Спортни хроники: Наркотици и несполуки съсипаха кариерата на един от най-резултатните бразилски нападатели

На 25 август 2000 г. Марио Жардел печели Суперкупата на УЕФА за своя Галатасарай с двата си гола във вратата на Реал Мадрид.

В мач, в който погледите са насочени към Луиш Фиго, направил сензационен трансфер от Барселона в Реал Мадрид, големият герой се оказва бразилският нападател.

Именно хищническият голов инстинкт на 26-годишния Жардел решава двубоя. Той бележи от дузпа през първата част, после Раул изравнява, също от бялата точка, но Жардел слага точка на двубоя със златен гол в 103-тата минута, за да закръгли 10 попадения в първите 4 мача за новия си клуб.

Тези, които го познават отпреди не са изненадани, че вкарва постоянно и че поразява точно най-добрите – така е правил във Вашко да Гама и Гремио в родината си, после и в Порто в Европа.

След триумфа на Галатасарай, възторженият турски вицепремиер Месут Йълмаз заявява, че Жардел е сред четиримата най-добри футболисти в света.

И в онзи момент това даже не звучи твърде преувеличено.

Едва на 26 Марио вече е отбелязал над 200 клубни гола, а изглежда, че най-добрите му години са пред него и че е въпрос на време да бъде привлечен от някой от топ клубовете на Европа.

Но вместо приказно развитие, кариерата му търпи разочарование след разочарование и накрая се превръща в кошмар. След безброй трансферни провали, през 2008 г. Жардел се оказва в австралийския Нюкасъл Джетс. Надебелял и силно зависим от кокаина, головият терминатор се превръща в пародия на самия себе си.

Трудно е да се повярва, че това е същият нападател с 233 гола в 231 мача за Порто и Спортинг, и още 34 в единствения му сезон в Галатасарай, въпреки постоянните проблеми с клубното ръководство.

Подобни статистики са доказателство какво можеше да постигне талантливият нападател, ако кариерата му не беше претърпяла тежки удари в решителните моменти.

А в пика на кариерата си Марио е истински голов хищник. Той неизменно преминава границата от 30 гола на сезон в първите си 6 години в Европа и е далеч по-разнообразен като стил на игра от други топ реализатори в онези години като Рууд ван Нистелрой и Филипо Индзаги.

В Порто Жардел избухва с по 37 гола на сезон в първите си две години в клуба. В Шампионската лига сред жертвите му са Барселона и Байерн Мюнхен след неспасяеми удари с глава.

Сезон 1999/00 е най-успешният на Марио при „драконите“, а в статистиката му се вливат още 54 гола в само 49 мача.

Очевидно е за целия свят, че Жардел е голова машина, но непрекъснато е пренебрегван от Бразилия, която разчита на невероятните Ромарио, Ривалдо и Роналдо.

Освен това, въпреки че завършва като голмайстор на Европа за втори пореден сезон, Жардел не получава „Златната обувка“ – и то за сметка на Кевин Филипс от Съндърланд заради по-ниския коефициент на португалското първенство спрямо Висшата лига.

Тези спънки го огорчават и през лятото на 2000 г. Жардел е на кръстопът. Самочувствието му на голаджия не е пострадало и знае, че е герой в очите на феновете на Порто, но се нуждае от промяна, за да може най-накрая да се докаже и да стигне до полагащото му се място в националния отбор.

Интер иска да привлече голмайстор и си харесва Жардел.

Но „нерадзурите“ в крайна сметка избират Хакан Шукур – човека, който изстрелва Галатасарай до спечелването на Купата на УЕФА. И вместо на „Джузепе Меаца“, Марио става заместник на Шукур в турския гранд.

На представянето си в Истанбул слиза от бяла лимузина и заявява, че иска да се докаже в силен европейски шампионат. Но разбира се, турското първенство е далеч от класата на тези в Англия, Италия и Испания.

