Спортни хроники: Той нокаутира съдия, настъпи Матеус по лицето и стана най-обичаният №7 в Реал

Всеки велик клуб има по някой такъв футболист в историята си и често феновете го обичат повече от всички други. Той не е нито най-талантливият, нито най-титулуваният, не е рекордьор по голове и не вдига публиката на крака с атрактивни изпълнения. Но феновете го чувстват изключително близък, защото го приемат като един от агитката, достигнал до терена, за да защитава цветовете на любимия си отбор и да постига геройства с него.

За публиката на Реал Мадрид има един най-обичан номер 7 в историята на клуба, по-обичан и от великите Кристиано Роналдо и Раул.

Става въпрос за Хуан Гомес Гонсалес, известен като Хуанито, превърнал се в символ на възраждането на Реал през 70-те и 80-те.

Дребничкият нападател е запомнен и като лют провокатор, който обича да се замесва в инциденти, който събаря с удар съдия и настъпва по лицето Лотар Матеус.

Хуанито е от тези яростни характери, непонасящи загубите и е признавал, че от малък плаче, когато не победи. На 17 години преминава в Атлетико Мадрид и започва обещаващо, но получава толкова сериозна травма, че клубът прекратява договора му.

Той обаче вече е привърженик на градския съперник Реал и случилото се в Атлетико не го сломява – все пак мечтата му е да играе на митичния „Бернабеу“.

В скромния Бургос Хуанито успява да направи име, да вкара тима в елита на Испания и да стане една от младите звезди в страната си. Със своя ръст от само 169 см, той не се отличава нито с физика, нито с някаква невероятна техника, но е експлозивен, напорист дрибльор, който никога не се предава. По едно и също време печели интереса на Реал Мадрид и Барселона, а „блаугранас“ даже му предлагат двойно повече пари.

Сърцето му обаче не е на „Камп Ноу“. През 1977 г. Хуанито осъществява мечтата си и става футболист на Реал Мадрид, а при представянето си признава: „От всички клубове в света бих избрал Реал, от всички градове – Мадрид“. След време твърди и че ако не беше станал футболист, щеше да е сред ултрасите на Реал.

За Хуанито обаче трансферът при „кралете“ е и огромно предизвикателство в много сложен етап от клубната история. Отишла си е голямата генерация на Ференц Пушкаш и Алфредо Ди Стефано, осъществявала доминация цели 15 години на местната и европейската сцена. В Европа вече най-актуални са Аякс и Байерн Мюнхен, докато Испания в онзи момент принадлежи на Барса на Йохан Кройф.

Реал Мадрид обаче започва да се възражда с Хуанито в редиците си, който в следващите години става лидер на отбора и фаворит на феновете, макар и без да показва изумителна резултатност в нападението.

Дъщеря му си спомня, че той продължавал да ненавижда загубите и вкъщи мълчали по два дни, когато се случи Реал да загуби.

Съотборникът му от онези години Карлос Сантияна обяснява влиянието на Хуанито именно с неговия дух, заразителен за целия тим: „Той просто беше искрата, която ни липсваше преди идването му“.

Този дух обзема цялата съблекалня и извежда отбора до уникални обрати в безнадеждни ситуации. Реал Мадрид регистрира серия от фамозни крайни победи след поражения с по 2-3 гола в първите мачове: 3:0 над Селтик, 6:1 над Андерлехт, 3:0 и 5:1 над Интер, 4:0 над Борусия Мьонхенгладбах.

В тези 10 години на Хуанито в Реал се случва цели 15 пъти Кралския клуб да загуби първия двубой в Европа и после да отстрани противника. Благодарение на т. нар. „Дух на Хуанито“ Мадрид печели Купата на УЕФА в две поредни години, 1985 и 1986 г., но няма пълно щастие, защото най-значимият трофей липсва.

“Белите” се доближават на крачка от мечтаната Купа на европейските шампиони през 1981 г., когато се класират на финал срещу Ливърпул на „Парк де Пренс“. 8 минути преди края обаче Алън Кенеди бележи единствения гол за победата на англичаните, с което най-голямото желание на Хуанито остава неосъществено.

Поражението вади на преден план и най-лошото от характера на огнения №7. На коктейла след мача той обвинява за загубата Сантияна, защото съпругата му се появила в ложите на стадиона с жълто облекло – а това е цвят, приеман за нещастен в някои части на Испания. Двамата съотборници се изпокарват и дълго след случая не си проговарят.

Пиперливият характер на Хуанито му е носил още доста неприятности.

През 1978 г. реферът Адолф Прокоп признава късен гол на Грасхопърс срещу Реал и „Белия балет“ отпада за КЕШ. След края на мача Хуанито отива при съдията и стоварва няколко удара в главата му. УЕФА наказва нападателя с двугодишна забрана за участие в евротурнирите, която по-късно все пак е намалена наполовина.

През 1986-а срещу Ксамакс Хуанито наплюва Ули Щилике, негов бивш съотборник в Реал. Причината не става съвсем ясна, но двамата никога не са се харесвали, докато са били в един отбор в продължение на 8 г. Предполага се и че капитанът на Реал така и не простил на германеца, че е напуснал Мадрид.

Хуанито отнася и рекордна глоба от ръководството за участие в бой с бикове, а през 1987 г. идва финалната му издънка, заради която кариерата му в Реал приключва.

В първи двубой от полуфиналите за КЕШ Байерн Мюнхен отнася Реал с 4:1, а още през първата част Хуанито се разгневява заради груб фаул на Лотас Матеус. Испанецът първо рита Матеус в ребрата, а после го настъпва брутално по лицето.

Следва моментален червен картон и безмилостно наказание: 5-годишна забрана за Хуанито да участва в европейските турнири. Провинението идва прекалено за ръководството на Реал и след края на сезона Хуанито е продаден на втородивизионния Малага.

Така по тъжен начин приключва кариерата на Хуанито в Реал, играчът приключва и като цяло за големия футбол. Феновете дълго не прощават на клуба за продажбата на техния идол, а когато той се завръща на „Сантяго Бернабеу“ с екипа на Малага, публиката става на крака и го аплодира.

Впоследствие Хуанито става треньор и естествено мечтае да оглави Реал, но животът му завършва трагично.

На 1 април 1992 г. той отива на „Бернабеу“, за да гледа мача на Реал срещу Торино за Купата на УЕФА. Среща се със своите приятели от клуба и после потегля обратно с кола до Мерида, където е треньор.

Хуанито спи до шофьора по време на това пътуване, което така и не завършва за него. Колата се удря в камион при тежка катастрофа и Хуанито умира на място на 37 години.

И до днес в Реал Мадрид, притежаващ уникални легенди в своята история, няма друг футболист, който да е почитан както Хуанито.

От неговата смърт насам, в 7-ата минута на всеки домакински мач агитката запява: „Illa, illa, illa, Juanito maravilla“ („Хуанито чудото“). А когато започваше галактическата ера на Реал при Флорентино Перес, феновете вдигаха плакати, на които пишеше: “Не искаме 11 Галактикос, а 11 Хуанитос”.

Вероятно най-доброто определение на култа към тази личност дава журналистът от „Ас“ Томас Ронсеро. „Аз съм много повече хуанист, отколкото мадридист”, отсича той. “Защото Хуанито – това е Мадрид“.