Спортни хроники: Преди да направи скока на века, той беше просто побойник

Датата е 18 октомври 1968 година.

В леката атлетика се случва огромно събитие, съизмеримо с полета на Юри Гагарин в космонавтиката. Американският скачач Боб Биймън прелита толкова надалеч, че прескача почти целия пясъчник в сектора за дълъг скок на Олимпиадата в Мексико Сити.

Уреди, инсталирани покрай пясъчника, не успяват да измерят скока и съдиите са принудени да извадят добрите стари рулетки. Няколко часа по-късно е обявено – това е „скок в XXI век“.

Героят Биймън е роден в квартала Куинс, Ню Йорк, който тогава е известен и като „Ямайка“ и е тотално гето, пълно с наркомани и алкохолици. Боб не познава баща си, майка му умира от туберкулоза, а доведеният му баща го използва за боксова круша, когато се напие. Единственият роднина, който се грижи за момчето, е баба му.

В подобна среда Биймън няма много опции пред себе си. Сам признава, че още от малък си е падал по скъпите коли, пачките с пари и бляскавите вещи. Става член на местна банда от младежи и сякаш пътят му изглежда предопределен – но всичко се променя, когато негов приятел е застрелян пред очите му.

Тогава Биймън е само на 14. Самият той е изключван няколко пъти от училище, веднъж заради бой с учител. Всеки път обаче баба му успява да го убеди да се върне, както и да убеди училището да го приеме обратно. Тогава Боб дава обещание, че ще се поправи и наистина успява.

Тийнейджърът променя драстично поведението си, заляга над учебниците и завършва гимназия. После заминава да учи в университет, където се запалва по спорта. Трябва да избира между баскетбол и лека атлетика и тогава се спира на дългия скок.

В сектора за дълъг скок прави сериозно впечатление още от самото начало. Едва на 16 записва резултат от 7,30 м по време на училищно състезание, а оттогава постиженията му стават все по-внушителни.

Но не всичко е цветя и рози. Биймън често е наказван, а стипендията му е дори спирана, тъй като е открит борец за правата на чернокожите и отказва да участва в състезания срещу училища изцяло за бели, които подкрепят сегрегацията в САЩ по онова време.

Преди Олимпиадата през 1968-а, 22-годишният Биймън се намира в перфектна форма. Печели състезание след състезание, в едно от които побеждава носителя на световния рекорд Ралф Бостън. По време на подготвителния турнир преди Олимпиадата, Биймън регистрира 8,39 м – с четири сантиметра повече от световния рекорд, който тогава се дели от Бостън и Игор Тер-Ованесян (СССР). Заради сериозен попътен вятър обаче опитът му не е зачетен.

Вследствие на сериозните си политически убеждения и граждански позиции Биймън пристига в Мексико Сити без треньор. Боб заминава за Игрите като основен претендент за златото, а с подготовката му се заема именно Бостън, който е негов съотборник в националния отбор на САЩ.

Началото обаче е разочароващо, всъщност нервният Биймън е на крачка от провала – прави два фаула и е на един опит от дисквалификацията. След кратка консултация с Бостън, той възвръща увереността си и в третия си опит скача 8,19. Това е вторият най-добър резултат в квалификациите, само след този на Бостън от 8,27 м. Тер-Ованесян остава далеч назад със 7,74 м.

Така Биймън се класира за финала, но продължава да бъде изключително нервен и намира решението.

„Изпих няколко чаши текила. Трябваше да се успокоя. Правих и секс с една приятелка. Извърших най-големия грях в спорта“, споделя скачачът в интервю за „The Guardian“ през 2007 г.

Това се случва ден преди големия финал и дава резултат.

На стадиона в Мексико Сити 40 000 зрители, американецът се появява в сектора, замръзва за 20 секунди, след това побягва. Опитът му трае само 6 секунди, но това са едни от най-великите 6 секунди в олимпийската история!

Биймън развива такава скорост, че прелита отвъд системата за измерване.

Съдиите не могат да повярват на очите си. Специалната камера, която е инсталирана до пясъчника, е програмирана да отчита резултати до 8,70 м. Невъзможно е да отчете резултата на Биймън. Затова се стига до използването на обикновена рулетка и цели 20 минути по-късно резултатът е обявен: Боб Биймън, САЩ – 8,90 м.

Тъй като е в метрична система, резултатът не говори нищо на Биймън. Затова и той не успява да реагира веднага. Но след като разбира, че е скочил 29 фута и е подобрил световния рекорд (с цели 55 сантиметра), дава воля на емоциите си. Даже краката му омекват и той се свлича на земята.

Рекордът на Биймън остава в историята като „Скока на XXI век“ и като „Перфектния скок“.

Постижението му остава ненадминато чак до 1991 г., когато сънародникът му Майк Пауъл записа 8,95 м, който е актуален рекорд и до днес.

 Снимки: Wikipedia