Футболистът отново се представя страхотно и записва 34 гола през сезона, но животът му в Турция не потръгва и отново е обсебен от мислите за трансфер. Пак Интер се появява на хоризонта като опция, но наставникът Ектор Купер се отказа от него в последния момент.

Голмайсторът решава да се завърне в Португалия, но не в бившия си клуб Порто, а в лисабонския Спортинг.

През сезон 2001/02 Жардел катапултира „лъвовете“ до първата им титла от две десетилетия, отбелязвайки 42 гола в само 30 срещи. Неговите 55 гола във всички състезания са постижение, което кара Барселона да прояви интерес към бразилеца, но и това не е достатъчно за признание в родината му.

През цялата си кариера Марио изиграва едва 10 двубоя за националния тим, в които отбелязва едно-единствено попадение – направо трагично постижение за неговите възможности.

Независимо от внушителното му представяне с екипа на Спортинг, когато Луиш Фелипе Сколари обявява списъка си за Мондиал 2002, Жардел не присъства в него. Но са повикани средняци като Едилсон и Луизао…

Ударите на съдбата продължават. Бракът му се разпада, а в Барселона 13 млн. долара им се струват твърде много за голмайстора и прекратяват интереса си.

През есента на 2002 г. Марио Жардел се прибира в родината си и разпространява изявление, че повече не иска да играе за Спортинг и изобщо в Португалия.

Първоначално от клуба подхождат с разбиране към разклатеното психическо състояние на играча и му позволяват да остане временно в Бразилия при условие, че всеки месец изпраща медицинско свидетелство. Но търпението им бързо се изчерпва, тъй като Марио спира да изпраща документа от клиниката, която се грижи за него. В отговор спират заплатата му, а той иска разтрогване на договора по вина на клуба за неизплатени суми.

На повърхността изплуват и личните му проблеми, които преди това успява да прикрива благодарение на непрестанните голове. Във всеки от клубовете му знаят, че е своенравен и непредвидим, но никой не му прави проблеми, докато поразява противниковите мрежи.

В крайна сметка се завръща в Спортинг, но отминалите събития оказват пагубен ефект върху неговата кариера. Изпаднал в тежка депресия, той посяга към наркотиците, а през зимната пауза на сезон 2002/03 се контузва тежко след безумен скок в басейн по време на почивка в родината си.

„Всичко започна заради лоши приятели”, обяснява кокаиновата си зависимост Жардел. “Неприятностите се заредиха една след друга – депресия, развод, наркотици.“

През лятото на 2003 г. голмайсторът най-накрая получава шанс в едно от елитните първенства, но Болтън не е сред най-бляскавите представители на Висшата лига. А и трансферната сума от 1.5 млн., която Уондърърс плаща на Спортинг, е категорично доказателство за спада при Жардел.

В Болтън има и други звезди като Джей-Джей Окоча, Иван Кампо и Юри Джоркаеф, но те са далеч от най-добрите си години. Марио не успява да се адаптира към новия си отбор и се разписва само три пъти.

Следват кратки престои в Нюелс Олд Бойс, Гояс, Бейра Мар, Анортозис, Нюкасъл Джетс, Крисиума, Фламенго и още отбори, а през 2010-а Жардел шокиращо заиграва в българския Черно море, където успява да отбележи само един гол.

У нас се прославя като любител на бирите, който вече не гледа особено сериозно на футбола, но си остава сред най-големите имена, играли някога в българското първенство.

В продължение на 8 години Марио Жардел вкарва по-малко голове сумарно, отколкото само в първия си сезон в Порто в началото на своя европейски път.

„Не мога да послужа като пример за децата. Надявам се хората да не повтарят грешките ми. Давам това интервю, за да отворя сърцето си и да призная прегрешенията си“, беше заявил Жардел към края на кариерата си, който настъпи преди десетина години.

Видимо закръглен и явно загубил искрата в себе си, той отдавна вече беше свършил с големия футбол.

Така краят на Супер Марио се оказа твърде тъжен за футболист, който в най-силните си дни изглеждаше способен да завладее целия свят с головата си мощ.