Спортни хроники: „Такава сделка не се отказва“ – Как на 36 г. Ривалдо се озова в Узбекистан
През август 2008 г. световният шампион и звезда на бразилския футбол Ривалдо взе неочакваното решение да отиде чак в Узбекистан и да заиграе в местния Буньодкор.
Двукратният шампион на Испания с Барселона, носител на „Златната топка“ за 1999-а и на световната купа от 2002-ра, Ривалдо беше истински феномен в най-силните си години.
Един от най-талантливите, елегантни и технични футболисти на своето поколение, той може и да не беше чак толкова бляскав за медиите, колкото Роналдо или Роналдиньо, но в добрите си дни просто нямаше равен.
Заедно със споменатите двама свои сънародници, магьосникът сформира триото на мечтите в бразилския национален отбор, а в Барса самосиндикално дърпаше отбора към титлата.
Със световната титла през 2002 г.
Скоро след като премина 30-те обаче, атакуващият халф изглеждаше приключил с футбола на топ ниво. Разочароващият период в Милан, където стоеше предимно на резервната скамейка, беше последван от завръщане в Бразилия с екипа на Крузейро – само година и половина след като беше спечелил Световното първенство.
Дните му на терена изглеждаха преброени, но това се оказа заблуда, защото Ривалдо изкара още цели 12 години като активен футболист и изцеди всичко възможно от уморените си крака, като няколко пъти се отказваше и после се завръщаше.
Звездата се превърна във футболен пътешественик и изкара 4 години в гръцките Олимпиакос и АЕК, впоследствие дойде узбекистанският му период, а след него стигна чак до Ангола, преди да приключи отново в родината си.
Последното футболно десетилетие на Ривалдо е странно и на моменти направо куриозно, а най-любопитният сегмент от него определено е този в Буньодкор между 2008 и 2010 г.
Няма какво да се лъжем: мотивът на играча да се пробва в Узбекистан е изцяло финансов.
Стадиона на Буньодкор
Тогава той тъкмо се е насладил на страхотен сезон в АЕК, където се чувства комфортно с още четирима бразилци и двама португалци в състава.
Но в края на август 2008 г. Ривалдо оповестява, че потегля за Узбекистан – с „милион извинения“, че изоставя АЕК в самия край на трансферния прозорец.
„Беше трудно решение, но получих оферта, която е много добра за кариерата ми. Нещата се развиха толкова бързо, че трябваше да отида. Всеки друг на мое място нямаше да откаже такава сделка“, описва завоалирано бразилецът желанието да припечели една последна тлъста сума в своята кариера.
Договорът му е за над 10 млн. евро за срок от 2 години, уникални пари за 36-годишен футболист, чието кондиционно състояние отдавна не е цветущо и спринтьорските му способности са под въпрос.
Остава да се преодолее само една пречка – АЕК все още не се е съгласил да продаде Ривалдо, макар че той вече обявява напускането си.
Налага се Буньодкор да се бръкне и за трансферна сума от над 1 млн. евро, с която всичко вече е изчистено и приключението на звездата започва.
За опитен играч като бразилеца не е трудно да се адаптира към футбола в непознатата държава, а и всички обстоятелства са на негова страна.
Клубът Буньодкор е основан само няколко години по-рано, но благодарение на щедро (и анонимно) финансиране се издига скоростно в местното първенство и се хвърля да привлича и други звезди като Самуел Ето’о.
Ривалдо се присъединява към един вече силен за тамошните стандарти отбор, непобеден за 18 кръга в първенството.
Новото попълнение не губи време и бързо показва защо е привлечен с два гола в дебюта си за победа с 2:0.
Следват още седем попадения на сметката му, а Буньодкор става шампион два кръга преди края.
Няколко месеца на новото място са достатъчни на Ривалдо, за да приеме да удължи договора си, изразявайки готовност „да помогне за развитието на футбола в Узбекистан“.
„Доволен съм от условията и реших да остана в тази прекрасна страна няколко години“, радва се бразилецът.
Следващият му сезон е още по-силен и той се превръща в доминиращата фигура в местния футбол.
През 2009 г. Ривалдо е голмайстор на шампионата с 20 гола в 29 мача. Естествено, Буньодкор отново грабва титлата.
Световният шампион демонстрира способността си да бележи ефектни голове, да изпълнява статични положения и да отправя страховити шутове отдалеч с левия крак. В един момент Ривалдо влиза в уникална серия с покачваща се резултатност и в един мач се разписва веднъж, в следващия два пъти, после три пъти и на четвъртия мач цели четири пъти.
Единствената лоша новина е отпадането на четвъртфиналната фаза в азиатската Шампионска лига – където от Буньодкор се очаква по-добро представяне.
По времето на Ривалдо клубът назначава двама бразилски треньори (първо Зико, после Луис Фелипе Сколари), вероятно за да накара звездата си да се чувства още по-добре.
Успехите на Ривалдо на терена не спират и в новия сезон той продължава да се отличава с 6 гола в първите 11 мача… преди внезапно да обяви, че напуска.
Първоначално бразилецът не се впуска в обяснения и просто публикува в Twitter, че контрактът му е бил прекратен. Не след дълго истината изплува – Ривалдо съди Буньодкор за неизплатени заплати.
„Когато напусна си беше получил парите само за един сезон“, твърди адвокатът му. „Договорът просто не се изпълняваше“.
Може би най-любопитният детайл от казуса е признанието на адвоката, че Ривалдо е помолил за помощ лично Гулнара Каримова за разрешаване на въпроса.
Милиардерката е дъщеря на диктатора на Узбекистан Ислам Каримов и се смята, че именно тя е благодетелят в сянка на Буньодкор.
Освен това Каримова развива и кариера на поп дива под псевдонима GooGoosha. Ситуацията обаче не се стича добре за нея и заради конфликт с баща си, Гулнара започва да губи все повече от влиянието си, а днес вече е в затвора за корупция и пране на пари.
Трудно е да съчувстваме искрено на Ривалдо за начина, по който бива измамен в Узбекистан.
Съзнателно или не, докато е там, той се състезава в полза на един диктаторски режим – режим, редовно нарушаващ човешките права с произволни арести, мъчения и други порочни практики.
Диктатурата на Каримов само на пръв поглед няма нищо общо с футбола.
Всъщност, както бившият посланик на Великобритания в Узбекистан Крейг Мъри отбелязва, Буньодкор е създаден и бутан нагоре като част от кампания на президента да направи дъщеря си по-популярна.
Затова и бързото издигане на клуба не е никак изненадващо. Едва ли е случайно и че трофеите секват, когато се влошават отношенията между Гулнара Каримова и баща ѝ.
След края на авантюрата в Централна Азия, Ривалдо остава на терена още пет години. Първо той придобива родния си клуб Моги Мирим, а по-късно заиграва отново в него рамо до рамо със сина си Ривалдиньо.
И там не всичко се развива по мечтания начин и феновете се обръщат срещу боса, недоволни от управлението му. Клубът натрупва дълг и през 2015 г. Ривалдо официално го продава.
Така още един план на футболиста не се оказва докрай успешен след намерението му да припечели сериозно в Узбекистан.
Но каквито и да са обстоятелствата и мотивите му, неговите красиви изпълнения на терена остават завинаги – включително и тези във финансирания от диктаторския режим Буньодкор.
