година. Семейството ѝ я съветва да използва времето и да започне да учи. Приета е в железопътния институт в Москва, но няма как да зареже спорта.

Седмица преди Токио, тя има проблеми с мускул в гърба. Успява да стисне зъби и да преглътне болката и печели втора олимпийска титла с резултат от 5246 точки, който остава завинаги в историята като топ постижението в петобоя.

Големият проблем на Тамара е страхът от квалификационните състезания. В началото на състезанието в Токио тя мята диска на едва 50 м и влиза във финала на косъм. Там обаче постига резултат от 57.27 м, с което изпреварва със само шест милиметра състезателката на ГДР Ингрид Лотц.

По-късно Тамара Прес печели и третата си олимпийска титла – в мятането на гюле.

Сестрите привличат още повече вниманието към себе си. По време на интервюта чуждестранните журналисти често им задават неудобни въпроси за външния им вид. Ирина успява да се сдържи и реагира спокойно, докато Тамара често се гневи и губи самообладание. Такава е и по време на състезания, където често упражнява психически тормоз върху съперничките си.

Разбира се, това ѝ поведение засилва още повече съмненията и става повод за допълнителни неудобни въпроси.

Един неин отговор обаче ще остане в историята. „Аз съм шампионка и жена – мисля, че е лесно забележимо. Кариерата ми като спортист няма нищо общо с женствеността“, казва Тамара през 1964-та.

След Токио ‘64 кариерите на двете започват да залязват.

Тамара има желание да се състезава в Мексико през 1968-а, но конкуренцията се засилва и самата тя предпочита да не става обект на подигравки. Ирина продължава с образованието си, след което отново се завръща към спорта, но като треньорка в Динамо Москва. След това работи и в държавната агенция по физическа култура и спорт.

Сестрите Прес се отказват от спорта по едно и също време – Тамара на 29, а Ирина на 27 г. Това обаче буди огромни съмнения в чуждестранната преса. Отказването им още преди да навършат 30, което важи особено за Ирина, съвпада с въвеждането на проверката на пола на състезателите от Международната атлетическа федерация през 1967-а. Впоследствие редица спортисти се провалят на този тест, включително и няколко съветски.

Сестрите Прес обаче никога не са били подлагани на такъв тест.

Първото подобно тестване е планирано за Европейското първенство през 1966-а. Мярката е обявена точно преди състезанието. На него двете сестри трябва да се състезават, но в последния момент се отказват. Официалната версия е, че е трябвало да се приберат, след като майка им заболява сериозно.

Западните медии продължават да чакат Тамара и Ирина да бъдат тествани с новите тестове, но това така и не се случва. Джон Хоберман, който се занимава с историята на допинга в спорта, пише в книгата си за тях: „Очевидно беше, че има нещо нередно с тях. Дали бяха хермафродити, или използваха стероиди – тези въпроси бяха задавани от всички.“

Слуховете за това, че двете сестри са мъже, са опровергани, след разсекретяването на документите от евакуацията заради войната през 1942 г. В тях изрично се упоменава, че 5-годишната тогава Тамара и 3-годишната Ирина са генетично изцяло момичета.

Резултатите им никога не са поставяни под въпрос официално от нито една организация и до днес са записани в историята на световната лека атлетика.

Ирина умира на 22 февруари 2004-та, на 64-годишна възраст.

След активната си кариера Тамара също преминава в треньорството. Има няколко научни труда, като пише и няколко книги на спортна и педагогическа тематика. Умира през април 2021 г., когато е на 83.